Близо 30 процента от населението в нашата област живее в бедност
През 2016 г. линията на бедността в страната средно на месец e 308.17 лева на лице от домакинството. Това означа, че всеки, който е разполагал с по-малко пари, е живял в бедност. Става въпрос за 1 милион 638 хиляди и 700 българи или 22.9 процента от населението, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ).
Най-ниска е била линията на бедността в областите Видин и Пазарджик - съответно 194 и 204 лева, а най-високата – в столицата (473 лева), следвана от областите Стара Загора (332 лева) и Габрово (328 лева). Най-много са бедните в областите Сливен - 31.4 процента, Пазарджик - 28.2 процента, и Варна - 26.6 процента, а най-малко - Ямбол (14.4 процента), Силистра (14.9 процента) и Благоевград (15.7 процента).
В сравнение с предходната година, размерът на линията на бедност намалява в 21 области средно с 5.4 процента, но относителният дял на бедното население нараства с 0.9 процентни пункта.
Най-много са бедните сред безработните - 54.6 процента, като рискът при безработните мъже е с 6.7 процента по-висок, отколкото при безработните жени. Увеличили са се с 3.8 процента и бедните сред заетите, като при работещите на непълно работно време опасността е над 4 пъти по-голяма от тази при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите дами е с 3.5 процента по-нисък от този при работещите мъже.
Образователното равнище също оказва съществено влияние на благосъстоянието ни, посочват още от националната статистика.
Най-много са работещите бедни с начално или без образование - 68.8 процента
Относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително 2 пъти при хората с основно образование и над 4 пъти при мъжете и жените със средно образование. С висше образование са 5.4 процента от бедните.
Най-значителен е броят на бедните в едночленните домакинства на мъже и жени над 65 години, самотни родители с деца, както и семействата с три и повече деца. Най-малко пък бедните са в домакинства с двама възрастни и едно дете (12.4 процента), както и с двама възрастни под 65 години (16 %).
От 2015 г. към основния въпросник на изследването е добавена и етническата принадлежност. През 2016 г. най-значителен е броят на бедните в ромската етническа група - 77.1 процента, а най-скромен - в българската етническа група - 15.7 процента. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (42.6 процента), докато при ромската етническа група най-много са
безработните
(39.1 процента). Най-голям е относителният дял на работещите бедни сред турската етническа група - 29 процента, при 28.1 процента работещи бедни от ромската етническа група и 27.9 процента сред българската етническа група.
За оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги. Най-много българи, без значение как са се самоопредели по етническа принадлежност, са посочили, че изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (56.3 процента) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и други) със собствени средства (54.1 процента).
Успоредно с това, 2.8 процента не могат да си позволят телефон, включително мобилен, 1.4 процента - цветен телевизор, 9 процента - автоматична пералня, а
34.5 процента - месо, пиле или риба всеки втори ден
Една трета от родните домакинства изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 39.2 процента се ограничават при отоплението на жилището си. През 2016 г. 31.9 процента от населението живее в материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя).
През 2016 г. 31.9 процента от децата на възраст от 0 до 17 години са изложени на риск от бедност, или с 6.5 повече спрямо 2015 година. Достигнатата образователна степен и
професията на родителите са важни фактори за бъдещото развитие на децата,
става ясно още от статистическите данни. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2016 г. всяко осмо от десет деца (77.4 процента), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност. Приблизително 18 пъти по-малко, или 4.4 процента са децата, чиито родители са с висше образование. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е пет пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.
През 2016 г. относителният дял на децата, които живеят с материални лишения, е 51.4 процента. Близо половината от децата (43.4 процента) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (включително празници със семейството, гостуване при роднини, приятели,
организирана почивка от училището
и други). За семействата на 40.8 процента от малчуганите са непосилни редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и т. н., а за 42.9 процента - екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и други). За всеки две от пет деца не могат да бъдат осигурени средства за книги, които са подходящи за възрастта (без учебници и учебни помагала) и
дори два чифта обувки
През 2016 г. 41.4 процента от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност, като най-висок е той при децата от ромската етническа група, следват тези от турската и накрая са хлапетата от българската етническа група.
Мина ГЕОРГИЕВА
