Кой бракониерства в гората на ДГС „Чепино”
Лепнеш ли топла дъвка на контролна горска марка, с нея можеш да маркираш дървета, които да отсечеш и откраднеш. Дъвката замръчква знаците по марката и прикрива кражбата. Ако горският не се вгледа отблизо в „печата”, няма да установи бракониерството веднага. Дъвката е добра метафора за гората, която всички с умиление търкаляме по езиците си. Метафора е и за лекотата, с която крадците точат гората - и за минималните им инвестиции в незаконното обогатяване. Те инвестират стотинки, буквално дъвки, за да крадат зелено злато. Какво като темата отдавна е предъвквана… В няколко броя ще опитаме да разберем какво точно е ставало в гората на Пазарджишка област в последните месеци, когато изчезнаха хиляди дървета. Официалното говорене по въпроса спря веднага след като беше започнало. Започнахме това разследване, когато дъвката на бракониерите беше още свежа. Като свежите дънери и вършини, оставени за последно от тях през март.
Гората може да е зеленият резерв на нацията обаче за много хора тя е златен резерв. Техен си. И докато някой някъде сече златни левчета в името на неприкосновения златен резерв, в златния горски резерв се секат хилядарки и потъват в различни джобове, но на пангара се слагат само дребни риби. Така е било винаги и висящ остава въпросът защо на цялата тази далавера не се сложи край. Системата на горите е една много интересна система.
В нея едни и същи горски началници биват назначавани и уволнявани. И пак назначавани…
Поне такава е практиката за деветте държавни горски и трите държавни ловни стопанства на територията на Пазарджишка област, а най-горещи са столовете на тези стопанства, които са близо до населени места. Логично е, тъй като това означава повече бракониерски набези и съответно нарушения. Но е логично и за това, защото „стопанствата се ползват за облага на същото това население по време на избори. Затова и обикновено рокадите са свързани с изборите. Винаги мотивите са „допуснати съществени нарушения”. Мотивите обаче се споменават на второ четене, защото при уволнение началството не дължи мотиви, а директорът дори не може да обжалва в съда заповедта си. Но пък всяко зло за добро. Уволнени от едно място началници биват назначавани на друго, а ако случайно останат извън системата, по някое време биват връщани като директори на горско стопанство (да речем) или им се дават високоплатени постове в системата като ловни експерти или ловни надзиратели (примерно). Гражданите, които сме извън системата научаваме откъслечно за „съществените нарушения”.
През годините някои шефове дори бяха дадени на прокуратурата. Срещу някои от тях дори бяха образувани досъдебни производства.
Делата така и не стигнаха до съд, камо ли да се случи присъда.
На фона на тази обща картинка дойде изненадващо официалното изявление на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) през октомври 2016 г. за незаконно отсечени 29 дървета на територията на държавно ловно стопанство „Чепино”, маркирани с имитация на контролна горска марка, и 900 дървета на територията на държавно горско стопанство „Ракитово”. Внушителна бройка. И то не за нефелни дървета, а за бял бор с диаметър над 25 см и до 40 см на някои от „пъните”, както казват горските, които коментираха, че поломените борове са на възраст между 40 и 60 години.
За първи път ИАГ огласи публично незаконна сеч в такива размери
После се появиха подобни съобщения и за Смолян, и за Сливен, но за дървета далеч под тази бройка. Това прессъобщение беше изненада за журналистите. Не, че тези стопанства не бяха проблемни - но такава огромна сеч се случваше точно под юрисдикцията на Велинград. А именно Велинград в най-новата история на България „колеше и бесеше” в горите на Пазарджишка област. Чрез Велинград от София се диктуваха правилата в системата на горите в Пазарджишко и за служители на стопанства, и за фирми в дърводобива и дървопреработката. Прессъобщението обаче бе израз на усилията на системата да покаже прозрачност. Все пак като първо съобщение то беше по телеграфически лаконично. В него се казваше, че „инспекторите от Регионална дирекция по горите-Пазарджик са установили незаконна сеч на близо 900 дървета от бял бор. Нарушението е констатирано по време на комплексна проверка в землището на село Костандово. Част от боровете са с короядни петна, а 2/3 от незаконно отсечената дървесина е намерена в частна горска територия. За случая е уведомен началникът на РУ на МВР-Велинград.” Точка.
Тогава директорът на РДГ-Пазарджик инж. Владимир Влахов заяви, че той лично за първи път се сблъсква с толкова голяма незаконна сеч. Думите му в следващите месеци бяха повторени от негови колеги с още по-дълъг стаж в системата и по отношение на тази сеч, и по повод продължението й. Неофициално служителите с дълъг стаж коментираха, че с оглед на местоположението на нападнатия от бракониери участък и интензитета (площта не надвишава 2 процента от територията на стопанството) просто няма, ама няма как, и горски на ДГС „Ракитово” да не са били част от незаконната сеч. Сечта в „Ракитово” беше нагла и брутална - в участъците над жп гара Костандово, и напомняше на вандалското унищожаване на дърветата през 90-те години, оголили безвъзвратно хълмовете над Костандово и Дорково.
И докато в „Знаме” изчаквахме да научим каква ще бъде съдбата на образуваното досъдебно производство в Районната прокуратура във Велинград срещу „неизвестен извършител”, докато търсехме подробности за действителните мащаби на сечта, в последните дни на март
изведнъж с гръм и трясък отново ДГС „Ракитово” влезе в полезрението на медиите с нова бройка незаконно отсечени дървета - 621!
Рекордът беше подобрен може би в чест на задаващата се Седмица на гората. Официалното (след него не последва друга официална информация от ИАГ за ДГС „Ракитово”) съобщение гласеше, че инспекторите от РДГ са констатирали незаконна сеч на 621 броя дървета. „Нарушенията са констатирани при проверка в землището на ракитовското село Дорково миналата седмица. Дърветата са били без позволително за сеч и немаркирани с контролни горски или общински марки. Проверяващите са съставили 5 акта за установени административни нарушения по Закона за горите, 4 от които са на длъжностно лице. Констатирани са и повалени и разкроени на сортименти дървета, които са извозени за съхранение от служители на ДГС „Ракитово”. Проверката по случая продължава”, уточниха от ИАГ. Проверката се проточи много дълго и наистина падна голямо броене и маркиране с червена боя. Още в началната фаза на броене различни наши източници неофициално коментираха бройката „над хиляда-хиляда и петстотин”. Това си беше рекорд.
Беше същото като да обереш два пъти един и същи магазин в два поредни дни
Рекорд-рекорд, но този път инж. Владимир Влахов нищо не каза, защото беше в отпуска. Главният отговорник за това, което се е случило на територията на ДГС „Ракитово” - директорът му инж. Славчо Василев, пък вече не беше директор на стопанството. Бе преместен на директорския стол на велинградското ДГС „Алабак” на 10 март - дни преди разкриването на втората серия на сечта. На негово място в „Ракитово” временно бе назначен дотогавашният му заместник инж. Петър Вандев, който също носи отговорност за незаконната сеч. С последното прессъобщение ракитовското стопанство още по-плътно засенчи ДЛС „Чепино” с неговите мижави 29 отрязани дървета през октомври.
Но нека не бързаме да неглижираме велинградското стопанство
Какво става там? След като получихме документи от проверката по подадени от нас заявления за достъп до обществена информация до ИАГ, ЮЦДП и РДГ стана ясно, че на 10 октомври 2016 г. екип от горски инспектори при РДГ-Пазарджик влиза в подотдел „и” на отдел 269 (край Костандово, местността Плантацията - в него се води сеч-пробирка) и установява повалени 11 дървета бял бор и смърч с имитация на марка и 18 немаркирани отсечени дървета. Веднага инспекторите уведомяват старши лесничея на ДЛС „Чепино”, викат и втори екип горски инспектори, и уведомяват органите на МВР. В присъствието на всички тях с протокол е констатирано, че отрязаните смърчове са с диаметър на пънните отрези от 45 до 80 см, а боровете - от 35 до 45 см. На другия ден е извършен втори оглед от горските инспектори, който потвърждава констатациите. На 12 октомври в административната сграда на ТП ДЛС „Чепино” е извършена документална проверка на досието на отдела и в края й
са съставени четири акта
(три на горски служители и един на физическо лице, извършило сечта), а прокуратурата във Велинград е сезирана за евентуално извършване на престъпление. Проверката протича в присъствието на трима горски от стопанството, отговорни за участъка, лицензирания лесовъд на фирмата, извършваща дърводобива, и лицето, извършило дърводобива. Взети са писмени обяснения, а от служителите на стопанството - и писмени становища. Така е установено, че незаконната сеч е извършена на площ от 2 дка. Че за подотдела има издадено позволително за сеч от 20 май 2016 г. на фирма „Муса 83” ЕООД, разбра неофициално „Знаме”. През октомври 2016 г. във въпросния отдел 269, подотдел „и”
дърводобив е извършван от Мехмедали Узун (което той собственоръчно е обяснил и се е подписал), който обаче няма разрешително за достъп
до отдела. Дървесината от 49 кубика смърч и 2 кубика бор е добита от 4 до 6 октомври. На 7 октомври този материал е извозен за фирма „Кристал Лес” ЕООД като служител на стопанството В. Т. е издал 4 превозни билети с общ обем 47,16 куб. м. На автомобилите, превозили дървесината на 7 октомври, е поискана справка от GPS-системата за проследяване на маршрута на движение. Проверката на документите за транспорт на дървесина и сверяването с първичните документи, изготвени при маркирането на насаждението, наяве излизат набиващи се на очи различия. По карнет и сортиментна ведомост дърветата с най-голям диаметър са четири (80 см диаметър на височина 1,30 м от земята). Същевременно при проверката на превозните билети е установено, че са превозвани материали с обеми 0,82, 0,69, 0,66 и 0,99 кубика (?!). Тоест, служителите на стопанството, пряко ангажирани с контрола и охраната,
са допуснали от дървета с по-малък диаметър да се получат значително по-големи сортименти от смърч
Питат ги как е станало това. Те не могат да отговорят. „Явно в отдела е извършено допълнително маркиране, за което впоследствие ще бъде извършено допълнително пълно замерване на пъните в отдела”, се казва в отговор на наше запитване по Закона за достъп до информация до Регионалната дирекция по горите в Пазарджик. По повод сечта в „Чепино” и в „Ракитово” от октомври от ИАГ и ЮЦДП отказаха да ни предоставят копия на протоколите за извършените нарушения, но в РДГ-Пазарджик бяха любезни да ни позволят да ги погледнем на място след като заличиха личните данни.
За имитациите на горска марка
става дума и в протоколите, и в рапорта до директора на стопанството от зам.-директора инж. Али Мареков, предоставен ни от ЮЦДП. В рапорта е записано, че на осем от незаконно отсечените дървета липсва контролна марка, а на останалите 10 е „полаган някакъв знак, но той е положен скоро, преди не повече от 10-15 дена. И при направеното сравнение с наличните контролни марки, положени при маркирането на насаждението през 2015 г., личи много ясно разликата, както в боята, така и в задялкването”. Инж. Мареков е на мнение, че е осъществено нерегламентирано полагане на знак, подобен на марка, но не може да каже дали този знак е положен с КГМ-болт или нещо друго.
За сечта в „Чепино” от РДГ са сезирали прокуратурата и полицията.
Но там виновниците са налични
(Естествено, остава загадка коя ръка е полагала подобието на марка.)
Производството срещу Мехмедали Узун още е висящо. Той твърди, че е сякъл само маркирани дървета и че всичко е било законно. В обясненията си горските пък, казано най-общо, си прехвърлят топката един на друг, или към фирмата-изпълнител. Един акт е съставен на старши лесничея на района, един акт е съставен на горския, който е технически ръководител на обекта, а два акта са написани на гърба на лицензирания лесовъд на фирмата Муса Мустафа Муса. От РДГ-Пазарджик все още не са издали наказателни постановления, защото изчакват да приключи наказателното производство в прокуратурата и в съда. На същото място на 24 август има извършена планова проверка от горското стопанство. Тогава незаконна сеч не е констатирана. Единственото нарушение е, че материалите на временен склад (в гората) не се сортират и не се рампират правилно.
Тази статия е разработена с подкрепата на Програма „Достъп до информация” и
Фондация „Америка за България”
