Всъщност, не е скъпо. Мнозина плащат значително по-големи суми за екскурзия до Дубай, Малдивите или съседна Гърция например. Но както се казва, който не е поискал, той не е отишъл дотам. Припят обаче е пътуване в миналото, към смъртта и вероятно не би се понравило на всеки. И още - една такава екскурзия би била всичко друго, но не и почивка. Виж, усещанията, чувствата са нещо друго, те със сигурност съпътстват приключението от неговото начало, та и много след неговия край.
За дестинация „Чернобил” специално за “Знаме” разказа Петър Сюлеймезян. Той не е роден във Велинград, но преди две години е решил да дойде и да заживее в курорта.
Само преди дни той беше там, в Припят, и се разхождаше по улиците на младия, но превърнал се в чудовищно стар и страшен град Припят.
Зоната на отчуждаване - така до 1987-а се е наричала 30-километровата зона, забранена за свободен достъп територия, подложена на интензивно замърсяване след аварията в АЕЦ „Чернобил”. Зоната е разположена на близо 110 км северозападно от Киев. Частно организирани посещения са забранени и разрешителни за влизане в Зоната се издават само на хора, които работят по строителството на саркофага, и на лица, на които е поверена сигурността на самата Зона. Отскоро малко на брой агенции, оторизирани от правителството, организират екскурзии за хора, желаещи да видят…
- Защо отидохте там ?
- Там очаквах да видя Смъртта очи в очи, но видях живот, видях как природата може и без нас. Видях как животът капсулира смъртта. Видях, че има живот след смъртта!
- Какво усеща и чувства човек, когато се разхожда из Припят?
- Припят е инженерно чудо за времето си, град в нищото, град с пътища от асфалт, супермаркет, хотел, виенско колело, блъскащи се колички, ресторант, парк, закрит басейн с рампа за скокове, открит басейн. Нека се върнем във времето. Градът е в разцвета си, гъмжи от живот и изведнъж авария???
- А тогава, през 1986-а, какво Ви казаха? Вие какво помните?
- През 1986-а съм бил на 10 години. Тичахме по прашните улици и се търкаляхме по зелените ливади, всъщност сме поемали сериозни дози алфа лъчение. Политиката е била такава, в стил "Мълчанието на агнетата". Сега също не е по-различна.
- Вашето обяснение за случилото се сега, след като вече сте бил там?
- Задавам си въпроса случайна ли е "аварията" в Чернобил? На няколко километра оттам има много интересен военен обект, "Дъга 1". Това е първият в света ракетен щит - 800 м дълъг и 150 м висок.Бях там и видях едно инженерно чудо. Това е една антена, предшественик на ХААРП. Тази антена е можела да засича изстреляна ракета от Щатите на втората минута от пуска, можела е и да влияе на атмосферата и състоянието на хората по целия свят. Та като видиш всичко това, започваш да се питаш как се захранва това съоръжение, дали пък Чернобил не е създаден точно там именно заради “Дъга 1”, консумираща 10 мегавата на час, или пък Чернобил е унищожен заради “Дъга 1”?!
- За съжаление, Чернобил някак си бе вписан в сегашната ни местна действителност, говоря за „урановата вода”. Шумът и опасенията не подминаха Велинград. Как ще коментирате ?
- Пълен смях... Водата навсякъде е уранова, уранът не влияе на здравето ни... плутоният е вреден... той е изкуствено създаден! Всичко е манипулация, всичко е просто пари. Търговията е измама, войната е грабеж! Проблемите на Велинград не са уранът и водата, а каруците, конете и други такива местни битови проблеми, които могат да се решат просто, с един кметски подпис. Тук е мястото да спомена, че съм част от инициатива за измерване чистотата на въздуха във Велинград в реално време, понеже официални замервания се правят веднъж на 4 години!!! Засега станциите са 5 на брой, в различни зони на града, с тенденцията да станат 10, мерят ФПЧ, температура, налягане и влажност, но с времето ще добавим датчици за радиация, азот и въглероден диоксид. Ако през 1986-а имахме технологията и свободата да правим това, то хиляди биха били сред живите сега.
- Дали сме си научили урока „Чернобил” или времето просто започва да превръща един голям кошмар в поредното място за правене на пари?
- Това не знам, но урока, който аз научих, е кратък и много простичък. Планетата може и без нас, ние сме само сенки и прах.
Димитрина НИКОЛОВА
