Никола Пепелов е от Пазарджик, ученик в 6 „в” клас в ОУ „Климент Охридски”. Неговият фотопис „Едно пътуване до Атон” зае второто място в националния конкурс за фотописи „Моето географско приключение”, който бе неизменна част от Българския географски фестивал - Пазарджик 2017. Преди часове фотописът бе публикуван в сайта „Географ.бг”. По-долу го поместваме с малки съкращения на снимковия материал. Никола обича приключенията, но освен че е отворен към света, е и много отговорен. Плувец е в спортен клуб „Делфин”, обича планините и миналото лято направил с баща си много труден преход в Стара планина. Пътуването до Атонските манастири много го е впечатлило и сега настоява баща му да го заведе отново. Но да му дадем думата.
Когато си на 11 години всички посоки са неясни. Нямаш никаква представа накъде да тръгнеш и какво да очакваш. И може би в това е очарованието на пътуването, едно пътуване само за мъже.
Тръгваш без очаквания и попадаш в един различен свят. Красив и отдалечен от лукса и удобствата свят. Разбираш, че животът може да има и други ценности без телефон и компютър.
Флагът на Света гора е двуглав орел на жълт плат. Единствено в манастира Ефсигмен двуглавият орел е върху черен цвят, със съпътстващ надпис - Православие или смърт!
Потапяш се в духовен свят и се връщаш към историята. „Историята” („История славянобългарска”, б.р.), която само си виждал в учебниците, за която само си слушал, а сега можеш да се докоснеш до нея.
Най-силно ме развълнува българският манастир - Зографският.
Основаването на българския атонски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“ може да бъде отнесено към началото на Х в. Според легендата братята Аарон, Мойсей и Йоан се заселили на Света гора, за да водят монашески живот. Славата на праведния им живот постепенно се разнесла и все повече хора започнали да се присъединяват към тях. Появила се необходимост да се изгради църква и тримата братя помолили Бог да им покаже кой да бъде неин патрон. Те подготвили дъска, за да зографисат върху нея образа на небесния покровител, щом той им бъде разкрит. Една нощ дъската се обляла в ярка светлина. Когато се приближили, братята видели красива икона с образа на св. Георги. Той сам се бил изписал върху дъската. Светията се проявил като живописец – затова и манастирът бил наречен „Св. Вмчк Георги Зограф“. Чудото дало името на българската атонска обител, с което тя станала известна през вековете. Чудотворната икона на св. Георги, наречена „Фануилска“, се пази там и до днес. Тя е една от най-старите в „Зограф“.
Красотата на Атон е в неговата природа, сякаш времето е спряло за теб, за да се замислиш за нещата от живота, за да се порадваш на морето и неговото спокойствие.
Манастирът Ксенофонт е посветен на Свети Георги Победоносец. В наши дни в манастира живеят около 30 монаси. В библиотеката се пазят над 4 000 печатни книги и около 300 ръкописа. Сред светините на манастира са частици от мощите на много светци.
Между ценностите в манастира Дохиар пък се отличава икона на Света Богородица Всечуваща.
В южната част на полуострова, в крайбрежните води на запад, нагоре към една стръмна скала - на която се издига манастирът Дионисий. Сред светите мощи е парче желязо веригата, свързана с апостол Петър и дясната ръка на св. Йоан Кръстител.
Кулата на Урануполи - портата на монашеската република Атон - съществува още от 1344 г., но вероятно е изградена на мястото на по-стара постройка.
Наред със Зографския манастир и "Хилендар" е тясно свързан с нашата история. Когато Сърбия пада под турско робство, притокът на сръбски монаси намалял за сметка на българските, и то най-вече от Македония. От XVII до XIX в. манастирът е бил изцяло български. За това свидетелства и големият руски пътешественик из християнските старини Василий Барский, който пише, че през 1745 година манастирското братство било само от българи. Манастирските архиви пазят множество свидетелства за пребиваване на бележити личности от нашата история като Иларион Макариополски, Св. Софроний Врачански, Матей Миткалото и др.
В "Хилендар" е живял като проигумен и авторът на "История славянобългарска" Св. Паисий Хилендарски. Тесни са били връзките на обителта с градове като Пловдив, Копривщица, Карлово, Ловеч и други.
Хилендарският манастир още пази българския дух. В неговата библиотека се пазят над 6000 ръкописа и повече от 30 000 старопечатни книги. Цялото манастирско богатство е най-подробно обнародвано и периодично се издава специален сборник за изследване на старините му.
Под чудотворната лоза на Хилендар си обещах, че ще дойда пак на това вълшебно място.
Никола ПЕПЕЛОВ
