Добрин Досев, дългогодишен актьор в пазарджишката трупа, със сериозен принос
Филмът на Стефан Командарев “Посоки”, включен в селекцията “Особен поглед” след над 30-годишно отсъствие на българското кино в Кан, бе приет възторжено от публиката и откупен за европейски и азиатски пазари. В лентата играе и дългогодишният актьор от трупата на пазарджишкия театър Добрин Досев.
За високата оценка на българския филм на Лазурния бряг наша репортерка разговаря с актьора Добрин Досев.
- Г-н Досев, как Ви ангажираха за филма?
- Покани ме режисьорът Стефан Командарев, с когото работих в предишния му филм “Съдилището” в ролята на граничен полицай. Явих се на пробни снимки, бях одобрен и получих ролята на Андрей.
- Кой е Вашият Андрей?
- Един от шестимата таксиметрови шофьори. Действието се развива в тези различни таксита за една нощ в София, преплетено в една обща нишка, която свързва водачите. В началото с единия от тях се случва неприятна случка, която се предава по радиостанциите в останалите коли, но ще я запазя в тайна, защото предстои премиера на “Посоки”. Моят герой е свещеник - през деня служи в столична църква, а след 19 часа подкарва таксито до сутринта.
- Таксиметровите шофьори имат ли си прототипи?
- Случките са документални, по разкази на шофьори от София. Само една от тях е по разказ на Чехов. Лично аз няколко пъти разговарях в автомобила с моя прототип - истински свещеник, който кара такси.
Интересни са историите в такситата, които се преплитат с различни клиенти с всякакви професии и интелектуален заряд. И с интересни съдби, които са обобщена информация на състоянието на обществото в България.
- Какво е усещането да се озовеш сред толкова много звезди на червения килим в Кан?
- Преживяването е уникално. Екипът ни във Франция бе поет от световния дистрибутор на филма “Ари медия”, който се занимава с рекламата на лентата извън страната. Имаше строг протокол. Щом си там, има за какво и каква работа си свършил. И най-голямата звезда е равна с всички останали. Времето бе разпределено по часове - срещи с журналисти, с критици, две фотосесии в рамките на два дни. Преживяхме три незабравими фестивални дни от 26 до 28 май в един от най-красивите градове на Франция.
- Публиката как прие лентата на Стефан Командарев “Посоки”?
- Прожекцията бе на 26 май вечерта, в която минахме по червения килим. Филмът бе приет изключително радушно. Колеги, журналисти и критици от чужди държави, които са постоянно присъствие на фестивала в Кан, споделиха, че публиката много рядко реагира по този начин. На финала трябваше да излезем на сцената, но публиката стана на крака с бурни аплодисменти. Ние не бяхме подготвени за такова посрещане. Обградиха ни от всички страни и не успяхме да излезем на сцената. Останахме по местата си в продължение на 20 минутни аплодисменти. Накрая се наложи охраната да ни направи път, за да излезем от залата, защото хората не си тръгваха. Всеки искаше да ни пипне и на няколко езика чувахме: “Благодаря, благодаря, благодаря…”.
Тези мигове не могат да се опишат и разкажат. Те са доказателство за достойното представяне на филма - много силен, истински, почти документален и изключително въздействащ.
- Вашето присъствие също е било въздействащо.
- Силно присъствие на шестимата актьори, режисьора, оператори, продуценти. Иначе актьорите във филма са 14-15 и всички еднакво добри.
На официалната вечеря на 27-и председателката на журито Ума Търман дойде при нас да ни поздрави. Тя призна, че през цялата си професионална кариера не е виждала такъв актьорски ансамбъл с толкова силни актьори. Ума Търман сподели, че имала идея да ни се даде колективна награда за актьорско присъствие, но това не се приело от трима нейни колеги, които държали тази награда да отиде при италианска актриса: “Като председателка на журито с френския ми колега не успяхме да надделеем за вашето отличие, но държа да знаете, че моите фаворити като актьори сте вие - от филма “Посоки”. Още на фестивала лентата бе продадена в над 10 държави, в това число и в Китай. Продажбите тепърва предстоят.
- Кога ще видим филма у нас?
- Режисьорът Командарев е убеден в необходимостта от повече рекламиране на филма, за да го видят повече българи. Защото е направен за България. Първата му официална прожекция ще бъде на фестивала “Златна роза” във Варна. След това ще е премиерата му в София и през октомври-ноември ще тръгне по кината.
- В трупата на Пловдивския театър сте. Имате ли интересни роли?
- От януари досега участвам в две премиери на театъра. Първата - “Да се провреш под дъгата”, е с режисьор Асен Шопов. Втората е “Анна в тропиците” - американска пиеса на Нило Круз. Текстът има наградата “Пулицър” за 2006-а. Премиерата бе на 22 май. Следващия ден започнах репетиции за следващата постановка “Нещо сладко по руска рецепта”. Пиесата е съвременна.
- Връщате ли се в Пазарджик?
- При възможност винаги и с удоволствие. Драматичният театър “Константин Величков” и хората в него ми дадоха много и им благодаря.
Пенка МИХАЙЛОВА
