За правописа, книгите и шльоковицата говорят ученици, преподаватели, граждани
ПАЗАРДЖИК. Както „Знаме” писа, в седмицата, в която честваме делото на солунските братя Кирил и Методий, учители и ученици от ПГ „Иван С.Аксаков“ предизвикаха жителите и гостите на областния град с диктовка.
В петък преди обяд, с листове и химикалки, те очакваха желаещите да се включат в събитието под кестените пред гимназията. Инициативата бе част от националната кампания „Написаното остава. Пиши правилно!“, която Институтът за български език при БАН провежда всяка година.
Ученици дори приканваха минувачите да се присъединят, като им обясняваха смисъла на случващото се в школския двор:
- С кратката диктовка нека заедно да отдадем почит към делото на светите братя Кирил и Методий, с
уважение към правилния български език и българската книга
До 11.30 часа, въпреки неприятното време, предизвикателството бяха приели 12 души на различна възраст. Преобладаваха по-възрастните хора, а най-младият беше осмокласник. Откритите грешки бяха малко.
Ето какво сподели 74-годишната Гергана Гешева, която не се изплаши да провери езиковата си грамотност:
- Бях на спирката и тъкмо се задаваше тролеят, когато децата ме спряха, за да ме поканят. Обещах им, че щом свърша работата, за която се бях запътила, веднага ще се върна. И го направих.
Правописът за мен винаги е бил много важен, пенсионирана детска учителка съм. Дразня се, когато срещна неправилно изписани думи, грешна пунктуация и т. н.
Правилата се запечатаха трайно в съзнанието ми още от ученическите години,
макар оттогава да е минало доста време. Ако си учил правописа, както трябва, никога не забравяш пълния член, запетайките, препинателните знаци, двойните „т” и „н” и всичко останало.
Да, понякога в бързината стават грешки, но е недопустимо да си неграмотен. Не знам днешните ученици как ги учат и дали и доколко прилагат наученото. Тези дни слушаме толкова много за т. нар. „шльоковицата”. Аз лично не приемам „ш” и „ч” да се заменят с „4” и „6” и други подобни.
Непримиримостта на г-жа Гешава към всякакви своеволия с български език стига дотам, че тя дори понякога звъни на сайтове в интернет, за
да направи остри забележки
– да пишат на кирилица, вместо на латиница.
- Случва се някои да се отнасят грубо с мен, но важното е, че не търпя. Става ми тъжно, когато виждам, че хора, чиято работа е пряко свързана с българския език, допускат грешки. Хубаво щеше да е, ако и на тази чудесна инициатива се бяха отзовали повече мъже, жени и деца. Трябваше, според мен, да има опашка от желаещи се да се включат.
- Прави впечатление, че повече откликват по-възрастни хора - признава Румяна Кутрева, преподавателка по български език и литература в гимназия „Аксаков”. – Участниците не допускат много правописни грешки: тук там по някой пълен член или по някоя запетайка. Като цяло пишат много грамотно.
Обикновено
младите хора отказват с извинението, че бързат, че гонят спешен ангажимент
и т. н. Не знам обаче дали това е истинската причина или просто се страхуват да тестват езиковата си култура.
Единайстокласникът Стоян Тотков пък беше един от учениците, които помогнаха кампанията „Написаното остава. Пиши правилно!“ да стане факт в Пазарджик:
- Идеята за тази инициатива е наистина добра, защото в днешно време навсякъде се натъкваме на граматични и пунктуационни грешки – заяви той пред „Знаме”. – Искахме да накараме хората да се замислят за това как пишат. Както и да четат повече книги.
На въпроса дали младите пишат правилно, Стоян отговори:
- Аз се старая много да го правя. Същото мога да кажа и за моите съученици и приятели. Правописът се преподава добре в училище – обяснява се подробно, за да достигне ясно до нас и ние на свой ред да го прилагаме.
Текстът, който се диктуваше
под кестените в двора на „Аксаков”, беше изпратен от Института за български език при БАН. Първоначалната идея бе пишещите да го слушат на запис от лаптоп, но заради шума по централния булевард се оказа, че е по-удачно да им се чете на живо от преподавател в гимназията.
А текстът бе от „Българският език и богатството на българското слово” на проф. Александър Балабанов:
„Някои делят езиците на благозвучни и неблагозвучни. Не знам какви могат да бъдат тук критериите, защото майчиният и бащиният език за всеки е най-благозвучният. Затова наричам това деление дело на глупците.
А словесното богатство на българския език – колкото повече дълбаеш, толкова по-много и по-светло става то.
Вникнете ли във всички борби и войни на българина от хиляда години насам, ще видите, че всички те, както и последните четири войни, са били не за земи, не за богатство, не за надмощие, а само за българския език”.
Мария ДЪБОВА
