„Това му беше животът. Полицията. И той го живя достойно”, казват приятелите му
СЕПТЕМВРИ. Документален филм за покойния комисар Димитър Джоков предизвиква сълзи в очите на полицаите в последните дни. Преди седмица премиерата на 38-минутната лента бе в РУП-Септември, където премина по-голяма част от полицейската служба на Димитър Джоков, а днес ще е в РУП-Пещера. Предстоят премиери и по другите управления, включително и в дирекцията, и в Центъра за специализация и професионална подготовка на гранични полицаи.
Димитър Джоков бе зам.-началник и началник на управлението, впоследствие стана шеф на регионалното звено „Полицията” в Областната дирекция на МВР и се пенсионира като заместник-директор на дирекцията през 2009 година. Отиде си на 62 години, в битка с коварна болест, в края на 2016 г.
Автор на филма е Евгени Попов, който започва работа в системата на МВР заедно с Димитър Джоков и през годините ги свързва силна дружба.
Филмът обаче е направен по заръка на колеги и приятели на покойния полицай, а кой, ако не пенсионираният криминалист Евгени, ще го направи. Той е дългогодишен любител-оператор и е доказал, че е майстор на документални филми, а освен това има автентични записи по темата.
„Това не е просто филм в памет на един общественик, колега или приятел - това е филм за човечността,
казва Евгени Попов. Казват, че човекът е творецът на човешкото у себе си и на самия себе си. Всеки сам избира своето съществуване и става такъв, какъвто иска да бъде. Димитър Джоков избра да живее достойно, според принципите си, възгледите си и своите разбирания. А достойнството означава да имаш висока ценностна система и морал, които да те съпътстват през живота. Беше достоен човек, затова колегите плачат, когато гледат филма. Тези, които добре го познаваха, знаят, че веднъж захванал се с някаква задача, той работеше всеотдайно за изпълнението й, без да жали сили. Никога не се оплака и не изрази гняв. Дори и разочарован от нещо или някого, умееше да го покаже по свой, деликатен начин. Но зад тази деликатност се криеше твърд и безкомпромисен характер”, казва Попов. През годините той е снимал приятеля и колегата си по различни поводи и за да направи филма, е използвал архивните кадри.
Направил е и интервюта с полицаи-стари кучета
Една от тези „антики” е капитан Георги Димов, който е постъпил в полицията заедно с Джоков и си спомня как колегата му е започнал като оперативен работник, отговарящ за Септември, Злокучене и Ковачево. Двамата работили в стая номер 19 - стаята за произвеждане на началници. И Митко станал началник. Но никога не навиквал подчинените си. А постоянно доказвал, че е „момче, което може да мисли”. Много бързо израснал с труда и мисълта си, но и с човечността си. Адвокат Румен Петков, който е бивш служител на МВР, дава следния пример пред камерата:
„С Митко Джоков сме били в служебни взаимоотношения, докато бях в системата. Но стана така, че веднъж направих катастрофа в района на Септември.
И принципният Митко ми състави акт
Това е единственият акт, който не съм обжалвал. Всички останали съм атакувал и те са падали в съда”, признава докторът по наказателно право Петков, който си спомня как в последните дни на Димитър Джоков му занесъл бутилка вино и в отговор признателният домакин му натикал в ръцете четири шишета от личната си енотека.
„Не съм го търсил за услуги по линия на службата му. Приятелите му знаехме, че ако сгафим, не можем да разчитаме да ни оправи”, казва и безнесменът Иван Лазаров. Той и другите приятели си спомнят как Джоков още преди много години е показвал иновативно мислене като е поискал полицията да бъде включена в проекта за телецентъра в Септември. И колко напредничаво е гледал, когато е
искал всяка патрулка да има връзка със сървъра на МВР в едно отдалечено от днешните технологии време
Димитър Джоков е човекът, който прочиства Септемврийско от телефонните измамници с кампания за пример, ще си спомнят бизнесмените Георги Вергиев и Георги Бончев (последният заради Джоков станал редовен спонсор на полицията и дори дарил първата „Лада 1600” на управлението.
„За мен той ще бъде един от най-добрите професионалисти, които съм срещал.
Наследих изключително добре смазана машина,
когато поех щафетата от него”, казва бившият зам.-директор и директор на ОДМВР-Пазарджик комисар Стоян Зайков, който сега е началник на полицейското училище. Суперлативите си не крие и бившият шеф на пловдивската дирекция комисар Валери Баненкин, който е лесичовец и освен на другите качества на септемврийския полицай, се възхищава и на майсторлъка му да вари ракия. Баненкин неслучайно е на първа линия при пенсионирането на Джоков през ноември 2009-а, заедно с бившия окръжен прокурор на Пазарджик (сега апелативен прокурор) Иван Даскалов.
„Този филм ще го подарим не на колегите и приятелите, защото те помнят Митко. Ще го подарим на внуците”, казват бизнесмените, които са
изградили паметник на Джоков
с думите, които приживе приятелят им искал да бъдат сложени: „Живя достойно. С малко приятели, но истински.”
„Казват, че човек е богат, ако има приятели колкото пръстите на едната ръка. Митко беше много богат човек”, казват поръчителите на филма.
„Това му беше животът. Полицията”, пояснява и авторът, режисьорът и операторът на лентата Евгени Попов. „С Митко Джоков правихме голямата реформа в МВР. Той бе подготвен за нея. Двадесет и пет години работи за нея.
Направих филма с тъга, но и с кеф, защото това е филм за моето поколение от 80-те
Полицаите, които изнесоха на гърба си тежкия период на прехода, а след това повечето от тях бяха изхвърлени от системата. Но разбирането, че полицията трябва да се грижи за спокойствието на гражданите и моралните им устои си останаха непоклатими. Ние си знаем какво ни костваше например да съберем отново всички криминални елементи, които президентът Желев амнистира и пусна по улиците. Знаем, че беше време, когато на територията на РУП-Септември годишно имаше по 1600-1700 заявителски материала, а не както сега, по 250-300, казва Попов. Знаем и сме не само удовлетворени от постигнатото, но и много горди. И за това това, че имаше хора като Митко Джоков”.
Тодор ГРОЗДЕВ
