Никой от конкурентите и зрителите не разбра, че една от нашите героини е с пареза
ВИЕНА. Много добро класиране показаха маратонците от Пазарджик, които участваха в традиционния виенски маратон. Вече писахме, че два отбора от пазарджишкото предприятие „Ди Ес Смит България” - „Енигма” и „Искейп”, се подготви за включване в традиционния Виена Сити маратон, който събира по 40 хиляди души на издание от 33 години насам. Нашите в състав Георги Куманов, Величко Василев, Йордан Ташев, Данаил Стоименов, Иванка Зашева, Мария Николова, Нино Ненов и Диана Костова бягаха в щафета като в двата тима всеки измина съответно 6, 9, 11,695 и 15,5 км. Маршрутът на маратона минаваше покрай най-известните съвременни и модерни забележителности на Виена. Стартът бе даден от сградата на Виенския международен център.
„Енигма” финишира на 469-о място в общото класиране от 3400 успели да изминат дистанцията отбори
с време 3:34:31 сек., а „Искейп” е на 3190-о място с време 4:36:19 сек. От „Ди Ес Смит” в надпреварата се включиха 17 щафети от Австрия, България, Чехия, Унгария, Словения, Хърватия, както и дебютантите от Сърбия и Македония. Там „Енигма” се класира пети, а „Искейп” е на 15-о място.
„Конкуренцията бе наистина сериозна. Разликата в щафетите на първите две места бе едва 31 секунди! В крайна сметка първото място грабнаха колегите от хърватския град Белишче с време 3 ч. 17 мин. и 25 сек”, сподели пред „Знаме” Георги Куманов. „Хърватите имат само една загуба - от нашия отбор преди 3 години. Но тогава един техен пост се бе заблудил, въпреки че бе оборудван с джипиес на ръката”. Колежката му Диана пък проявила благородство и помогнала на македонски бегач в нужда.
„Какво да правя. Човекът ме беше изпреварил, но по едно време го настигнах. Вика, Диана, тежат ми ногите”. Нали сме колеги, реших да го подкрепя. Забягах в неговото темпо и около три часа бяхме редом. Той е футболист и никога досега не е бягал повече от 7-8 км.
След финиша публично каза, че благодарение на мен е завършил маратона
Така че това ми е моралната награда”, усмихва се Диана, която е майка на малкия медалист на плувен клуб „Делфин” (Пазарджик) Стефан Костов. За разлика от Георги, Диана за първи път участва във Виенския маратон, а и бяга толкова дълга дистанция. Иначе е член на пазарджишкия СК „Маратонец” и по тази линия има немалко записани участия на турове в страната. Сега била една от най-добре подготвените за Виена.
„Беше уникално. Толкова много народ събран на едно място. Хиляди зрители, които не те познават, но като видят надписа на гърдите ти, започват да скандират името ти, за да те заредят. Или просто си протягат ръцете за „Дай ми пет!”. Това е толкова мотивиращо. Страхотно преживяване. Иначе времето беше ужасно. Бях с една ветровка и добре екипирана, но вятърът бе много силен. Бях цялата увита, а на другия ден носът ми от вътрешната страна бе целият в избивки. Мъжете казаха, че
вечерта преди маратона е имало истински ураган,
но ние не усетихме нищо - бяхме в мола… Добре, че поне не валя”, разказва Диана.
„Организаторите и сега бяха помислили за всичко. За постовете, подкрепителните пунктове, за определените места в пътеките, които отчитат времето ти - защото всички имахме чипове в обувките”, пояснява и Георги. И те, и съотборниците им, са единодушни, че всички дебютанти в Австрия вече по друг начин гледат на колегите си. Това е своеобразен тим билдинг, но не само. Защото,
ако тим билдингът е просто забавление, тук наистина разчиташ на другия не само за победа, а и за нещо по-стойностно
За подкрепа и помощ, която може да се окаже спасителна. Буквално.
„Тук не важи принципът „Да се оправят без мен”. Всичко е подчинено на работата в екип и много добре се вижда как този принцип работи. След състезанието се събрахме в бирария всички колеги от Югоизточния регион на фирмата. Също както и предната вечер, когато конкурентите до един „признаваха”: „О, аз въобще не съм тренирал”, а ти си казваш „Абе, какво става тук? Само аз ли съм тренирал?!”, казва Георги, който на маратона подобрил времената си с по една-две секунди на километър. На последната сбирка обаче атмосферата била съвсем дружеска. И логично, в Пазарджик желаещите за участие догодина са още повече. Диана и Георги се шегуват, че за пресявка за отборите ще се прави кастинг. Двамата наистина са заредени.
Човек не може да повярва, че Диана е с пареза на дясната страна
от най-ранна детска възраст. И че навремето и учители, и лекари, са настоявали тя на всяка цена да се пази от по-резки движения и особено от бягането.
„Така беше. Не трябваше да правя нищо в часовете по физическо. Получавах само такива съвети от специалистите. Винаги са ми натрапвали, че трябва да се пазя. Е, не е така. С годините аз развих тази моя фобия в нещо, което обичам да правя и сега се чувствам чудесно”, уверява Диана, която наред с бягането, поддържа форма и със зумба и народни танци. Но и без да го казва, очите й сияят красноречиво, когато заговорва за бягането.
Дочо ЧАНЕВ
