ПАЗАРДЖИК. Наскоро хореографът Костадин Низамов получи наградата “Златна муза” на церемония в Националния дворец на културата, посветена на Международния ден на танца - 29 април. Отличието му е присъдено в категорията “Детско танцово творчество”.
С носителя на приза разговаря наша репортерка.
- Г-н Низамов, очаквахте ли високото отличие?
- Тайно се надявах. Благодаря на журито по фолклор, оценило постигнатото от мен през всичките 20 години, в които се трудя в областта на народните танци. Наградата ми е особено ценна, защото, за да се стигне до нея, своя глас са дали изключителни специалисти. Освен личните ми творчески изяви, условието за номинацията бе да си член на Асоциацията на хореографията в България, и то като хореограф. Учредена е през 2015-а с председател Христо Димитров - хореограф и продуцент на ансамбъл “Българе”. Той бе идеологът и организаторът на първото издание на “Златна муза” с обещанието той да стане традиционен.
- Какво е за Вас отличието?
- Признание от колеги за дългогодишния ми труд като изпълнител и хореограф. Възпитаник съм на детско-юношеския ансамбъл “Елица” с художествена ръководителка Маргарита Караджова. Там направих първите си стъпки и вече 20 години, от 1997-а, помагам на момичетата и момчетата в ансамбъла да израстват като добри изпълнители и да обичат народните танци. Предавам им наученото в хореографското училище в столицата, специалност “Хореограф-балетист”, и в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград като хореограф-педагог.
Върнах се в Пазарджик и съм щас9тлив, че продължавам любимата си професия на хореограф и танцьор.
- Как попаднахте в народните танци?
- Танцувам от 6-годишен в тогавашния детско-юношески ансамбъл за народни песни и танци към Окръжния народен съвет. Специалисти, сред които и Маргарита Караджова, посетиха основното училище “Любен Каравелов”, за да си харесат деца за ансамбъла. Бях в предучилищна възраст, но щастието ми се усмихна и бях сред избраните, а желаещи имаше много. Трябваше да изиграем елементарни стъпки под музикален съпровод.
След седми клас със съученика ми Иван Ножаров постъпихме в хореографското училище в столицата. Препоръча ни го хореографката Елеонора Донова. Завършихме го успешно през 1993-а, но само аз продължих с танците.
- На кои учители, допринесли за наградата, ще благодарите днес?
- Първо на Маргарита Караджова, художествената ръководителка на ансамбъл “Елица”. С нея продължаваме да развиваме талантите на момичетата и момчетата в състава. Благодарности заслужават още Карамфил Григоров, Божидар Чолаков, Венцислава Еленска и отишлият си от този свят Христо Христов - всички от “Елица”.
В ансамбъл “Пазарджик” съм от април 1995-а, в него съм и днес. Тогава хореограф беше Иван Кочев. Същата година формацията отбеляза 35 години от създаването си, а тази година ще отбележим 55-годишнината. От 1997-а съм балет-майстор, от 2015-а - и хореограф.
Завърших висшето си образование по специалността “Хореограф педагог” в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград през 2014-а. Мои преподаватели бяха отлични хореографи - проф.Николай Цветков и доц.Георги Гаров.
- Ваши авторски постановки?
- Първата е под наслов “Дражевски игри” с характерни тракийски танци от село Дражево, Ямболско. Музиката е на композитора Петьо Кръстев. Премиерният спектакъл бе през 2016-а, надявам се и той да е помогнал за наградата.
Мои собствени разработки за Гергьовския празник, 6 май, отразих в дипломната си работа в университета в Благоевград. Творбите ми са изградени върху основата на автентичния фолклор. Деликатно вплитам нещо свое и различно, но намесата ми да е по-слабо забележима. Иначе еднакво ценя трите категории танци - автентични, обработени и авторски. Никой от нас, хореографите, не може да избяга от това изкуство, сътворено от народа, с вековни традиции. Защото по-голям хореограф от народа няма. Хората, които и днес се играят, са създадени преди стотици години. Времето безвъзвратно отвява танците без стойност и искреност.
Колко хора знам? Безброй са. И ако някой може да изиграе всичките, ще съм най-щастлив да се запозная с него. Те са неизчерпаем извор, още има неоткрити по нашите ширини. Любимите ми хора са нашенските - кривите, те са генетично заложени в ДНК-то ни, близки на душата и сърцето. Отделен е въпросът, че всяко хоро си има своя чар и хубост.
- В последните години повече българи заобичаха фолклора. Вашето обяснение?
- Радвам се, че нашенецът все повече се обръща с лице към народната музика, песни и танци. Явно е усетил мощта на едно изкуство, което му дава сила и емоции в нелекото време, в което живеем. Петте етнографски области предлагат разнообразно народно изкуство - обичаи, традиции, музика, костюми - най-богатото в света. Богато е и откъм ритмика и смесени размери, единствени и неповторими.
Това е моето обяснение защо толкова много чужденци пеят български песни и танцуват нашенските хора. Увеличиха се и клубовете у нас за изучаване на народни танци. Проблемът в някои от тях е липсата на професионални хореографи.
Ако ме питат кое повече обичам - да съм танцьор или да съм хореограф, отговорът е - и двете. Различни са само емоциите.
Имам шанс да ръководя детския танцов състав в Черногорово, а там от групата за автентичен фолклор обогатявам знанията си с нови танци. Определени часове преподавам народни танци и в детски градини, което ми доставя истинско удоволствие. Опита си на хореограф предавам на различни поколения - от тригодишни дечица до баби и дядовци по на 93 лета. Интересът към българския танц е невероятен и този огън трябва да се поддържа в името на нашия богат фолклор и емоциите, които той носи, когато се покаже на сцена.
След много попфолк и чалга, българинът оценява по достойнство създаденото от народа песенно и танцово изкуство. То е в кръвта на българина и не може да избягаме от корените си - дълбоки и вечни. Пазарджик е център с богат фолклор - тук творят един професионален и четири самодейни фолклорни състава, с каквито малко градове от ранга на Пазарджик могат да се похвалят.
- Танцът има ли традиции в семейството?
- В рода си нямаме професионални певци и танцьори. 17-годишният ми син Светослав от 5-годишен танцува в “Елица” и продължава. Ученик е в професионалната гимназия по икономика и мениджмънт. А какъв път ще избере в живота си, решава само той.
- Какво се крие зад красотата на танца и пищните костюми?
- Огромен труд. Зрителите виждат на сцената готовия продукт на хореографа. Но процесът до музикално-танцовата постановка е продължителен и нелек. Тръгва се от идеята, следват теренни проучвания за обичаите, песните, музиката, хората, костюмите, постановъчната част и много репетиции до изработването на последния детайл от танца.
Танцуването натоварва организма, най-вече ставите. Идват болежките, но ние сме професионалисти и те остават скрити за любителите на хората в залата. Преди време трудът ни, заедно с този на летците и миньорите, е бил първа категория. Сега е втора, с пенсиониране след 25-години осигурителен стаж.
Ансамбъл “Пазарджик” усилено се готви да отбележи на 2 юни 55-та си годишнина. Програмата ще е вълнуваща - в две части: ансамбълът преди и ансамбълът сега. Другото ще е изненада. Очаквайте големият концерт, призова Костадин Низамов.
Пенка МИХАЙЛОВА
