Вчера стана ясно, че Ренета Камберова няма да бъде избрана за почетен гражданин и новината потъна в общия информационен поток. Не можаха да я изкарат на повърхността няколко протестни коментара в социалните мрежи или обясненията на някои от членовете на комисията, че „тя е млада и бъдещето е пред нея”. Бъдещето е пред Рени, но това, което е направила, за да бъде номинирана, вече няма да се повтори. А тя е направила несъразмерно много - над 130 индивидуални медала и 81 с ансамбъла. Включително и бронзовият олимпийски. Дошъл за Пазарджик чак 12 години след бронзовия олимпийски медал на Георги Георгиев, който закономерно бе избран за почетен гражданин. Не омаловажавам постигнатото от уважавани личности на Пазарджик като Александър Арнаудов и арх. Георги Сарамбелиев, напротив, нито поставям под съмнение правото им да бъдат избрани за почетни граждани. Но, уважаеми членове на комисията, не е ли редно да се отдават заслугите всекиму според постигнатото? Когато това се налага, да се обявяват и трима души за почетни граждани, а когато заслугите не тежат достатъчно на кантара, да не туряме пръста, за да произведем поредния почетен гражданин?
Вчера Рени е получила едва пет гласа от комисията, което е обидно. Не за Камберова, а за всички нас, които иначе подкрепяме българския спорт. Казано на уличен език, петте гласа ще й накривят шапката на Ренета. Ако носеше шапка. Членовете на комисията обаче би трябвало да свалят шапки пред нея и да си помислят след като са й отредили почетния знак на Пазарджик, тя в кой джоб ще си го премести. Казано пак на оня, уличния жаргон. Щото тя вече си има един почетен знак - на Столична община.
Дочо ЧАНЕВ
