Ваня Методиева разказва за пътя, който е изминала
ПАЗАРДЖИК. Още като малко момиченце в родния Ветрен Ваня Методиева много обичала да лекува куклите и близките си. Най-често го правела с хапчетата от зрънцата на къпини.
В беловското училище, където завършила средно образование, пък се увлякла по биологията и вече била сигурна, че професионалният й път трябва да е свързан със здравеопазването.
През 1983-а завършва тогавашния полувисш институт „Мара Малеева – Живкова”, специалност „Акушерство”. Започва работа в панагюрската болница, където остава 3 години, след което се прехвърля в АГ-отделението на областната болница.
Участва в изграждането на медицински център „Вива”
преди 14 години и от самото му създаване е главна сестра там.
През 2010-а придобива бакалавърска степен по „Управление на здравни грижи” от Медицинския университет в Пловдив (професионална квалификация „Ръководител на здравни грижи и преподавател в Медицински колеж”).
Участва непрекъснато в продължаващи обучения, включително за сестринството и професионалния стрес, за маркетинг и рекламна дейност в здравеопазването и други. Дългогодишен председател на Съвета на главните сестри към Регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) в Пазарджик.
През 36-те си години трудов стаж не е съжалила нито за миг за избора си на професия. Категорична е, че и да се върне времето назад, ще поеме по същия път.
- Трудности не липсват, но когато човек има силно желание и достатъчно мотивация, всичко е преодолимо и постижимо.
Методиева още помни първото си дежурство, което се оказало изключително тежко - с
цели 7 раждания
- Може би тогава осъзнах в пълна степен колко търпение, бързина, отдаденост и особено внимание са нужни за тази професия. За да я работиш, трябва да обичаш хората. Трябва да си с ясното съзнание, че отговаряш за живота им.
На лицето й разцъфтява щастлива усмивка при въпроса за първото бебе.
- Неописуемо е да си първият, който усеща новия живот в ръцете си. Първото ми бебе беше момиченце - второто дете на Димитринка от Панагюрище. Не съм забравила дори името на тази жена. Достатъчно е само да затворя очите си, и
като на филмова лента започват да се изреждат какви ли не случаи
За благодарността на пациентите Ваня Методиева казва:
- Думите на признателност дори не са задължителни. Дори някой да не ти каже: „Благодаря!”, виждайки блясъка в очите му, усещаш енергията, усещаш топлотата. Огромно е удовлетворението, когато знаеш, че крайният резултат е това, което болният е очаквал от теб, което ти самият си очаквал от себе си. Когато си със съзнанието, че си помогнал. Когато хората с жест или с поглед ти показват, че за тях ти си направил много. Днес през теб могат да минат 5, 10 или 15 души, на 15-я вече си забравил първия, но чувството, което той е оставил у теб, остава. Точно това е тръпката.
За управлението главната сестра не крие, че е огромно предизвикателство:
- Един ръководител по здравни грижи трябва да организира целия процес на работа на персонала, лечение, прием и проследяване на пациентите. Това е изключително разнообразна дейност с много, много отговорности, защото всички специалности, които са в здравното заведение, са заложени тук като наблюдение и проследяване на болните в доболничната помощ.
Когато се работи с хора, винаги е напрегнато. А и при нас идват болни хора. Българинът няма нагласа за профилактика. Търсят ни, когато когато имат крайна нужда. Доста от болните са изнервени, изплашени, конфликти. Но ние сме длъжни да се отнасяме с търпение, внимание и разбиране.
Мария ДЪБОВА
