ПАЗАРДЖИК. Големият български драматург Константин Илиев ще получи специалната награда “Аскеер” за цялостен принос към театралното изкуство. Отличието ще му бъде връчено на 24 май - Денят на славянската писменост и на българската просвета и култура.
Творчеството му се числи към най-значимите постижения на българската литература на 20-и век - не само като автор на пиеси. С безпрецедентна преданост към театралното изкуство, Константин Илиев прекарва повече от четири десетилетия от живота си, работейки и живеейки в театъра - от 70-те години до днес.
Почти десет години от тях драматургът посвещава на пазарджишкия драматичен театър “Константин Величков”, в който и сега заема длъжността “Драматург”.
За изключително богатото драматично творчество на Константин Илиев и приноса му към малкия провинциален театър сподели неговият директор Александър Жеков:
- Константин Илиев е национална гордост. Колкото и промени да има през последните години, драматургът е един от последните творци, за когото може да се употреби претенциозното определение жив класик на съвременната българска драматургия. Не само заради достолепната му възраст - 80 години, която ще отбележим тази година. Но и заради факта, че този много жизнен и енергичен човек активно участва в театралния живот на страната. За наша гордост, и в работата на нашия театър. Нещо, което малко хора знаят, защото е трудно да се обясни какво означава драматург в театър. Тя е една от изчезващите професии, почти я няма. Малко театри в страната я поддържат и с гордост съобщавам, че пазарджишкият е един от тях.
Константин Илиев се занимава с репертоарния избор, с редакция на текстовете, свързани със сценичния вариант на спектакъла и това, което е реклама на театъра за широкото му представяне. Отделно, когато става дума и за писател-драматург, какъвто е Константин Илиев,
той предлага своите текстове най-напред в театъра, в който работи
Пазарджишкият театър винаги е бил отворен към творчеството му. Много преди той да се свърже професионално с него, ръководството на театъра се е обръщало към негови пиеси. Ще припомня знаменитите представления, поставени в нашия театър през 80-те години. “Одисей пътува за Итака” с режисьор Леон Даниел е една от най-добрите постановки. Същата пиеса поставихме миналата година и още е в нашия игрален афиш, също се оценява сред най-добрите. Както и “Великденско вино”, правена също преди години. Преди пет години пазарджишкият театър
направи театрален сезон, посветен на драматурга Илиев
с представяне на негови по-стари произведения като “Нирвана”, която все още се играе, преотстъпена на друг театър, и “Музика от Шатровец”, постановка на Маргарита Младенова. С този жест пазарджишкият театър изрази обичта и почитта си съм своя голям драматург. Свързан е с него почти 10 години и аз го наследих. Той е човекът, за мое щастие и удоволствие, на чийто
професионален вкус и театрален усет много разчитам
Когато говорим за съвет, помощ, професионална подкрепа - това е човекът, към когото се обръщам, тръгвайки да решавам какъвто и да е художествен проблем. Вярвам, че отличието, което му се дава, е заслужено, макар и малко закъсняло. Възхищавам се на неговата жизненост и енергичност, на интереса и практическото му участие в живота на театъра. Присъства на премиерните спектакли, на репетициите, буди ме с новини и предложения, които са важни и трябва да направим. Надявам се наградата, която ще му бъде връчена на 24 май, не случайно, ще бъде повод да подсетим други институции в страната да се обърнат към тази значима фигура по повод юбилея на твореца и това събитие да бъде ознаменувано и с държавно отличие.
“Аскеер” е авторитетна награда за цялостно творчество. Ние ще отбележим подобаващо юбилея на нашия драматург. Подготвил съм колеги в столицата празникът на национално ниво
да бъде на сцената на Народния театър,
в който 20 години е бил главен драматург.
С Константин Илиев се познаваме повече от 35 години - изключително ерудиран, предан на професията си, педантичен и взискателен към себе си и към другите. Езикът, на който пише, е нещото, което го отличава от по-съвременната българска драматургия. В пиесите му няма злоупотреба с езика, включително с чуждици, разточително и неуместно използване на диалекти и разговорна реч.
Езикът му е интересен, красив, звучен, български
Какъвто е при най-старите ни класици - в случаи, когато оценяваме достойнството на авторите от предишни поколения.
Константин Илиев е едно от откритията на забележителния български режисьор Любен Гройс, оставил трайна диря в българския театър. Съвместната им работа в Благоевградския и в Пловдивския театър е от края на 70-те години, когато се раждат “Босилек за Драгинко” и “През октомври без теб”. Изключително ползотворното сътрудничество между двамата даде тласък в развитието на родната ни драматургия.
След като Любен Гройс си отиде от този свят, творчеството на Константин Илиев бе обгрижвано от режисьори като Леон Даниел, Иван Добчев, Маргарита Младенова - нещо значително и интересно. Драматически опити върху творчеството на Илиев са правили десетки режисьори, поставян е много дълги години на сцената.
Особено съм щастлив, че покрай присъствието му в пазарджишкия театър, с режисьора Владлен Александров постави отново “Одисей пътува за Итака”, дадохме нов живот на пиесата, играна с успех и днес. В игралния ни афиш този сезон са включени две негови постановки - “Одисей пътува за Итака” и “Великденско вино” - възстановихме постановката отпреди пет години по повод годишнината на Васил Левски. В нея играят актьорите Димитър Терзиев и Гроздан Даскалов. Това представление ценя много и държа да го поддържам в театралния афиш, дори да е проблемно и трудно.
То е образец - най-доброто, писано за камерен спектакъл
Константин Илиев е на щат в нашия театър от 2008-а. С него работихме заедно в Народния театър - аз като административен директор, той като дългогодишен главен драматург, напуснал поста си през 2007-а. Не съм и подозирал, че след седем години отново ще се срещнем и ще продължим колегиалните и приятелските отношения между нас. За мен бе удоволствие да го срещна тук и докато той има желание, няма причина да се разделяме с него.
Кое го държи толкова дълго в театъра?
Любовта към театъра. Тъжно, но е факт, че доста разпадналата се театрална система у нас няма критерии за оценка на стойностите, които са край нея. Константин Илиев с невероятния си опит има място сред младите творци - да чете лекции, да води семинари на театрални теми и да е полезен с това, което умее да прави. За жалост, нищо подобно не се случва - никой за нищо не го търси. Малък провинциален театър като пазарджишкия има шанса да се ползва от качествата и потенциала му на драматург.
Иначе той може да има далече по-голям принос на друго място, но никой не се сеща за това. Драматургът е важен за съвет, за общуване, за обмяна на мнения и идеи. Интелектуалецът-драматург в театъра има място с ежедневната си връзка с работещите в него, което ценя особено много. За мен в тези 10 години
той би могъл да бъде много по-полезен на българския театър
Константин Илиев идва в пазарджишкия театър от Народния, при директорството на Владлен Александров. Щастлив съм, че сега аз бера плодовете от оценките, които двамата са си дали.
При нас го задържа и добрият ни театър.
Драматургът има работни места в четири театъра в страната. Първото е в Благоевград - в началото на 70-те години. Там режисьорът Любен Гройс, както вече споменах, поставя неговата пиеса “Музика от Шатровец”, която печели наградата в Националния преглед на българския театър през 1974-а.
Второто му работно място е в театър “София” в столицата, в компанията на драматурзите Стефан Цанев, Иван Радоев и Първан Стефанов. Четиримата писатели-драматурзи работят в театъра от края на 70-те до средата на 80-те години. Това отдавна няма как да се случи.
Третото му работно място от 1983-а до 2007-а е в Народния театър. Последното е в пазарджишкия и сме горди от това
Освен писател-драматург, театровед и режисьор (на “Великденско вино”), Константин Илиев е и добър германист - през 1961-а завършва немска филология в Софийския университет. Между 1969-а и 1972-а е редовен аспирант в Хумболтовия университет в Берлин, защитава докторска дисертация на тема “Структура на драматическите творби на Фридрих Дюренмат”. Лауреат е на Хердеровата награда.
Един от добрите преводи на Бертолт Брехт е негово дело
Безспорно изключително богатото драматургично творчество на Константин Илиев се радва на огромен успех близо четири десетилетия. С принос на един от титаните на европейския театър на 20-и век, убеден е директорът Александър Жеков.
Пенка МИХАЙЛОВА
