Шари над 500 за Великден
ПАЗАРДЖИК. Вчера фоайето на Етнографския музей грейна с цялото великолепие на писаните великденски яйца. Подредени в изложба, те събраха очите на малки и големи, дошли на откриването на необикновената експозиция от стотици причудливи изображения върху разноцветни черупки на яйца от кокошки, гъски, патици и ему.
Колекцията е майсторена от велинградчанката Катюша Каменова. Пред любопитните погледи на посетителите майсторката демонстрира различни техники за шарене на яйца - рисуване с восък, драскане върху боядисани яйца, ажурно гравирани и ръчно бродирани върху черупката.
Сред любителите на изящното изкуство бяха и момичетата от фолклорния клуб “Да съхраним българското” към професионалната гимназия по икономика и мениджмънт с ръководителка Веска Чолакова. Деветокласничката Стоилка Иванова от клуба внимателно наблюдаваше демонстрацията на майсторката и успя да направи фигурки, без да повреди черупката. И получи заслужени поздравления.
Изложбата, показана за първи път в музея, може да се види до 11 април.
Катюша Каменова, майсторката на необичайната експозиция, бе любезна да отговори на въпроси на “Знаме”.
- Г-жо Каменова, кога се изкушихте да шарите яйца?
- За първи път посегнах към крехката черупка преди седем години. Родом съм от Ботевград, но любовта ме доведе във Велинград. Първите уроци по рисуване на яйца получих от свекърва ми. Наблюдавах дълго тънкостите на различните техники и реших да опитам. И успях, даже надминах учителката си. Майсторки твърдяха, че този т.нар. занаят е труден и не е за всеки. За мен се оказа много лесен.
Започнах рисуването с восък, но не си спомням как изглеждаше първото ми яйце. После преминах към по-сложното - ръчно гравиране с писалка. Като се снабдих с електрическа химикалка, преминах и на ръчно бродиране - една от най-трудните, но неповторими техники.
Усещането да създаваш изкуство, макар и върху яйчени черупки, е уникално. То ти идва отвътре, трябва да почувстваш потребност да го създаваш. В началото бе любопитството, после реших да експериментирам и то взе, че се получи.
- Какви качества за нужни за този занаят?
- Да обичаш това, което правиш. Важно е умението да рисуваш и най-вече фантазията да създаваш различни отпечатъци върху яйцето. За първото изрисувано яйце получих много похвали от баш майсторки. Това ме окуражи да продължа, да усъвършенствам техниките.
- Малко повече за тях?
- Започнах с ръчно рисуване с восък - най-елементарната техника. По гравирането или драскането върху боядисана черупка се запалих, след като видях изложбата от такива яйца в местния Исторически музей. Опитах да ги нашаря и се получи отличен резултат. Продължих с ажурно гравиране върху натурално боядисани яйца с помощта на гравираща машинка (химикалка). Преди нея ажурното гравиране е ставало доста трудно. Първо яйцето се покрива с восък без местата за дупчене, потапя се в киселина, за да се почисти восъкът. Тази техника и сега се прилага.
С химикалката по-лесно се правят дупчиците, с нея се надрасква и черупката, но трябва да се пипа изключително внимателно, за да оцелее яйцето. С прилагането на двете техники - ажурна и драскане, яйцата са още по-красиви.
Най-сложната изработка е ръчното бродиране. Който шие гоблени, само той разбира за каква техника става дума и не може да не се влюби в такова яйце. За миниатюрните гобленчета най-важно е да си определиш дупчиците по предварителна схема. После с конци бродирам цветя. Предпочитам розата и всякакви други фигурки. Също като върху канавата при гоблените. Надупчената черупка е изключително крехка и при малко невнимание се чупи. И започвам отначало…
- Има ли яйца, върху които тези техники не могат да се прилагат?
- Върху зеленото на цвят и грапаво яйце на ему рисуването с восък не е подходяща техника. Гравиране и бродиране може, но черупката е достатъчно красива и това не го препоръчвам. При издълбаването първо се сваля тъмнозеленият цвят, под него е светлозеленият и накрая - белият.
Техниките успешно се прилагат върху кокоши, гъши и патешки яйца. Върху щраусови пък бродерията става груба и не я правя често.
- Коя от техниките предпочитате?
- Ръчното бродиране заради изяществото и естествените разноцветни материи, оформящи разнообразни цветя и фигурки. В изложбата съм показала и ажурно гравирани кошнички от черупки с по едно мъничко яйчице в тях.
- Колко яйца шарите по Великден?
- Всяка година над 500 - рисувам с восък, ажурно гравирани, ръчно бродирани. До края на празниците колекцията вече е изчерпана до последното яйце. Обичам да дарявам за здраве, останалите ги купуват любители на красивото и изящното за спомен направо от дома ни. За себе си не пазя нито едно, защото винаги мога да го изработя.
- Велинград се слави с майсторки на писани яйца.
- Така е от стари времена. Почти във всяка къща във Велинград има по една майсторка. Само на нашата улица сме три майсторки.
Интерес към шаренето на яйца проявява дъщеря ми Илиана, петокласничка. Синът ми Красимир, в трети клас, се интересува по-малко. Но и двамата харесват това, което прави мама. Приемам заниманието си като любимо хоби, но и източник на препитание. Цената на шарените яйца е от 6 до 60 лева. Тези от 60 лева ги наричам “златни” заради изяществото им. Купуват ги хора с възможности, оценили красотата им и труда, вложен в изработването им. Любопитно е, че често ме питат дали яйцата са истински, а не дървени или пластмасови. Защото трудно си представят, че крехката черупка може да се превърне в непретенциозно произведение на изкуството.
Пенка МИХАЙЛОВА
