ПАЗАРДЖИК. Традиция стана в четвъртъците в двора на математическата гимназия “Константин Величков” да се вие дълго българско хоро. Времето за танцовата проява е голямото междучасие. Сред участниците в хорото пъстреят красиви народни носии, а игралците всеки път показват уменията и любовта си към непреходните народни ритми.
Д-р Ана Рабаджийска, учителка по история в гимназията, споделя:
- Танцовият празник е част от дейностите по оперативната програма “Наука и образование за интелигентен растеж - Твоят час”. Темата е “Родолюбие”. Желанието ми бе да представя на учениците си историята на България чрез картини, паметни исторически места, откъси от игрални и документални филми и други нетрадиционни способи. Идеята за традициите и обичаите, изследването на родовите корени се прие с интерес и любопитство не само от момичетата и момчетата, включени в проекта, а и от техни съученици в 12-и клас.
Към тях отправих предизвикателство - всеки да изготви свой проект по темата “Моята България”. Условието бе чрез рисунка, колаж, макет и други форми на познание да покаже
най-съкровеното, когато чуе името България
Получих невероятно интересни работи - триизмерен макет на паметника Шипка, рисунки с възрожденски къщи, девойки в народни носии, кукерски маски, автентична баташка престилка, народни шевици и още любопитни представи за скъпата ни Родина.
Голямата ми изненада се случи в един час по история. Под звуците на темпераментно българско хоро в кабинета по история влязоха зрелостниците от Б клас
Цветелина, Детелина, Мима и Георги, облечени в народни носии
и с българското знаме в ръце. Признавам, че и аз, и всички в класа с вълнение слушахме музиката и се насладихме на танцовите стъпки на момичетата и на Георги. Благодаря им за това, което направиха, и че по тяхно предложение се случва прекрасният малък празник в двора на училището всеки четвъртък в голямото междучасие - от 15.50 до 16.15 часа пускаме музиката и се хващаме на хорото.
В първия четвъртък игралците се брояха на пръсти, втория път се хванаха десетки, а последния
дворът се оказа тесен за дългото българско хоро
Народната музика и магията на хорото от стари времена са съпътствали българина в трудни и радостни мигове, сплотявали са хората да устояват на изпитанията и да продължат напред. Емоционалната нишка, препредавана през поколенията, е спомогнала за съхраняването на традициите и духовността българска.
Щастлива съм, че във времето на интернет и глобализация учениците ми се връщат към изконните нашенски ценности,
създавайки свои училищни традиции, свързани с родовите корени на българина
Благодаря на Цветелина, Детелина, Мима и Георги за оригиналната идея да възродим българското хоро в едно от престижните училища в града - математическата гимназия.
Наша репортерка се срещна с дванайстокласнишците, инициатори на празника в гимназията, в деня на третото дълго хоро. Те споделиха колко се вълнуват, когато се хващат за ръце под звуците на народната музика.
Цветелина Балабанова от Батак: Предложихме нещо различно - да играем народни танци, както са го правили нашите баби и прабаби по мегданите на селищата, в които са живели. С Детелина, Мима и Георги заиграхме в голямото междучасие на двора на училището и сега се радваме на десетки наши последователи. Последното хоро се изви миналия четвъртък и то събра над 100 любители на българските ритми - ученици и учители. Всички обичаме България и искаме да съхраним народните традиции и да ги предадем на по-малките възпитаници на гимназията.
Щастлива съм, че съм облечена в
автентична баташка носия от родния ми град
Носила я баба ми Цветелина, на която съм кръстена, а преди това и нейната майка. Елементите на облеклото са тъмни - израз на мъката на вдовиците, останали без съпрузите и децата си след жестокото клане през април 1876-а. Тази традиция се е запазила и до днес. Щастливи сме, че открихме ценната реликва при нареждане на стар гардероб - грижливо увита в кърпа (месал), заедно с пакетчета нафталин. Ще продължаваме да я пазим като спомен и ценност от едни отминали години. И ще я предаваме на следващите след нас в семейството ни.
Като по-малка танцувах в детския състав “Пиф”, след това в пазарджишкия “Елица”. Сега - в двора на гимназията.
Детелина Стоянова от Паталеница: От малка се влюбих в народните танци, участвах в пазарджишките фолклорни състави “Детство” и “Чавдар”. Сега танцувам в “Пендар”. На училищното хоро обличам автентичната носия на баба ми Детелина, чието име нося. Състои се от ленена риза с бродерия, сукман с украса и зелена престилка, везана с мъниста. В гардероба на баба ми се пазят и други носии, но само тази ми е по мярка. Танцувам професионално хора от всички фолклорни области в региона и страната.
Мима Васева от Величково: От две години танцувам в клуб “Детелина” и пренасям ритмите и емоциите си на хорото в двора на училището. Носията ми е ушита по автентичен образец от родното ми село и е част от облеклото на Детелините. Включва памучна риза, сукман, престилка, шарени чорапи. Танците са част от моя живот. Надявам се да продължа да уча нови и след като завърша гимназията. Един ден може и аз да водя някой състав за народни танци.
Георги Фърцов от Паталеница: Обичам българския фолклор и искам да го предам на по-малките ученици в гимназията. Танцувах в “Детство”, “Чавдар”, сега наблягам на други ангажименти и времето не ми достига. Признавам, че танците ми липсват, и се радвам за възраждането им в моето училище. Дрехите, които обличам за хорото, са ушити по оригинална мъжка носия от родното ми село. Включва потури, риза, елек, пояс и навуща. В нея се чувствам комфортно, тя ме връща назад в годините, когато е присъствала във всеки български дом. Като чуя народна музика - нещо вътре в мен трепва и ме прави щастлив, призна дванайстокласникът.
Съмишлениците на идеята да се танцува в двора на училищата призовават дълги хора да се вият и в други учебни заведения в Пазарджик и не само.
Пенка МИХАЙЛОВА
