Призивът на инициаторите: Нека бъдем онова, в което сме едно цяло и да го празнуваме всеки ден
ПАЗАРДЖИК. В 16.30 часа на 2 април почитателите на неделните хора на Тортата ще се съберат, за да отбележат, разбира се с танци, втората годишнина от началото на инициативата „Хора за хората” в нашия град. По този повод организаторите са публикували силен текст във Фейсбук.
Всяка неделя нашият малък град се оглася от българските фолклорни песни, някакво чудо изпълва въздуха. Началото беше трудно, но с всяко следващо събитие хората ставаха все повече и повече. Защото
няма как да си българин и чувайки българския тъпан и родопската гайда, да не спреш
и да не се заслушаш. Няма как сърцето в гърдите ти да не подскочи в ритъма на музиката и да не припнеш да се хванеш на хорото. Ей така, просто защото музиката е в кръвта ти, просто защото там, на хорото, са се събрали усмихнати хора със зачервени бузи и гледайки те с блестящите си очи, те ти подават приятелска ръка, за да станеш едно цяло с тях и магията на музиката.
А веднъж хванал се на хорото, ти не можеш да се пуснеш, опиянен и щастлив редиш крак след крак, очите ти заблестяват, като на другите, ти вече си част от тях и
сякаш си намерил своето малко кътче в сивотата на деня,
ръка в ръка, затворили миналото и настоящето в безкрайността на кръга.
И така неделя след неделя, мегданът отново става притегателно място за малки и големи, за всички, усещащи в себе си трепетът да бъдат едно цяло със спомените на нашите деди, които носим като безценно съкровище в гените си и разбирайки, че всъщност това е и нашето бъдеще. И някак естествено тези непознати в началото хора, които те дариха с усмивката си, още щом те видяха, са се превърнали в твои приятели, в твои съмишленици, с които
ти връщаш на бял свят една забравена традиция,
една дълбоко таена в сърцето ти жажда да бъдеш част от другите. Но от онези различните, от онези търсещите, от онези бунтарите, от вярващите в доброто у хората, защото ние българите с хоро празнуваме живота!
Така ни е дадено още от незапомнени времена. Така и ще бъде, докато ни има! Не можем да отрежем корените си, да подменим кръвта си. Не можем да градим бъдещето, без да сме стъпили на миналото.
Скоро пак ще е неделя и аз с трептящо сърце чакам да ида на мегдана, където ще те срещна, ще се хванем за ръце и ще се слеем в едно с магията на българското хоро. Елате да празнувате с нас и заедно да развеем българският байрак, в чиито цветове сме
съхранили мъдростта на дедите ни
- бялото разкрива силата на чистотата, нетленността и неопетнената младост, зеленото е възраждащият се живот, а червеното символизира майчината кръв и продължението на живота. Ще дойдеш ли? Ние ще сме там!
Като на всеки празник в неделя ще има торта, пухкави пити, лакомства и други почепки, каквито танцуващите често приготвят и споделят с останалите.
(Зн)
