ПАЗАРДЖИК. Днес от 18 часа в артгалерия “Боев” Хари Харалампиев ще представи преработеното издание на книгата “Димитър Казаков - Нерон” с участието на автора й Димитър Пампулов.
Ден преди литературното събитие в галерията, адвокат Хари Харалампиев, председател на Общинския съвет, сподели пред “Знаме” впечатленията си от написаното в книгата за художника.
- Авторът Димитър Пампулов е сред най-близките приятели приживе на Димитър Казаков - Нерон. Писател с богата култура, който се е осмелил да пише за Нерон, със сигурност е на неговото високо творческо ниво. Художникът е представен не само като майстор на четката. Показано е и отношението му към литературата и поезията, пишейки собствени стихове. Имал е познания в областта на музиката, свирел е на окарина. Рисувал е на фона на музиката на Жан Мишел Жар.
Всичко това потвърждава многостранните интереси на богато надарената личност Нерон, описана майсторски от Димитър Пампулов.
Какво още научава читателят за художника Нерон?
Димитър Казаков е един от първите дисиденти в изкуство у нас. Като студент в Художествената академия не е робувал на академизма, а избира свой стръмен личен път да твори. Което прави творчеството му уникално и
платната му не могат да бъдат сгрешени с творбите на никой друг художник
Имитацията на произведенията му е абсурдна и невъзможна. Авторът не описва евтини битовизми от живота на героя си, но не пропуска да спомене произхода му - от бедно семейство във Великотърновския край. От дете познава недоимъка, но когато е на върха на славата си, помни откъде е тръгнал. Той не обича шумните прояви, коктейлите, организирани по негови творчески поводи на дружески сбирки с колеги.
Живял е в свой паралелен свят, самостоятелен и различен
Не се е подчинявал на каноните на живописта, търсил е нови пътища към нея и ги е намирал. Описан е като истински работохолик, непрекъснато е рисувал и създавал нови творби.
Случвало се е да няма нужните материали и често цигарената кутия се е превръщала в желаното бяло платно. Създава образите по свой неповторим, Нероновски начин. В картините си се прекланя пред силата и красотата на природата.
Особено чувствителен е към темата чешми, водата като извор на живот
Щедростта му да дарява свои произведения няма граница, тя може да определи като пилеене на изкуство. Неговата безценна художествена колекция е дарена на Трявна - град, който посещава заради чистия планински въздух, който му помага да диша по-леко и да се бори с астмата.
Техниката му на рисуване е акварел и акрил - към края на живота си заболява от астма и това му пречи да използва маслени и други бои.
Авторът го описва като човек, с когото трудно се съжителства.
Обяснението е гениалността му на художник
Той вижда живота по друг начин. По този повод Димитър Пампулов цитира думите на Марк Твен: “В света има три вида хора - обикновени, забележителни и луди”. Според мен, Казаков е бил
на границата между забележителните и лудите
Неговото можене надхвърля човешката представа за това какво означава талантлив творец. Бил е груб и невъздържан към хора, които не възприема. Иначе носи богата душевност и чувствителност. За разлика от негови колеги, той
искрено се е радвал на чуждия успех
Имал е двама близки колеги - художници в Сандански, почти незабележими като творци, но той винаги ги е подкрепял и е твърдял, че и за техните произведения има място под слънцето. Посещавал ги е често, не ги е забравил.
Нерон запазва чистия си начин на живот до края на дните си.
Повечето от нас знаят, че част от живота на твореца преминава в Пазарджик
В града попада, след като завършва Художествената академия с отличие по тогавашното задължително разпределение. Започва работа в предприятие заедно с местния художник Борис Резов, с когото го свързва близко приятелство, продължило до края на живота му. Каквато е била и връзката му с автора на книгата.
След което художникът заживява в Божурище край столицата.
Пампулов добросъвестно описва и първата любов на Казаков със съгражданката ни Ваня, наричана Бриджитката заради приликата й с впечатляващо красивата френска актриса Бриджит Бардо.
Лудо влюбен във Ваня от първата им среща,
Казаков пожелава да я рисува гола, което става факт. А когато поискал да се оженят, тя му поставила условие - да скочи от моста над Марица.
И той го прави.
Но бракът им трае от ден до пладне заради различията в начина на живот и манталитета.
После идва
голямата истинска любов - Маргарита от Септември
Тя е негова съпруга и вярна спътница в живота до края на земния му път. Семейството се радва на две дъщери - едната с интерес към изобразителното изкуство, другата - към музиката.
Интересното в книгата е, че Пампулов описва живота на Иван Будинов - силна политическа личност от моя роден град Перник, когото имах щастието лично да познавам като съсед. Будинов бе външен министър на България, след това посланик в арабските държави. Причината да намери място в книгата е меценатството му, чиято цел е светът да познава българските творци. Интуицията го довежда до ателието на Нерон, а много от картините му с негово съдействие са продадени у нас и в чужбина.
Димитър Казаков има пиетет и респект към Ванга
По време на посещенията си при пророчицата е чувал смразяващи за здравето си неща. “Момче, ти си болен и трябва да погледнеш сериозно на здравето си”. Изброява му няколко билки, с които да се лекува, но той, притеснен от думите й, забравя имената им. Пророчеството на Ванга за здравословното състояние на Нерон се сбъдват, за жалост.
В книгата
Казаков е описан като дълбоко религиозен човек,
Вярващ в Господ Бог. Споделя философията за нетленността.
Авторът споменава и за кореспонденцията на художника с Дора Валие - сестрата на Петър Увалиев, известен български интелектуалец. Художествената критика в Париж, в лицето на г-жа Валие (и не само) високо цени творчеството на Казаков. Това разкрива написаното в кореспонденцията между двамата творци.
Друг ценител на произведенията на Нерон е галеристът Веселин Досев, разкрил хоризонта на Нероновата живопис. Не е случайно, че първата самостоятелна изложба на художника е открита в галерията на Досев на столичната улица “Раковски” 135.
Той е изключителна личност, все още непозната и неразгадана
Хора като него ни правят повече човеци. С гордост мога да кажа, че съм българин и сънародник на Димитър Казаков - Нерон. Това е най-голямата награда за един творец.
А това, че много от картините му не са подписани, е само подробност от пейзажа. По-важно е съдържанието на творбата, която не търпи имитация, пише още в книгата си за Нерон авторът Димитър Пампулов. Благодаря на автора, че ми достави удоволствието чрез книгата му отново мислено да разговарям с големия творец, оставил частица от живота си в Пазарджик, каза Хари Харалампиев.
Пенка МИХАЙЛОВА
