СОФИЯ. В събота в сетния й път бе изпратена проф. д-р Цветана Кьосева. Един от най-ерудираните ни съвременни историци, талантлива писателка и дългогодишна директорка на Националния исторически музей ни напусна неочаквано. Може би последното й участие пред камера е запечатано в късометражния филм „Договорът”, който бе представен на аудиторията преди броени дни - навръх Трети март. Режисьор на лентата е младата панагюрка Неда Кирилова. Неда е завършила „Филмова и тв режисура” в НАТФИЗ, работи в телевизия BiT като документалист, с оператора Красимир Михайлов имат няколко филма. Един от тях - „Свобода” (2009), е награден за режисура от съвета на НВО на фестивал в Румъния. В него се разказва за известния маратонец с увреждания Петър Кеков, който като началник-влак остава без крака след като същият този влак му ги отрязва. Продължението на филма е „Всеки изгаря различно” и е провокиран от опитите на някои хора да отрежат и крилете на Кеков. Филмът на Кирилова „Последният човек” пък е игрален и има награда за най-добър студентски филм от American Movie Awards в Лос Анджелис през 2014 г.
Но да се върнем на „Договорът”. В него Неда показва
малко известни факти от дипломацията в навечерието на Освободителната война
- тайни договори на Русия с Англия и Австро-Унгария, в която тя се съгласява да изостави идеята за създаване на мощна българска държава на Балканите. Като оставим настрана факта, че Русия не е имала избор под натиска на Англия и Австро-Унгария, във филма проф. Кьосева припомня и плащането на българския окупационен дълг към Русия след като на 16 юли 1883 г. управляващият Министерството на външните работи Кирияк Цанков и руският министър на външните работи и държавен секретар Николай Гирс подписват конвенция за българския окупационен дълг. В нея е посочено, че България дължи на Русия 10 618 250 рубли и 40 копейки за разходите й по издръжката на руската армия по време на войната като заплати и разходи. В български пари сумата е 89 640 000 златни лева, а в сравнение с тогавашния курс на рублата спрямо златото тя е равна на 32 тона злато. Филмът предизвика голям отзвук и разнопосочни коментари, но безспорно е, че Неда Кирилова накара много българи да се заровят в интернет и в книгите и да си припомнят Освободителната война. Нито тя, нито зрителите обаче са предполагали, че това е лебедовата песен на проф. Кьосева.
„Това бе първата ми и за съжаление, последната ми среща с нея, казва Неда.
Затова сега смятам да посветя филма на проф. Кьосева
Не я познавах много добре, но това докосване до нея ми даде много. Включително и задължението да направя това в нейна памет. Работя в телевизия BiT и тя е била наш гост, но не я познавах лично. А идеята за филма започна с една статия на проф. Кьосева, която събуди интереса ми. Операторът Красимир Михайлов я бе споделил във фейсбук – за дълга, който плаща България за освобождението. Стана ми любопитно и се свързахме с професорката, както и с историка Янко Гочев, който също има известни трудове за този период. Те веднага откликнаха, срещнахме се и заснехме кадрите в театралната зала на Столична библиотека. Проф. Кьосева е много светъл, много позитивен човек. Говоря за нея още в сегашно време, не мога да повярвам, че я няма. Тя те въвлича и прави съпричастен, когато говори, защото за нея историята е изкуство и вдъхновение. Бяхме решили да направим кратък филм, в по-стилизирана, онагледена и ясна форма. Всъщност смятам, че учениците също имат нужда от по-модерна форма на обучение, нямам претенции, че аз съм този, който трябва да обучава. Този филм, който направихме само за седмица, беше по-скоро търсене на въпроси… Но много пъти съм си мислела, че едни кратки видеоформи под формата на дискове към учебниците, биха били по-запленяващи. Урок под формата на увлекателен разказ, игра, филм ще провокира сетивата и интереса. Като 33 тона злато”, добавя Неда.
Тя пуснала филма на Трети март в социалните мрежи и в YouTube и
само за ден той събрал над 3000 гледания
Влязла в спорове с приятели и познати, но отстоявала позицията си.
„Не съм искала да бъда провокативна. Търсела съм отговори на въпроси, а историята не е патент само на историците. Не е ничий патент. Има нужда от постоянен ъпдейт и нов прочит. А и във филма никъде не съм обвинила или обидила Русия, дори в края изразяваме почит и признателност към всички паднали за свободата. Защото Русия е действала като империя и всички империи за постъпвали по този начин. Мисля, че колкото повече хора спрат да живеят инертно, а започнат да задават въпроси, толкова по-бързо нещата ще си дойдат на мястото”, убедена е панагюрката.
Тодор ГРОЗДЕВ
