Днес отец Боян, бивш експерт по издирванията, е свещеник за пример
ПАЗАРДЖИК. Един от най-добрите криминалисти и експерт по издирванията сега е свещеник, даван за пример със скромността и себеотрицанието си, коментират бивши и настоящи колеги на Боян Кочев. Самият отец Боян, който служи в пазарджишкия храм, „Св. Св. Константин и Елена”, не иска да говори за себе си и любезно отклони молбата ни за разговор. Освен че се грижи за духовната храна на миряните, посещаващи църквата на патроните на Пазарджик, протойерей Боян е и секретар на Архиерейското наместничество заедно с другия секретар, протойерей Стефан. В събота в църквата „Свето Благовещение” в Црънча, двамата направиха съслужение на тържествена литургия начело с Константийският епископ Яков послучай големия християнски празник. Негово преосвещенство, който е и втори викарий на Пловдивския митрополит Николай, вчера бе в Ракитово, а отец Стефан и отец Боян отново му помагаха в литургията.
Отец Боян не е първият полицай, заменил униформата с расо. Отец Лазар, който служи в Юнаците, също е бил част от системата на МВР. Отец Антон от най-стария храм в Чепинското корито „Света Троица” в Каменица пък може да изнася с часове лекции за оръжията, техниката и историята, а в свободното си време е рокер…
„Боян прави всичко, с което се захваща от сърце. Бе един от учредителите на Синдиката на МВР. Реши да стане свещеник по негови си съображения и изгубихме ценен експерт по издирванията. Неведоми са пътищата Божии”, коментираха полицаи. Като илюстрация на библейската мъдрост, те си спомниха как преди 14 години по време на визитата на тогавашния главен секретар Бойко Борисов, в задния двор на полицията криминалистът Боян Кочев е бил в първата редица на изопналия се в стойка „Мирно” личен състав на дирекцията. През есента на 2014-а пък току-що назначеният в Пазарджишката духовна околия отец Боян е на „сцената” на откриването на новата автогара в Пазарджик. Тогава премиерът Бойко Борисов чинно е застанал пред свещеника и търпеливо чака да свърши водосвета, след което му целува ръка. Наистина пътищата Господни са неведоми…
Тодор ГРОЗДЕВ
