Изнемогваме! При щат от 36 души работят едва 20, казват от Центъра
ПАЗАРДЖИК. Областната инспекция по труда е наложила принудителни административни мерки на Центъра „Спешна помощ” за това, че служителите в него работят извънредно и в разрез с нормите на Кодекса на труда. Сега Административният съд отхвърли жалбата на медиците, с която се иска отмяната на мерките и се оспорва протокол ФА № 1608711 от 30.05.2016 г., в който е отразена проверка по спазване на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
В Центъра обаче нямат достатъчно кадри, за да са изрядни в очите на инспекторите по труда
От друга страна проверяващите си гледат работата, защото умореният лекар е опасен, както за себе си, така и за околните.
При проверката, извършена през април, са констатирани 9 нарушения:
1. Че не е осигурено на д-р Стоянова-Гайдарова, завеждаща филиала в Пазарджик, на главната медсестра и на други работници и служители в предприятието непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа за периода април 2015 г. - април 2016 г.
2. Не е осигурено на персонала непрекъсната седмична почивка, не по-малко от 48 часа и 36 часа при сумирано изчисляване на работното време за периода от април 2015 г. до април 2016 г.
3. При утвърждаването на писмените работни графици за въпросния едногодишен период
предварително се залага нарушаването на междудневната и седмична почивка
при редуването на дежурствата, предвидени в чл. 29 от Правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.
4. Полага се труд от д-р Стоянова-Гайдарова и главната медсестра при дежурствата в реанимационния екип, както и от други работници и служители в предприятието през деня повече от 8 часа, а при сумирано изчисляване на работното време - повече от 12 часа, за периода април 2015 г. до април 2016 г.
5. Не се осигурява минималният размер на непрекъснатата междудневна и седмична почивка при полагане на извънреден труд от медиците и колегите им в дежурствата в реанимационния екип, както и на техни колеги в същия едногодишен период.
6. Допуска се извънреден труд от персонала, който
надвишава 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през един календарен месец
за периода от април 2015 г. до април 2016 г.
7. Допуска се извънреден труд от персонала в дежурствата в реанимационния екип, който надвишава 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през една календарна седмица за периода април 2015 г. - април 2016.
8. Допуска се извънреден труд от персонала, който надвишава 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през два последователни дни за въпросния период.
9. Допуска се извънреден труд от персонала в дежурствата в реанимационния екип, който надвишава 150 часа през една календарна година за периода от април 2015 г. до април 2016 г.
В резултат на тези констатации, както и за предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения и вредните последици от тях на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ
инспекторите са дали девет преписания
съобразно констатираните нарушения. Сред тях е задължителното осигуряване на работниците и служителите в центъра най-малко 12 часа междудневна почивка съгласно чл. 152 от КТ, осигуряване най-малко 48 часа непрекъсната почивка при 5-дневна работна седмица и 36 часа при сумирано изчисляване на работното време съгласно чл. 153, ал. 2 на КТ, максималната продължителност на работното време в предприятието на работниците и служителите през деня да не надвишава 8 часа, а при сумирано изчисляване на работното време да не надвишава 12 часа съгласно чл. 142, ал. 4 на КТ. Относно мерките за полагането на извънреден труд се предписва те да не са повече от 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през един календарен месец, да не се надвишава полагането на извънреден труд с продължителност повече от 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през една календарна седмица, както и такъв труд да не е с продължителност повече от 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през два последователни работни дни съгласно чл. 146, ал. 2, т. 3 от КТ. Извънредният труд не трябва да е и повече от 150 часа за календарна година.
Шах и пат
За изпълнение на цитираните предписания е даден срок до 30 юни 2016 г., но ръководството на Центъра така и не могат да ги изпълнят поради липсата на достатъчно заети щатове. Затова и оспорваха протокола, но жалбата им не бе уважена от съдия Десислава Кривиралчева. Така последната дума ще има Върховният административен съд. Още в края на юли обаче директорката на Центъра за спешна медицинска помощ д-р Надка Пангарова е отправила запитване до директора на Областната инспекция по труда Васил Мезов във връзка с невъзможността за сформиране на задължителен брой екипи с оглед драстичния дефицит на медицински кадри. Въпросът бил: „Възможно ли е работникът или служителят (медицински лица) с декларация да декларира, че ще полага съответния брой извънредни дежурства без да се възползва от правата си по чл. 152 и чл. 153 от КТ?“. Към молбата били приложени рапорт от д-р Стоянова-Гайдарова, декларация от нея, от главната сестра и фелдшера.
По делото бе направена и приета съдебно-икономическа експертиза, според чието заключение за периода от април 2015 г. до април 2016 г., с оглед длъжностното щатно разписание, в ЦСМП-Пазарджик
е имало незаети 17-19 щатни бройки, а във ФСМП-Пазарджик между 8 и 9
незаети бройки са варирали за същия период. В посочения период по външно съвместителство по допълнителен трудов договор в ЦСМП-Пазарджик са работили 17 медицински специалисти, а във ФСМП- Пазарджик - 12. В ЦСМП има сключени трудови договори с 41 служители, които са пенсионери или в пенсионна възраст, а във ФСМП-Пазарджик - петима. Вещото лице е посочило, че за изследвания период във филиала в Пазарджик са командировани общо 15 медицински специалиста от другите филиали на ЦСМП-Пазарджик, които са давали дежурства в областния град.
Самите лекари бяха разпитани като свидетели по делото и заявиха, че във филиала има непопълнени щатове, тъй като непрекъснато напускат лекари и медицински служители. С наличния състав е
невъзможно да се сформират екипи по щатното разписание
За Пазарджик тези екипи следва да са три мобилни плюс два екипа в координационен център. Налага се да се допълват екипите с лекари по втори трудов договор или да бъдат командировани такива от съседни филиали. Те обаче не могат да бъдат включени за работа в координационната централа, където се приемат обажданията от тел. 112 поради специфичната дейност там.
Д-р Стоянова-Гайдарова поясни пред съда, че всеки лекар, който е правоспособен може да работи в Спешна помощ, но
за работа в реанимационен екип, лекарите трябва да са със специалност „Спешна медицина“
Тя посочи, че дава нощни дежурства в петък, след края на работната седмица, като по този начин няма сливане на работните смени. Осемчасовият й работен ден е до 16 часа, а от 19,30 часа до 07,30 часа сутринта дава нощно дежурство, което продължава 12 часа. След нощното дежурство почива.
Главната сестра каза, че графиците на медицинския персонал ги прави д-р Стоянова-Гайдарова, а самата тя прави графиците на санитарките. Проблем с графиците винаги имало, защото липсват много хора.
По щат трябва да са 36 човека, а към момента работят 20 души
Трябва да има три екипа и двама дежурни в РЦП. Единият екип - реанимационният, се състои от лекар и сестра, а другите могат да бъдат от лекари или фелдшери в зависимост от това кой се съгласи да дойде на работа. Свидетелката сочи, че за изготвяне на графика викат и други хора от други филиали, като гледат да спазват 12-часовата почивка. Тя лично се е включвала в графика в петък вечер, след 8-часов работен ден, като е подписала декларация, че е съгласна доброволно да дава дежурства въпреки нарушенията. Случвало се е след 8-часов работен ден, след почивка от 4 часа, да дойде на нощно дежурство, което тя е правила доброволно. Работното време на главната сестра е от 07,30 часа до 16 часа, от понеделник до петък, като в петък в 19,30 часа застъпва нощна смяна. На въпроса при изготвянето на предварителните графици дали се съобразява междудневната и междуседмичната почивка, свидетелката отговори, че
водещо при изготвянето на графиците е да има хора и екипи, които да работят
Съдът обаче се аргументира, че Кодексът на труда не разписва предварително възможност за допустимост на извънредния труд за заетите в отрасъл здравеопазване, осъществяващи медицинска помощ. Дейността, свързана с оказване на спешна медицинска помощ не е извънредна и непредвидима. Тя се осъществява от специално създадени за целта Центрове за спешна медицинска помощ, т.е касае се за организирана, но не и извънредна дейност. И припомни, че забраната за полагане на извънреден труд се основава на неговата вредност - повишаване на умората на работника или служителя, оказване на неблагоприятно влияние върху здравето и работоспособността му, нарушаване на обичайния ритъм на жизнена дейност, намаляване на производителността на труда…
Върбан ВИЧЕВ
