С пролетта състоянието на някои се влошава, а това показва ползата от Наредба 4
ПАЗАРДЖИК. В нашия град има учители и директори, които „не си пият редовно хапчетата”, ако използваме речника на учениците, “назначили” медикаментозното лечение за всеки учител, който не им играе по свирката. В случая обаче учениците ще излязат прави. Учители и директори точно сега буквално не си пият хапчетата и ако питате работодателите им, „може да стане страшно”. Особено в пролетните месеци, които по правило обострят някои депресии и отключват шизофренни състояния у психично болни хора. Което пък значи, че редовното и задължително изискване за психическа годност на педагогическите специалисти преди началото на всяка учебна година е комай единственото хубаво нещо, което направи бившият министър на здравеопазването Петър Москов. През ноември учители, директори и синдикати скочиха срещу „поредното хулене на българския учител” с лозунги от сорта
„опасно луди до доказване на противното”, но дали това е правилната реакция?
Никой не отрича, че покрай хулите и може би особено заради тях българският учител е един много-много стресиран учител. Репортерът на „Знаме” и автор на настоящата статия познава такива учители и сам е учител. Но по-долу ще стане дума за два пресни примера от пазарджишката образователна система, в които директор и учител имат медицински удостоверения, че страдат от психически заболявания, които попадат в списъка на тази Наредба №4 от 24 октомври 2016 г. за определяне заболяванията и отклоненията, които застрашават живота и здравето на децата и учениците. Ще говорим за тях с официалния мъжки род на професията и длъжността им без да е задължително да са от мъжки пол, защото самоличността им не е важна. Темата е много деликатна, дори те да не бяха достатъчно заслужили и уважавани личности (а те са), но също така е и обществено значима, защото става дума за обществени професии и то не какви да е.
Примерите са пресни, но според медицинската документация, директорът и преподавателят страдат от тези заболявания от години
Това не са голи приказки, защото репортер на „Знаме” разлисти тези документи и внимателно прочете и епикризите за биполярно афективно разстройство, разлисти болничните листове за настаняване в държавната психиатрична болница. Те са отпреди няколко години. Което означава, че ако не беше тази Наредба 4 днес нямаше да споменаваме за тях. Наредбата се превърна в нещо, което накара Регионалното управление на МОН да разглежда приоритетно случаите (в един от тях се наложи и прокуратурата да играе ролята на патерица, защото сигнали срещу единия от преподавателите са изпратени и при тях).
Горещите картофи сега са в инспектората
и в шефката му Валентина Кайтазова, но благодарение на тази наредба тези проблеми могат да бъдат решени по-лесно. Валентина Кайтазова, естествено, отказва всякакъв коментар по случаите. Такъв коментар обаче е излишен. Излишни са и коментарите под сурдинка на колегите на въпросните преподаватели, които трябва да отбиват директните въпроси на ученици (а от децата трудно можеш да скриеш човек с психическо заболяване):
„Господин/госпожо директор, нашият господин/нашата госпожа е луд/а!”
„Какъв е смисълът от това да ходиш всяка година на психиатър и пневмолог”, питат противниците на тази наредба. „Ако имаш шизофренно разстройство, резидуална шизофрения, разстройства на настроението (афективни разстройства), психотични симптоми, психични и поведенчески разстройства и т.н., те ще ти проличат и без да те гледа лекар”. „Нали при кандидатстване за работа сме представили медицинско”, казват други. Да, но смисълът от наредбата е, че развързва ръцете за освобождаване на такива хора. А и всички знаем, че в обстановка на стрес такива тежки заболявания могат да се появят във всеки един момент.
Учениците са най-лесната почва за слухове, в които има зрънце истина,
ако касаят техни преподаватели или директори. Ако те се държат неадекватно на обществени места, учениците ще го разберат преди вестниците. А понякога директорът и учителят, за които става дума, са се държали странно и в учебните заведения, в които работят. Защото, ако двамата са доказали се професионалисти през годините, училищата-техни работни места също са се доказали като реномирани. Сега работодателите им буквално се чудят как да ги пенсионират. Защото и двамата педагози не искат да го направят. Твърдят, че са напълно здрави и това е поредната война срещу тях. В това също има зрънце истина, но точно в това пролетно време учениците виждат една превъзбуда, която няма как да се скрие, установи „Знаме”.
Стига се и до открити конфликти с ученици и с колеги
В случая с директора, в РУО върви проверка съвместно с лекари-специалисти, която на книга трябва да установи какво е психическото му състояние към този момент. Директорът е лежал в психиатричната болница 2 месеца преди години, откъдето е изписан с диагноза „Биполярно афективно разстройство”, но в стабилно състояние е спокоен, приветлив, охотно контактен, формално критичен… Първите данни за заболяването му са започнали около 3 години по-рано. Няма да се впускаме в подробности от поведението, описани в епикризата, но най-общо казано, човекът имал усещането, че го следят и шпионират, че пишат доноси срещу него и дори кражби на лични вещи приемал като част от това наблюдение.
Всичко това не останало скрито от колегите и учениците
В случая с преподавателя РУО също е сезирано за това, че в училище преподавателят има нервни изблици, документирани са сблъсъци с учениците на ръба на физически контакт, както и недотам адекватно поведение на работното място и в района на учебното заведение. И там също върви проверка доколко това наистина е така. Но това не пречи на учениците, като чувствителна мембрана, да украсяват епизоди, на които са станали свидетели и да ги разпространяват като слухове... По неофициална информация, там пък директорът на съответното заведение се опитва да получи съдействие чрез семейството на колегата си, но засега не среща разбиране (самият директор нито потвърди, нито отрече това, а просто отказа коментар по темата). Временният вариант е излизане в отпуск и стискане на палци за идване на скорошна ремисия. Но за него трябва съгласието на титуляра, което пак усложнява картината. И там е налице официален документ за биполярно разстройство и назначена лекарствена терапия.
При наличието на такава наредба обаче временните варианти и завързването на възела остава в историята
Защото не се налага да търсиш за съдействие семейството на болния човек, който няма как да осъзнае, че е болен. Не се налага да сезираш прокуратурата, която да съдейства за принудителното му настаняване, ако прецени, че човекът е опасен за здравето на околните и за собственото си здраве. За да бъде настанен в специализирано заведение, където след терапия и престой ще бъде изписан в добро състояние. Нито пък се налага да тръпнеш дали педагогът с разклатено психично здраве
няма да направи скандал или нещо, недай си, Боже, по-страшно
В „Знаме” желаем от сърце на директора и преподавателя да бъдат живи и здрави и час по-скоро да излязат от психологическата „дупка”, в която всеки от нас може да попадне.
„Комисията за защита от дискриминация (КЗД) би трябвало да бъде сезирана заради наредбата на здравното министерство за задължителни психотестове на педагозите”, вдигат патърдия учители и синдикалисти. Защото не била направена предварителна оценка на въздействието на тази наредба. Учители пък роптаят, че това обиждало и без друго оредяващата откъм млади кадри гилдия и наредбата ги карала да се чувстват зле като учители от това непрекъснато съмнение дали всичко били свършили както трябва. Това съмнение също може да е предвестник на някаква мания, биха казали пък психиатрите.
Тук място за обиди и сръдни няма
Учителят наистина е стресиран, но е кух и неверен шаблон това, че учителят, видиш ли, бил низвергнат в до деветата дупка на кавала и всички му се подигравали, а сега и тази наредба му дошла съвсем дохаки. Учителят е толкова обичан и уважаван, колкото сам си го извоюва. Знам това и защото познавам такива учители в цялата страна, а и защото на собствен гръб съм го усетил. Друго такова кухо и невярно твърдение е, че младите учители не искали да учителстват. Познавам поне трима млади учители от Пазарджишко, които с години заместват за по няколко месеца и не могат да си намерят постоянна работа не по тяхна вина.
Публична тайна е, че немалко от конкурсите за учители се обявяват за вече назначени хора,
а ако се отвори някъде място, то е временно и по заместване. На практика директорът е този, който избира учител и назначава, а не инспекторатът. Така че, уважаеми колеги учители, няма място за сръдни, чупки и стойки, ако някой иска да ви тества психичното здраве. В такова време живеем и хората просто изтрещяват. Най-много полицаите, надзирателите в затворите и учителите. Ако изискването на наредбата не ви допада, вземете си егото в чантичката, стиснете си ръцете с директора и освободете мястото на някой млад колега. Ако го решите веднага, обадете се в редакцията, за да звънна на мои приятели-учители. Те ще дойдат за мястото ви и без страх ще си направят изследване за персистиращи налудни разстройства, свързани с личностна и поведенческа промяна.
Но каквото и да решите все пак, бъдете здрави.
Тодор ГРОЗДЕВ
