Исках Левски да гледа към нас, за да види какво сме направили със завета и идеалите му
Васил Левски и Христо Ботев на 3Д-портрет. Толкова живи, че очите ви сякаш се отразяват в капчиците пот от порите им и всеки човек с български жили усеща особена вибрация, когато срещне погледа си с техния. Авторът им се казва Георги Врабчев и е от Ракитово. „Предоставям правата върху този портрет, на всеки желаещ да го използва с некомерсиални цели, отпечатване в периодичните издания, вестници, списания, за телевизионни предавания и други. При необходимост от файл с по-висока резолюция, можете да се свържете с мен. Файлът ще бъде предоставен отново безвъзмездно”. Това написа Врабчев на стената си във Фейсбук във вторник под портрет на Апостола на свободата и стотици коментари го поздравяваха или критикуваха. Докато го направи, той минал през 30 варианта, но и този няма да е окончателният, защото Врабчев си е взел бележки.
Георги Врабчев е роден в Ракитово през 1973 година, режисьор, собственик на студио за специални ефекти. Не една и две известни реклами от малкия екран са негово дело.
Той е правил специалните ефекти във филма „Операция „Шменти капели”
на Влади Въргала, а след това и в тв сериала „Шменти капели Легендата”, където освен майстор по ефектите е и втори оператор (освен втората камера, са му поверени и движещите се снимачни машини). Сега работи по няколко неща, а едно от тях е късометражният игрален филм „Беси” с участието на Дичо. Тийзърът на филма и подробности за проектите на земляка ни можете да видите на http://www.vrabchev.com, където можете да поръчате и 3Д-портрет на Левски с висока резолюция. Безплатен, но след като бъде преработен. Пък имате ли безплатен съвет за това как трябва да изглежда Левски, той на свой ред ще го приеме.
- Георги, трудно ли се прави 3Д-портрет на Левски и Ботев?
- Има известни трудности. Когато се работи с образ при 3Д-модел, фазите са няколко, а първо трябва да проучиш формата на самото лице. Когато е като скулптура, изглежда по един начин, но когато наслагваш 3Д-текстурите, по съвсем различен.
- Текстури?
- Има текстури, които са за цвета на кожата, текстури за това как кожата пропуска светлината или за това как я отразява, за порите… Кожата е много сложен материал. Не е като да правиш нещо от пластмаса или от метал. А лицето - още повече. Тъй като на различните места, по различен начин кожата върху него отразява светлината, тя е и различна на различните места. Кожата не е просто повърхност, защото при 3Д виждаме и навътре в нея. Като измоделираш модела и минеш на етапа, в който слагаш тези текстури и стигнеш до финалното изображение, резултатът е различен от този, който си очаквал. Същото е и с етапите, мислиш, че си постигнал някаква прилика и минаваш на следващия. И виждаш, че си сбъркал и трябва да се върнеш отначало. Пускаш на компютъра да изчисли това изображение, чакаш и отново сравняваш със снимките… И виждаш, че има огромна разлика. И тук е тънкият момент. Мислиш какво трябва да промениш, за да достигнеш до образа, който познаваме от снимките. И става малко на сляпо. И пак пускаш програмите за изчисляване на модела, и другите, за текстурите…
- Със сигурност сте нямал солидна фотографска основа?
- Да, това е другият голям проблем. Всички знаем, че снимките на Левски, които имаме, са изключително неясни. Те не са и портретни снимки, защото са част от групови снимки или от снимки в цял ръст. Това намалява резолюцията им, да не говорим, че и без друго по онова време те не са били качествени като съвременните. Образът, който помним, е такъв благодарение на залетите със светлина архивни снимки, които трудно оставят информация за някои детайли. Никой от нас не може да бъде на сто процента сигурен как точно е изглеждал Левски, а и дори в тези няколко снимки, които е оставил, виждаме, че той много често е променял вида си и ту е отслабвал, ту качвал. Ако се вгледаме по детайлно, може да видим наченки на тези скули, най-малко от полупрофила, в който те се загатват. Но като цяло портретните изображения са неясни и образа на Апостола, който сме си изградили за него, както и за Ботев, и за останалите ни герои, до голяма степен е плод на нашето съзнание и въображение. Същото е като четеш една книга и си представяш героя, а след това отидеш и го гледаш на филм.
- За това и до днес няма успешен филм за Ботев или Левски. Илия Добрев и Милен Пенев са изключителни актьори, но всеки от нас ги е сравнявал първо визуално с Левски и Ботев.
- Да, всеки влага нещо от себе си в образите, които всички познаваме от малкото неясни снимки. Търсенето на образа е субективно. Сега отчитам като грешка това, че пазех пълна тайна, че правя образа на Левски, бях се затворил и изолирал от света. Може би трябваше да се консултирам с повече хора. Така щяхме да получим един колективен образ, който може би щеше да е по-близък до реалността. Сега като качих 3Д-портрета заваляха множество коментари, включително критики и препоръки за грешки, които са видели. Някои от тях са справедливи и ще се вслушам в тях за бъдещите корекции.
- Кои забележки приемате за правдиви?
- Основните са за цвета на кожата и цвета на косата. За някои общи форми на лицето - макар че много трудно и след множество тестове стигнах до този вариант, ще пробвам с нови корекции, за да видя какво ще се получи. За веждите. За погледа. Тук също е много трудно, защото исках Левски да гледа във всички, а не настрани. Гледаш ли настрани, ти избягваш контакта, а аз исках Левски да гледа към нас, за да види какво сме направили днес с наследството, със заветите и идеалите, които ни е завещал. Гледа, защото иска да види какво сме постигнали. Това исках да внуша. Най-лесно ми беше да го направя да гледа настрани, защото, знаете, като завъртиш очите си нанякъде, формата на окото се променя. Нямах база за такъв втренчен поглед и трябваше малко да си фантазирам. Най-вероятно тук ще трябва най-много работа, но няма да се отказвам.
- Левски няма да гледа настрани.
- Няма.
- Стана дума за неуспеха на филмите ни за Ботев и Левски - не само на Максим Генчев, но още „Свобода или смърт” и „Демонът на империята”… Неуспех явно заради липсата на достатъчно визуална прилика между актьорите и народните образи на героите. Ако с 3Д-прийомите може да се направи един събирателен образ на народната представа за тях, ще се наемете да направите 3Д филм за Левски и Ботев. Видях, че имате проект за късометражен 3Д-филм „Войната на Панайот”…
- Много е трудно, защото всеки от нас е изградил нещо, компенсирайки липсата на достатъчно информация, което няма как да припознае с нещо различно. Специално за 3Д-филм е изключително трудно и скъпо, не знам. Един кадър е 12 часа изчисления на компютър, а знаете, че за една секунда ни трябват 24 кадъра. Едва ли някой ще задели такъв финансов ресурс. Затова правя тези проекти в свободното си време. За хората, а не за печалба.
- Мисля, че хората могат да заделят пари за такъв проект.
- Не знам. А и не съм сигурен, че липсата на визуална прилика е обрекла на неуспех филмите за Ботев и Левски. Последният филм за Левски например отнесе доста критики не за липсата на такава прилика, а заради самия образ, заради характера, реакциите, постъпките на героя. Във филмите трудно се постига голяма прилика, даже се търсят актьори, които да изразяват собственото си присъствие, а не буквално да се изиграе образа на героя. Иначе със съвременните технологии на компютър може да се наподоби такава прилика, защото маските стават все по-качествени.
- Броил ли сте колко пъти е бил споделян образът на Ботев, който направихте, или колко пъти сте го изпращал с висока резолюция на граждани?
- Не съм, защото това стана през 2013-а и трудно може да се проследи. Първо бях споделил снимката в моя профил и мисля, че имаше 500-600 споделяния. Имаше и сайтове, където имаше по над 5000 споделяния. Но това не е толкова важно. Знаете, че една попфолк звезда като качи нещо, светкавично се споделя по 10-20 хиляди пъти… За да бъде реализиран този портрет на Левски обаче огромна заслуга имат съпругата ми Катя и дъщеря ми Ели. Двете ме подкрепяха напълно и нито за миг не ме оставиха да се откажа от работата си по него, а те бяха и единствените, които знаеха по какво работя.
- Роден сте в Ракитово, с това ли искахте да се занимавате от малък?
- От малък рисувах много и продължих да рисувам много дълго, защото исках да стана художник. Завърших училище „Георги Брегов” в Пазарджик, а после и „Архитектура”. Но макар да станах архитект с много добър успех, това не беше моята работа. Осъзнах, че всъщност винаги съм искал да се занимавам с кино, с режисура, със снимане, със специални ефекти. И в момента, в който приключих образованието си, създадох свое студио за специални ефекти. И оттогава единственото, което ме свързва с архитектурата е създаването на архитектурни визуализации за мои колеги, на които са им нужни в проектирането.
- Кое беше най-голямото предизвикателство в спецефектите по „Операция „Шменти капели”?
- Основното там е, че когато правиш ефекти, колкото по-трудно се забелязва работата ти по него, толкова е по-добър. Имаше някои неща, които трябваше да се направят в много кратки срокове, а за други трябваше да се съобразя с изискванията на режисьора - за едни взривове, които той си представяше по един начин, а аз по друг. Не се получиха много качествено, но пък и в западните продукции, където имат хиляди компютри за обработка, за разлика от нас, взривовете са доста трудни за постигане. Загледайте се и сигурно ще видите в някой филм, че са бутафорни. Но по принцип най-трудно ми е било, когато са се съчетавали няколко фактори - малък екип, гоненето на високо качество и липсата на достатъчно време.
- Знам, че правите филма „Беси”. Как се роди идеята и докъде стигнаха нещата там?
- Сега сме на ниво „специални ефекти”. Това си е мой продукт, защото съм режисьор, продуцент и съсценарист. Идеята тръгна от брат ми (Николай Врабчев, б.р.). Той много ми е говорил за находките, които са намирани в Ракитовско за бесите. В един от разговорите се срещнахме с хора, които ми разказаха за научни открития, за находки на иманяри, за легенди, които се носят от стари времена, въобще за това колко силен народ са били. Докато търсих как да направим историята, се срещнах с много интересни хора. Разказаха ми направо фантастични неща. И ако се разкаже историята им, ще бъде не по-малко интересно от касова холивудска продукция, и то без да се налага да се променя историческата действителност. А аз самият доскоро не знаех за бесите. Не знаех колко велик народ са. И съм горд, че носим в кръвта си частица от тях.
- Има спор дали са племе или жреческо съсловие.
- То е същото като споровете за Левски. Няма как да знаем жреческо съсловие ли са или народ. Минали са хиляди години оттогава и само гадаем какво се е случило, защото останките от тях са толкова неясни. Затова във филма разказваме за хора от съвремието ни, които търсят следи, оставени от бесите и гадаят какви са били те. Надявам се, ако филмът се приеме добре, да направим продължение и в него да задълбаем в историята за тях.
Тодор ГРОЗДЕВ
