Системата работи добре, но жертвите трябва да се престрашат и да осветят проблема
Наскоро в областния град се проведе Кръгла маса по проект „Срещу невидимото насилие” на фонд ИГА, който се финансира от Министерството на правосъдието и цели осигуряване на навременна и адекватна защита, възстановяване и реинтерграция на пострадалите от домашно насилие и услуги за работа с извършителите на домашно насилие, намаляване проявите му и негативните последствия върху жертвите и обществото. Освен резултатите от изследването, бе представена и дейността на Бюрото за консултиране, насочване и подкрепа на жертви на домашно насилие - резултати, тенденции, изводи. Направените първоначални оценки на риска от извършване на домашно насилие бяха коментирани от експерти, както и от участниците във форума - представители на институции и организации. Особен интерес предизвика представеният апробиран инструмент за оценка на риска от домашно насилие - сборник от въпроси, целящи чрез интервю с жертвата да определят степента на риска от последващо домашно насилие. Извън това стана ясно, че за 2 години през Бюрото са преминали 81 потребители, направени са 60 психологически консултации, 40 юридически консултации, 10 семейни двойки са консултирани, а 20 жени и деца са насочени към настаняване в Кризисния център. От преминалите 96 потребители 81 са жертви на домашно насилие – 79 жени и 2 мъже, а претърпяното насилие е емоционално (60 процента), физическо (40 процента) и сексуално (10 процента). От жертвите 80 процента са били обект на насилие в детските си години. 70 процента от тях нямат мотивация за съдебна защита. Извършителите са 15. Малко повече и за тях, и за жертвите, и за общата картина, ни разказва Валентина Гешева, която е административен управител на екипа от социални работници във фонда.
- Г-жо Гешева, разкажете повече за работата на екипа с жертвите и насилниците.
- Когато разгледахме резултатите, се оказа, че половината от всички 15 насилници осъзнават вината си. Това не означава само едно голо: „Аз сгреших, повече няма да се случва”. А промяна в отношенията им към жертвата. За тази поправила се половина няма новопостъпили сигнали за повторни актове на насилие. Докато при останалите има наченки на недобро отношения, неглижиране, закани… Тоест, участвали са в тази програма само и единствено да изтърпят своята мярка. Затова трябва да се замислим какво да променим, за да нарасне ефикасността. Вместо половината, защо да не станат 70 процента.
- Оценката на риска предизвика интерес.
- Наистина е нещо интересно, което направихме тази година. Приложихме оценка на риска на извършителя, любопитното е, че тя се гради през призмата на жертвата. Нещо, което досега не е правено. Интервюираме жертвата чрез сборник от въпроси, който ни дава информация за това каква е степента на риска за самия извършител. Първо, вземаме информация за самата жертва и последиците за нея, има ли деца, те преки или косвени жертви ли са на това насилие. След това акцентът е върху самия акт на насилие - физическо, емоционално, сексуално… Каква е честотата на насилието, сериозността на насилието, т.е., как го усеща жертвата, и най-накрая стигаме до информация за самия извършител. Кой е той, баща, съпруг, в каква среда е израснал…
- Направи ми впечатление, че според вашите резултати, голяма част от насилниците са образовани. Тоест, не са някакви първосигнални примати.
- Въобще не става дума за хора с ниско интелектуално равнище, напротив. Около 80 процента, че и повече, са със средно образование. Абсолютно осъзнати личности, хора с доказани професии.
- Какво ги подтиква да отключат тъмната страна в себе си?
- Даже и тези с доказани професии, в един момент имат проблеми. Да речем, липса на работа към настоящия момент, немалко имат проблеми с алкохола и дори изпадат в алкохолна зависимост. Ние си мислим, че алкохолният проблем е присъщ изключително на мъжете, но в този проект се оказа, че е и жените могат да бъдат подвластни на тази зависимост.
- Макар че едва ли алкохолът е обяснението…
- Да, алкохолът само обяснява проблема, но не е самият проблем.
- Неотдавна в съда се завъртя дело срещу уважаван наш съгражданин, осъден за домашно насилие. Там имаше данни, че докато е обиждал и ругал майката на малкото им дете, го е карал неведнъж да я плюе. И детето послушно плюело по нея. Друг е въпросът какво точно е осъзнавало. Ама то май не е косвена, а пряка жертва, нали?
- В случая границата е тънка, но бих казала, дори пряка. Защото се упражнява не само вербална, а и физическа агресия, както и манипулиране на това дете. На този, за когото говорим, със сигурност ще открием, че проектира някакво поведение в настоящия си семеен живот. Много пъти сме говорили с магистрати и специалисти от „Закрила на детето”, че когато има дете, дори да е косвена жертва, то трябва да бъде изведено при роднини или в приемно семейство. В никакъв случай не бива да остава. Има две възможности - това дете един ден да се превърне в потенциален насилник. Или в потенциална жертва. Много голямо внимание обръщаме защо точно тези жени или мъже стават жертви.
- Как им помагате?
- Жертвата не трябва да се припознава като такава. Ако не се амбицира и не се съпротивлява вътрешно, не тръгне да търси правата си, няма да има резултат. Трябва да добие определени умения, да преодолее страха и да говори за насилието. Идеята е, когато им се оказва подкрепа, или да се включат в програма и да бъдат настанени в нашия Кризисен център (в случая), или да ги мотивираме да участват в група, в която да се приучат на тези умения. Имали сме случай с жена, която е била жертва преди години, но при друг човек в нова връзка отново се оказва жертва. И казва „Защо такива ми се падат”. Но това не означава, че й се падат такива. А че проблем има и тя и трябва да направи всичко, за да не търси отново потенциален насилник.
- Трудничко ще й го обясните.
- Не е невъзможно. Макар че каквото и да прави специалиста, ако отсреща участието е пасивно, няма как да има резултат.
- Има ли полза от всички тези плакати, призоваващи жертвите на насилие да излязат от анонимност?
- Да, в последните 2-3 години има чувствително увеличение на броя на жертвите, които са потърсили помощ. Идентифицирали са се като жертви. Излезли са от тази скрита самоличност. Например тази година имаме 6 приключени дела, помогнали сме на тези хора да доведат нещата до край. Да потърсят правата си. Преди имаше повече случаи, когато жертвите в един момент се отказват.
- Приключени, означава осъдени да се въздържат от насилие, нали?
- Да, и участие в програма, а ако тези мерки бъдат нарушени, са предвидени други санкции.
- Добре ли работи системата?
- Колкото и да се говори, че нещата в България не са както другаде, Законът за защита от домашно насилие ефективно защитава жертвите. Магистратите казват, че дори да има несъвършенства, той работи много добре. Просто пострадалите хора трябва да търсят активно правата си. Е, има случаи и когато този закон се използва за извличане на ползи, примерно преди развод. Но тук имаме специалисти, които много добре разпознават псевдожертвата от истинската още на първото интервю. Много голяма за това е ролята на медиите. Колкото повече се говори в публичното пространство, толкова повече жертвите се престрашават. И в повечето случаи това насилие не остава невидимо. Законът защитава еднакво всички. А нашата роля е била винаги да ги подкрепим юридически, психологически, за да доведем нещата докрай.
- Бихте ли илюстрирали с някой конкретен случай колко лесно и колко трудно е това?
- Наша клиентка до такава степен е била малтретирана от съпруга си през годините, връзвана, рязана по ръцете, извеждана на терасата на студа. Пред децата като свидетели. Това е продължило над 20 години - откакто съществува техният брак. Няма да описвам на какви извращения е била подложена.
- Всъщност какви извращения е ТЪРПЯЛА.
- Да, търпяла е, мислела е, че той ще се промени. Децата… Тя казва, че днес техните връзки се разпадат, има неувереност у тях, и тя търси вината за това у себе си. Последният акт на насилие беше много жесток. Със счупване на ръката, с много кръвонасядания. Съгласи се да идва на консултативна помощ. Но в момента, в който подготвихме документите, тя дойде и се отказа. „Децата ще ме обвинят”, бяха думите й. Предложихме й да бъде настанена в Кризисния център, но тя избра да отиде при сестра си. Нямаше какво да направим. Колегите от полицията също са с вързани ръце в такива случаи. В друг фрапантен случай доведохме нещата докрай. Родител бе жертвата. Бе пребивана многократно, многократни жалби в полицията и оттегляния от нея. Последният побой бе изключително жесток пред свидетел-дете. Жертвата успя да доведе нещата докрай. Бе разгледано дело, бяха наложени мерки, контактите бяха ограничени, като извършителят бе отстранен от жилището. Детето обаче бе травмирано и се наложи психолози да се занимават с него… В един от последните ни случаи обаче жертвата три пъти оттегля молбата си. На последното заседание заяви, че обича насилника и се разбират чудесно. Проблем е точно тази зависимост на жертвата от извършителя, независимо дали ще е съпруга, майка, дъщеря…
- Макар че и двама мъже-жертви има сред вашите обекти на изследване. Жените им ли са ги били?
- В случая не. Това са възрастни хора, страдали от роднини. Но има и случаи, когато жените са насилнички.
- Особено актуално е насилието сред децата, но немалко деца са жертва на домашно насилие. Там пък майките прикриват насилниците и на свой ред са косвени жертви.
- Така е. Има си определени белези, по които се разкриват такива случаи. Обикновено има промяна в поведението на детето. Примерно бягства от училище или противообществени прояви. Това може да е индикация, че по този начин то прави своеобразен протест. Или когато закъснява да се прибере, това говори за нежелание да бъде с родителите си. Тогава колегите или ние сме искали да видим и детето. И когато майката признае, че има промяна в поведението му, се стига до по-дълбоки проблеми. И ако само наложим обществено-възпитателна мярка, а не видим какво става в семейството, не сме си свършили работата. Колегите правят инструмент - оценка на риска, както ние за първи път апробирахме тази оценка на риска от домашно насилие. Оказа се, че има повече от 60 процента достоверност. Тези инструменти могат да бъдат в полза на магистратите. Даже да не са утвърдени. Ако съдът поиска преди всяко заседание по подобен казус, да направим една такава оценка като експертно становище, тя може да бъде от полза на магистратите дори чисто информативно, за да добият представа. Защото магистратите, повярвайте, не са задължени да налагат включване в такава програма. Но ако в даден регион има такава възможност, е добре дошло. Когато има мерки, особено ако са комплексни, е винаги по-добре. Макар че никога не можем да говорим за 100 процента ефективност. Но дори половината от тези случаи да са завършили успешно, е добре. Ако имаме последващ проект, ще включим всички останали институции, които имат отношение. Защото това е проблем на цялото общество, а не само на нас, магистратите и „Закрила на детето”.
- А дали не е проблем на ген или на география? Сещам се за едно есе на Дубравка Угрешич за балканския мачо, в което учителката рисува на дъската женска фигура и казва: „Деца, това е мама”. И в този момент се вдига гора от ръце. „А къде са пълните пазарски торби”, интересуват се децата. Бият ли балканските мъже, и в частност българските, повече от останалите си европейски събратя?
- Наблюдавали сме някои наши региони, където е имало много повече жертви. И много пъти сме си мислели, че това е свързано с определена култура или религия. По телефона са се обаждали анонимно…
- Визирате Високия район може би?
- Именно. Но това е било повече в миналото. Сега фокусът се измества не към балканския манталитет. Новото поколение има по-различна гледна точка. Проблемът с домашното насилие е широко разпространен навсякъде. Само методите стават по-модерни заради новите технологии. Интернет помага с информация, но в него има всичко. Актовете на физическо насилие се модернизират, а фантазиите на насилниците са толкова силни, провокирани от интернет, от всякакви филми… Става дума за директни извращения. В последно време жертвите говорят за актове на сексуално насилие с такива извращения. И ако имаме следващ проект, ще отделим специално внимание на този проблем. Насилници от такъв тип са патологични случаи и могат да бъдат пагубни за жертвата. Тогава програми от нашия тип не биха били ефективни, но пък имаме индикации, които ще покажат такъв тип насилници.
- Имаме пресен подобен случай с двойното убийство. Оказа се, че убиецът е луд, даже след като наркозата му отшумя.
- Нито една зависимост не може да се определи като проблем. Тя е средство за решаване на проблема, което обаче отключва самия проблем. Много често жертвите казват „Ама той като не е пиян, е друг човек”. Да,я обаче зависимостта не е основният проблем. Трябва да се търси истинският.
Тодор ГРОЗДЕВ
