Отговорни сме ние, възрастните, така че да не си заравяме главата в пясъка
"Защо има насилие в училище?!
Защото го има и вкъщи, и на улицата, и в приятелската среда!
След поредния инцидент с фатален край реших да споделя резултатите от анкета на тема "Агресия", която провеждаме сред учениците след всяка беседа на Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни в училищата. На въпроса: "Бил ли си обект на агресия?", децата масово отговарят с "Да", но не това е "интересното", а отговорът на следващия въпрос: "Кой е проявявал агресия спрямо теб?". И момичета, и момчета посочват, че това е приятел...
За нашите деца агресивното поведение е нормално...
Приели са го! И не го крият!
И за това сме отговорни ние, възрастните!
Нищо, че предпочитаме да си заравяме главата в пясъка, когато някой изкрещи: "Царят е гол!"
Този пост във Фейсбук на Бисерка Трайкова, секретар на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (МКБППМН) към Община Пазарджик, разпали оживени дискусии тази седмица. Включиха се родители, учители, общественици.
Отзвукът от споделенето мнение още не е отшумял, защото с нея продължават да се сързват хора, които има какво да кажат по темата.
"Знаме" също разговаря със секретаря на местната комисия. Ето как отговори тя на нашите въпроси:
- Какво те провокира да напишен поста?
- Поредният инцидент на агресия в училище, който, за съжаление, завърши с фатален край. Отдавна ми прави впечатление, че агресията не е чужда на децата ни. Не го крият и в отговорите, които дават в нашите анкети. Провеждаме ги сред ученици от 8 до 12 клас в края на всяка беседа. А едно от нещата, които лично мен много ме фрапират, е, че прекалено често агресията идва от съученик или дори от приятел.
Питам ги дали, според тях, е нормално приятел, т. е. близък човек, да се държи с тях агресивно. Обикновено отговарят с усмивка: "Да, намираме го за нормално!". За подрастващите явно е обичайно да се обиждат, да си казват груби думи, да се псуват, дори да си посягат. Повечето не се засягат от подобно поведение и не го крият.
- Впечатленията ти са, че не само момчетата, но и момичетата проявяват агресия.
- Така е. Докато вървим по улиците или пътуваме в обществения транспорт, всички сме виждали "нахакани" момичета. Най-малкото някои от тях псуват по-цветисто дори от момчетата.
- Работите ли по много сигнали за проявено насилие от страна на подрастващи в комисията?
- Миналата година имахме два случая на сбиване в училище, от началото на тази година имаме още два - на 14, 15 и 16-годишни. Обикновено провокацията е обида, псувня.
Знаем, че тийнейджърите са буйни, хормоните бушуват, трудно овладяват гнева си и много лесно стигат до размяна на юмруци. Те обикновено действат, преди да мислят. А понякога една подобна реакция би могла да бъде просто зов за внимание.
Това, че случаите, по които ние сме работили, са толкова малко, далеч не означава, че няма други. Просто тези са досгинали до нас. Т. е. родителите са подали сигнал в полицията, прокуратурата е образувала досъдебно производство, което е прекратено, а преписката е изпратена при нас за разглеждане на възпитателно дело.
- Остават ли скрити прояви на насилие в училищата?
- Смятам, че да. И родители, и учители като че ли предпочитат да мълчат за тях. Разбира се, опитват се да ги тушират, но без да излиза нещо на показ. Учителите се страхуват да не загубят ученици, а родителите предпочитат да се съобразят с решението на училищното ръководство.
- А сигнали за агресия срещу учители получавате ли?
- Последният е на ученик посегнал на учител, защото не търпи да му се правят забележки. Не го е ударил, изблъскал го е, но това също е агресивно поведение.
- Според теб, отговорни сме най-вече ние, възрастните?
- Когато в МКБППМН се разглеждат дела, на тях задължително присъстват родителите. Бедата, според мен, е, че някои от тях или са твърде либерални, или са направо безкритични към поведението на децата си. Или пък им вярват сляпо. Много често съм чувала изказвания от сорта: "Моето дете това не може да го направи - аз си познавам детето!".
Да, всеки от нас е убеден, че познава детето си, но е добре да си даваме сметка, че когато то е сред приятели, когато е на улицата, често често показва друго лице и поведение.
Има и още нещо - доста родители не търпят някой друг да направи забележка на децата им. Дори, когато виждат нещо, което не им харесва, избухват, ако трети човек, било то учител или непознат, се опита да го коригира. Възприемат това като лична обида, едва ли не като критика, че не знаят как да възпитават децата си. Защитават ги, дори когато е явно, че са направили нещо нередно - сбили са се, откраднали са и т. н.
Не намирам за правилно и това, че непрекъснато говорим за права на децата и рядко споменаваме, че имат и задължения. Дори вкъщи в повечето случаи правата са далеч повече от задълженията.
- А какво е ролята на личния пример, който родителят дава?
- Изключително важен е. Разглеждахме наскоро подобно възпитателно дело. Не беше за насилие. Момче карало мотор без книжка и без регистрационни номера. Хванали го веднъж, хванали го и втори път. Баща му каза: "Какво от това?! И аз едно време карах така!". Как такова момче ще има респект от нас, от самото дело, от това дали ще му назначим възпитател и т. н.? Как ще се стресне, че прави нещо нередно, след като баща му реагира по подобен начин?
Вярно е, родителят трябва да застава зад детето си. Не казвам, че това е грешно. Но и да не си мислим, че децата ни са идеални и че никога не престъпват правилата в училище, на улицата или някъде другаде.
Като цяло не се замисляме за много неща, а после казваме: "Децата са виновни!". Не, децата не са виновни. Ние, възрастните, носим по-голяма отговорност. Децата - и набитият, и биещият, по-скоро са жертви. Освен това, утре може да си разменят местата.
- Разговаряла ли си родител, който да е споделил: "Детето ми е насилник!".
- Обикновено родителите приемат децата си за жертви. Отказват да повярват, че има вина. В доста от случаите са дори изненадани, че са проявили насилие.
Насилник обаче е много пресилено, не приемам този етикет, когато става дума за деца. Това, че си ударил на някого два шамара, не те превръща в насилник. Прави те тийнейджър, който трудно владее емоциите си и има нужда от помощ, за да разреши този проблем.
- Има ли агресия в детските градини?
- Да, но проявите там като цяло са по-дребни и по-лесно овладяеми. Това, разбира се, не означава, че трябва да се подценяват, защото всичко започва още от най-ранна възраст.
От няколко месеца нашата комисия провежда „Училище за родители” в детските градини. Последната тема беше точно за агресията и техниките за справяне с нея. Предизвика огромен интерес. Родителите коментираха, споделяха личен опит. Нямаше такъв, който да не каже, че под някаква форма детето му не е било обект на агресия. Колкото и да са малки децата, трябва да се опитваме да им обясняваме, че конфликтите не се разрешават с крясъци, шамари и юмруци.
Радващо е, че темата: "Агресия" вълнува всички. Все повече родители си задават въпросите: "На прав път ли съм?", "Адекватно ли реагирам?", "Възпитавам ли правилно детето си?" и т. н. Четат, интересуват, опитват се да поправят собствените си грешки. Така че, според мен, не всичко е загубено, не трябва да сме песимисти.
- Лоши ли са децата ни като цяло?
- Не, децата ни не са лоши. Децата ни са неразбрани, лишени от достатъчно внимание от страна на своите родители, защото ние, възрастните, все бързаме и все сме заети - да сготвим, да работим, да изкараме повече пари, да задоволим всичките им капризи. А не бива - децата имат нужда от нашето внимание. Имат нужда да си поговорим с тях, ако ще да е за 5-10 минути на ден. Но да е всеки ден. Казвам това и като родител.
На финал ще си позволя да кажа една често употребявана реплика от един от обществените възпитатели в местната комисия - Петя Точкова, която подчертава: "Няма лоши деца, има лоши постъпки".
Мария ДЪБОВА
