Въпреки това те гласуваха “Против” подписването на Националния рамков договор
СОФИЯ - ПАЗАРДЖИК. На 25 февруари, в аулата на Военно-медицинската академия (ВМА), се проведе 66-ят извънреден събор на Български лекарски съюз (БЛС). На него делегатите гласуваха подписването на Националния рамков договор (НРД) за 2017-а. Той бе приет с 219 гласа "За", 34 - "Против" и 9 "Въздържали се".
Преговорите между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и БЛС и тази година бяха трудни и приключиха буквално един ден преди събора.
- Въпреки бюджета със заложен дефицит, успяхме да договорим добри условия за всички изпълнители на медицинска помощ - лични лекари, специалисти, болници и други - заяви председателят на съсловната организация д-р Венцислав Гроздев.
Джипитата обаче не смятат така. Техните представители на извънредният събор гласуваха "Против" подписването. За причините за това решение разговаряхме с д-р Красимир Кулински, който оглавява Регионалната колегия на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ).
- Защо гласувахте "Против" подписването на рамковия договор, д-р Кулински?
- Защото не бяхме съгласни с някои от клаузите. В специализираната помощ се повишава цената, която Здравната каса плаща за първичен преглед с направление - от 19 лева става 20 лева. Болниците пък ще получат още 30 милиона лева за годината. А за нас - изпълнителите на първична извънболнична помощ, не е договорено нищо. Мотивът е, че ние вече сме получили повече.
- Какво повече получавате тази година?
- За всеки пациент до 18 години, както и над 65 години, записан в пациентските ни листи, през 2017-а получаваме със 7 стотинки повече. Повече са и средствата за профилактиката на възрастните и за диспансерните прегледи. Всичко това го договорихме в края на миналата година и влезе в сила от началото на 2017-а.
- И критериите за качество, които също залегнаха в рамковия договор, разпалиха страстите неотдавна.
- Да, но по този въпрос бяха нанесени нужните корекции. Първоначално трябваше да ни глобяват с 50 лева на шестмесечие за всеки пациент, който не е добре компенсиран. Т. е. ако въпреки назначеното лечение на някой болен кръвното му налягане остава високо или стойностите на кръвната захар са завишени, трябваше да ни санкционират.
Не се взимаха предвид никакви обстоятелства. Въпросните пациенти например може въобще да не пият изписаните им лекарства.
Цялото ни съсловие реагира остро още преди събора. Столичната колегия дори изготви рязка деклараци. След това подуправителят на Здравната каса излезе със становище, че няма да бъдем глобявани по тези критерии, ако в амбулаторния лист на пациента е записано, да речем, че сме му дали препоръки за здравнословно и рационално хранене или че сме сменили терапията и други. Тази промяна е заложена в НРД за 2017-а.
- Като проблемен момент сочите и липсата на приложения към рамковия договор.
- Да, защото рамковият договор определя основните правила, но други, които също са много важни за нашата работа, са в приложенията към него. Точно приложенията определят например какви точно дейности трябва да извършваме по диспансеризацията и профилактиката.
Това, което влиза в приложенията, също се договаря. Ние не бяхме съгласни да се подписва без тях, защото де факто не знаем точно с какво ще трябва да се съобразяваме. Въпреки всичко личното ми мнение е, че не е чак толкова лошо, че ще има НРД. След подписването НЗОК няма да може да променя нищо.
Лидия КАДИЙСКА
