Къс постапокалиптичен разказ грабна журито на авторитетната надпревара
Землякът Флориан Пекаж спечели почетно отличие в един от най-престижните англоезични конкурси за фантастични разкази - Writers of the Future. Той получи признанието за постапокалиптичния си разказ The Swelter, който попадна сред отличените в изданието на конкурса за 2016 година. Writers of the Future е основан през 1985-а от известния фантаст и създател на сциентологията Л. Рон Хъбард и през годините се утвърди като една от най-реномираните сцени за изява на писатели без професионално публикувана творба. Ежегодно конкурсът награждава трите най-добри текста измежду хилядите постъпили, а освен това отличава и някои от тези, които журито е сметнало за достойни подгласници на победителите. Сред отличените писатели през годините са имена като Стивън Бакстър, Карън Джой Фаулър, Неди Окорафор, Брус Холанд Роджърс, Патрик Ротфус и други.
27-годишният Флориан Пекаж е от българо-полски произход и е роден в Пазарджик. Той е инженер по електроника, уеб дизайнер на свободна практика, поддържа блог, специализиран в отразяването на фентъзи и научна фантастика (pekazh.com), голям фен на английския футболен клуб „Ливърпул“, още по-луд фен на добри книги, а ръцете понякога го сърбят и пише. Вчера го поздравихме за успеха, а той бе любезен да даде подробности за разказа и за това, което обича да прави.
„Разказът проследява съдбата на баща, готов на всичко, за да защити своята дъщеричка,
и границите, които останките от човечеството е готово да премине, за да просъществува. Питаш ме колко близо е човечеството до апокалипсиса? На три минути, както твърдят учените в последните си изследвания. Не мисля, че всъщност сме по-близо, отколкото бяхме преди няколко години, просто светът е в процес на редица политически промени, които носят много неизвестни със себе си”, казва Флориан. А на въпроса за границите, разчертани в разказа му, пояснява: „Граници, които постепенно водят до самоунищожаване.
Граници, които превръщат живота в нищо повече от съществуване
и очакване на неминуемото. Граници, които лишават от майка едно дете и карат баща му да се опълчи срещу всички.”
Флориан е почитател на фантастиката от дете, а особено си пада по епичното фентъзи.
„Пиша за удоволствие още от гимназията. Винаги съм харесвал да съчинявам истории, но много по-късно, едва през студентските години, започнах да се замислям за евентуална публикация на мой текст или участие в конкурс. Докато пиша, се старая да не си поставям ограничения - някои истории сами се превръщат в разкази, а в други действието само те насочва към по-голям обем”, пояснява младият мъж.
Два негови разказа са публикувани в списание "Дракус" през последните три години,
а друг е отличаван сред десетте най-добри в ежегодния конкурс на името на покойния писател Агоп Мелконян, организиран от списание "Сборище на трубадури".
Флориан страшно много обича да чете, и на хартия, и елекронно, но не подчертава пасажи в книгите, колкото и да го впечатляват. Дори обратно - оправя дефектите по книгите от градската библиотека, когато му се падне такава книга за четене. Чете много, а последната книга, която го е разтърсила, е "Други песни" на Яцек Дукай. „Това е първата книга, за която се сещам. Прочетох я преди повече от година, но беше толкова различна, че се е запечатала трайно в съзнанието ми. А като питаш за филм, който скоро е имал подобен ефект върху мен, имах огромни очаквания към "Първи контакт", но филмът на Денис Вилньов така и не успя докрай да ги оправдае”, казва съгражданинът ни.
Тодор ГРОЗДЕВ
