СОФИЯ. Наскоро в Националния археологически музей бе открита изложба с находки от археологическите разкопки на обекти в страната през миналата година. Наречена е “златна” заради преобладаващия в нея благороден метал.
Достойно място в експозицията заемат и най-атрактивните находки от проучването на плоската могила Юнаците край пазарджишкото село с научен ръководител доц.Явор Бояджиев от Археологическия музей.
Повече за колекцията от Юнаците разказа пред “Знаме” доц.Бояджиев:
- От показаното в експозицията, златното мънисто от могилата е най-малко, но е най-ценното. То е може би
най-старото злато в света,
датирано 4600 години преди Христа. Отнася се в периода на средния халколит. Златото от Юнаците е малко по-ранно от намерените златни мъниста в няколко погребения в Дуранкулашкия некропол - в началото на късния халколит. Това се отнася и за златото от Варненския халколитен некропол.
Мотивите ни за подобно твърдение са стратиграфските наблюдения на мястото на откриването - в жилище от четвърти хоризонт в района на т.нар. занаятчийски квартал, разкопаван през 1939-а от Васил Миков. Обработката на керамиката също ни дава основание да приемем по-ранната датировка на златното мънисто, така, както ние предполагахме. Единствената разлика на мънистото от Юнаците, в сравнение с тези от Дуранкулак, е малко небрежната му обработка - по-точно като златен предмет. Микроскопските анализи показаха, че има лек недостатък при направата на мънистото - още едно доказателство за по-ранния му етап.
Обяснението е липсата на прецизна технология
за обработка, каквато се използва по-късно при златните находки в Дуранкулак и Варна.
След закриването на златната изложба мънистото ще се върне във фонда на Историческия музей в Пазарджик за съхранение.
Другото интересно откритие, намерило място в експозицията, са костните плоски идоли. Това са
изображения на Великата Богиня-майка,
носени на шията като амулети. Качеството на изработката при тях е изключително високо. Посетителите на изложбата ще видят и ценното изображение на
синтез между птица и човек
върху глинена фигурка с характерни за тях черти. Това показва, че птицата е била част от култа, почитан от древните хора. Те са отъждествявали птицата със стремежа на човека да лети.
Показани са глинени съдчета, мъниста и фрагменти от гривни, изработени от средиземноморската мида спондилос. Множеството подобни находки от спондилос предполагат, че наистина става дума за работилница. Щом като
на двайсетина квадрата са намерени близо 40 бижута,
със сигурност това явление не е случайно.
За нас, археолозите, са важни резултатите от разкопките на Юнаците. Най-доброто е, че най-значимите могат да се видят в изложбата от колеги и любители на археологията по нашите земи, допълни доц.Бояджиев.
Пенка МИХАЙЛОВА
