Главният архитект мечтаел да бъде артист
ПАЗАРДЖИК. Главният архитект на общината Танков на 3 февруари отпразнува 60-я си рожден ден. Роден е през 1957-а в семейството на Бистра и Любен Танкови, четвърто поколение пазарджичанин. Носи името на дядо си Кръстьо - предприемач, майстор на прекрасни ръчно изработени юргани, собственик на два големи магазина и на други имоти в града. Арх.Танков продължава майсторлъка на рода си, като проектира най-скъпото за българите - удобни и практични къщи.
С арх.Кръстьо Танков разговаря наша репортерка.
- Арх.Танков, честита годишнина! Какво е усещането да си на 60?
- Втора седмица вече съм на 6 десетилетия и няма никаква разлика отпреди. Чувствам се добре, но, за жалост, през всичките години си останах същия човек - не мисля, че много съм поумнял. Иначе рождения ден премина сред най-близките ми хора. Празниците в рода ни винаги носят радост и усещането, че сме заедно и се обичаме.
- Уважаван архитект сте. Как и защо избрахте тази професия?
- Завърших първия випуск на Математическата гимназия. Участвах в театралната самодейност на училището и мечтата ми бе да стана актьор. Явих се на пет предварителни тура за прием във ВИТИЗ, които се провеждаха в нашия град с представители на висшето учебно заведение. Представих се отлично, но ме достраша да се явя на последните три препитвания в Театралната академия в столицата. И така приключи актьорската ми мечта. Пак заради страхове не кандидатствах в Художествената академия, въпреки че рисуването много ми се удаваше. По онова време за специалността “Архитектура” в тогавашния Висш институт по архитектура и строителство (ВИАС) - сегашният Университет по архитектура, строителство и геодезия, се кандидатстваше с математика и рисуване. Реших, че това е моят правилен избор и благодаря на съдбата, че не сбърках в избора си. Завърших през 1983-а, помня и датата на първия ми работен ден - 22 август.
- Архитектурата запазва ли престижа си днес?
- Професията носи само добро и радост на хората да живеят в удобни жилища и в подходяща жизнена среда. Прословутото разпределение тогава не ме засегна заради отличния ми успех. Бях свободен да избирам къде да работя, но тогава, както и сега, поле за действие на архитектите нямаше. Дълго време останах без работа и бях готов да замина в град около Странджа Сакар, където имаше глад за специалисти и се изпълняваше някакво партийно поръчение за младите кадри. Предложиха ми като награда лек автомобил “Москвич” и солидно възнаграждение. Малко преди да подпиша договора, моя близка ми помогна да започна работа в Проектантската организация в родния ми град и така останах в Пазарджик.
- Помните ли първия си работен ден и първия си проект?
- Много ясно помня, че в този ден ме изпратиха в сградата на общината, в която сега работя, да заснема помещенията и да чертая интериора за обзавеждането им. Тогава тя се строеше за партиен дом и не бе завършена. Успях да си свърша работата и сега съществуващите в стаите шкафове са изработени по мои проекти. И, надявам се, стоят добре.
Първият ми самостоятелен проект като най-млад архитект в Проектантската организация бе за сграда - паметник на културата в Голямо Белово. Запазих характерните детайли на възрожденската епоха на построяването. Проектът бе одобрен от Националния институт за паметниците на културата. Къщата и сега е в отлично състояние за радост на собствениците й.
Сред останалите проекти са фамилни къщи и жилищни кооперации, от обществените е Домът на стопанския ръководител. Участвал съм в колективни проекти.
- Как се ражда проектът?
- Започва се от един бял лист, който постепенно се изпълва с чертежи и детайли, от които се раждат сградите. Нужна е творческа мисъл и въображение за нещо красиво и удобно за хората. При подготовката му е важно и мнението на този, който ти възлага изработването. Ако разбирането за бъдещата постройка е в съгласие между двамата - добре. Иначе не се получава.
- Споменахте, че повече от половината Ви архитектурен стаж е на администратор. Как съчетавате творческата с административната дейност?
- С цената на много лични компромиси. Не може да се търси баланс между двата вида дейности. Те винаги са в противоречие. Творчеството винаги се бори с административните мерки, които го подтискат със стремеж да го вкарат в определени рамки и папки. В тази борба винаги надделява административността като обединена структура, за разлика от нас, архитектурната гилдия е твърде разединена.
Важна мисия за архитекта в администрацията е да учиш по-младите да израстват в професията си. При одобряването на постъпилите в общината проекти се опитвам да влагам нещо мое в името на изкуството и естетиката - нещо като принос на администрацията.
- Като дългогодишен главен архитект как пред очите Ви се променя обликът на Пазарджик?
- С израсналите нови постройки, с изградените нови улици с по-голяма достъпност до тях, с разширяване на пешеходната зона, с новите булеварди. За развитието на града се подготвя нов Общ устройствен план, в който се предвижда увеличаване на застроените площи с изграждането на пететажни сгради, околовръстна пътна мрежа, която ще придаде друга, по-съвременна характеристика на подхода към града. Убеден съм, че Пазарджик все повече се оприличава на нормален западен европейски град и по-добро място за живеене.
- Освен като архитект, Вашите приятели и познати Ви определят като много добър човек. Как едното допълва другото?
- Благодаря за оценката. Мисля, че лоши хора няма, важното е да откриеш добротата у човека. Не съм се замислял за това, което ме питате. Моят принцип в отношенията към хората е когато мога да помогна - даже с цената да наруша някои административни разпоредби, защото те се променят. Ако не мога - поне да не преча. Това важи в работата ми, и в личния живот.
- Наскоро парче от фасадата на бившия Градски съвет на Мехкемето падна и само случайно не нарани пешеходец. Какъв знак е това за общината?
- Проблемът е стопанисването на сградата, паметник на културата, освен от общината, и от собствениците, които само получават наемите си. За тях собствеността е привилегия, а не задължение. Общината има готовността да помогне за възстановяване на емблематичната за града постройка, важно е и собствениците да се включат финансово в ремонта. Парчета падаха и миналата, и по-миналата година. И какво от това? Подобно е състоянието и на други паметници на културата, които са реституирани, но без грижа от собствениците. Всичко идва от лошия закон - не можеш да ги принудиш да поддържат имотите си.
- Да се върнем към повода за разговора. Имате ли свободно време за отмора?
- Ако ме питате за хоби - да, имам. Любимото ми място е язовир “Батак” и яхтата, която управлявам във водите му. При финансова възможност с лодка под наем практикувам хобито си в морето в Гърция. Щастлив баща съм на три дъщери - Бистра, Виргиния и Ева, и дядо на две внучета - 6-годишната Рая и 4-годишния Кръстьо. Имаме си и домашен любимец - кучето Сара. Така че на 60 съм един доволен от живота човек в професионален и житейски план.
Пенка МИХАЙЛОВА
