Изгубил нерви и време в последните 16 години, но контрата засега е у него
ВЕЛИНГРАД. Две грешки на чиновник и смърт на продавач почернили живота на пишман-купувач на къща в курорта. От 16 години той води дела и хаби нерви и пари, за да накаже сгрешилите, но поне засега удря на камък.
На 8 януари 2001 г. Б. М. е купил от И. Г. недвижим имот с предварителен договор за продажба на жилищна сграда от 190 кв. м. с РЗП 650 кв. м., на три етажа в груб завършен вид, без да е довършена отвътре, построена върху дворно място. С предварителния договор било уговорено, че имотът се купува за 45 000 лева, като продавачът се задължава в срок от един месец от започване на изповядване на сделките във Велинградския районен съд, спрени поради влизането в сила на новия Закон за имотния регистър и кадастъра и отсъствието на нотариуса, да сключи окончателен договор за покупко-продажба на имота и да снабди купувача с нотариален акт.
Няколко дни по-късно обаче, на 25 януари, продавачът И. Г. починал,
като смъртта му е констатирана с акт за смърт община Пловдив. През декември 2005 г. Б. М. е предявил иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на окончателен предварителния договор за продажба и било образувано гражданско дело по описа на Велинградския районен съд. Искът бил предявен против майката на починалия - М. Г. Ищецът разполагал с удостоверение за наследници, издадено на 4 януари 2001 г. от Столична община, район Триадица, в което като законен наследник е посочена именно тя. Във връзка с конституиране на надлежните страни в процеса, на Б. М. било издадено съдебно удостоверение и въз основа на него той се е снабдил с ново удостоверение от 11 януари 2006 г., издадено от Столична община, в което е записано, че към тази дата наследник по закон на И. Г. е неговата майка М. Г. Предявеният иск за обявяване на договора за окончателен е бил уважен, но решението обезсилено, поради нарушение родовата компетентност. Така било образувано гражданско дело по описа на Окръжния съд в Пазарджик. В хода на производството по това дело обаче
било представено удостоверение на Столична община от 7 октомври 2008 г.,
в което било удостоверено, че наследник по закон на И. Г. е родената през 2001 г. негова дъщеря М. Г. Затова с решение от декември 2010-а състав на Върховния касационен съд е постановил, че искът против дъщерята-наследничка, е предявен почти две години след изтичането на срока на 26 февруари 2006 г. - на 18 ноември 2008 г., когато с протоколно определение е конституирана като надлежен ответник. Така искът му бил отхвърлен и Б. М. бил осъден да заплати разноски в размер на 6930 лева. Той платил общо 9208 лева с масрафа по изпълнителното дело. Освен че се разминал с исканата къща. Сега той заведе иск срещу Столична община за тези пари, тъй като счита, че искът му е бил отхвърлен, поради неправилното конституиране на ответник по делото по вина на чиновническо недоглеждане. Той представя съдебно решение от април 2002 г., постановено по гражданско дело на Софийския градски съд, където в акта за раждане на детето в графа „Бележки“ е вписан като баща И. Г., а решението е влязло в законна сила на 24 април 2002 г. Вписването е извършено на 13 май 2002 г. Последвало е вписване на детето и в личния регистрационен картон на починалия И. Г. в графа „Деца“. В Столична община не изпълнили задължението да съставят, съхраняват и поддържат личния регистрационен картон на детето на И. Г.
Сега съдебен състав на Административния съд отхвърли иска му, намирайки, че
„наличието на претърпени имуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия на общинската администрация при Столична община, макар и доказани, не са пряка и непосредствена последица от действията на администрацията
по издаването на удостоверението за наследници с невярно съдържание. И отказа да уважи претенцията по чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Прокуратурата изрази становище, че искът е частично основателен. „Действително са налице незаконосъобразни действия от Столична община, с оглед издадените два броя удостоверения, които отразяват неверни данни. С оглед събраните писмени доказателства по делото е видно, че причините за това са неспазване на Закона за гражданската регистрация, с оглед поддържане на актуална информация, която е била неактуална в район Триадица, но искът е основателен до размера на 6930 лева”, бе становището на прокурора.
„Претендираната вреда не е типична последица от вредоносния резултат”,
аргументираха се сега съдиите. „Това е така, тъй като типична и нормално настъпваща последица от вредоносния резултат е отхвърлянето на иска и преграждането на възможността със съдебното решение предварителният договор да бъде обявен за окончателен в полза на купувача - ищец по настоящото производство. От друга страна, следва да се има предвид, че вреди за разноски по гражданското производство не са преки и непосредствени, т.е. увреждането, изразяващо се в принудително събиране на присъдените разноски по гражданското производство, както и разходите по изпълнителното производство, не са настъпили на място и по време, следващо противоправния резултат. Те са опосредствани от правния ефект на отхвърлителното съдебно решение”. Тяхното решение не е окончателно и последната дума ще има Върховният административен съд.
Върбан ВИЧЕВ
