В последно време обаче страната ни активно работи за отстраняване на проблемите
Съдия Георги Видев бе командирован за една година в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, както писахме още при заминаването му. Там пазарджишкият магистрат отиде със заповед на Висшия съдебен съвет по обменна програма на Европейската мрежа за съдебно обучение’2015, което бе добър атестат за цялостната работа на Административния съд в Пазарджик, където той правораздава. За това разговаряме със съдия Видев.
- Г-н Видев, очаквахте ли номинацията за командировката или беше в последния момент (като тото)?
- Три години по-рано бях посетил ЕСПЧ в рамките на 4-дневно краткосрочно обучение. Тогава бях много впечатлен и се зароди желанието ми да се състезавам, за да спечеля правото на едногодишен престой. Номинацията се извършваше от Европейската мрежа за съдебно обучение, като бях одобрен след интервю на английски език, проведено по телефона от двама юристи - дългогодишни служители на Съда. Надявах се, че имам шанс за номинацията, но въпреки това бях приятно изненадан, когато разбрах, че съм одобрен.
- Къде в ЕСПЧ бяхте зачислен и какво бе естеството на Вашата работа?
- Бях към българския отдел, т.е. отделът, който разглежда жалби против България. Не мога да разкажа подробно за работата ми, тъй като съм подписал декларация за конфиденциалност. Все пак мога да разкрия, че задачата ми се състоеше основно в това да подпомагам българския отдел при селекцията на недопустимите жалби. Както е добре известно голяма част от жалбите в Европейския съд за правата на човека - а те са над 95 процента, са недопустими и подлежат на прекратяване. Така че тази селекция е значителна и важна част от работата, тъй като в резултат на нея остават за разглеждане важните за защитата на правата на човека дела.
- Имахте ли контакти с другите българи в ЕСПЧ, например с единствения редови български съдия Йонко Грозев?
- Да, разбира се. Имах професионални контакти с повечето българи, работещи в Съда и с някои работещи в Съвета на Европа. Много съм впечатлен от съдия Грозев. Той е безспорен професионалист, а като човек е изключително позитивен и благоразположен към всички. Освен всичко друго, той е щастлив баща на три деца, какъвто мога да се похваля, че съм и аз. За мен беше голям шанс и удоволствие да работя с българските колеги в Съда, повечето от които имат голям опит и отлична подготовка.
- ЕСПЧ е доста внушителна институция, как такъв голям „организъм” работи като едно цяло?
- Наистина Съдът е голяма институция. В него работят над 800 човека, като голяма част от тях са юристи. Несъмнено през годините той се утвърди като съществен гарант за правата на човека и законността на европейския континент. Причините за отличната му работа според мен се състоят както в безспорните качества на персонала, работещ в него, така и в създадената ефективна система на работа и обучение на служителите. Самата мултинационална и мултиезикова атмосфера, в която попада служителят (дори и да е за кратко там, какъвто беше моят случай), го стимулира максимално, за да даде своя принос към работата на тази толкова важна институция. Функционирането на Съда се благоприятства от детайлно разработените процедури и от общия стил, който трябва да бъде следван при изготвянето на всички актове на институцията. Разбира се, практиката на Съда, която се познава отлично, следва се неотклонно и непрекъснато се доразвива от работещите в него юристи има основно значение за ефективната му работа.
- На фона на европейското правораздаване какво място има българското право и в частност административното?
- ЕСПЧ не прилага национално право. В своите съдебни процедури Съдът прилага разпоредбите на Конвенцията и Протоколите към нея. Тези разпоредби предвиждат основните права, задълженията на държавите да се въздържат от действия, с които ги накърняват, позитивните им задължения да предприемат мерки за осигуряване спазването на правата, както и възможните ограничения на правата. От тук нататък започва националното право. Държавите осъществяват защитата на правата на човека посредством приемането и прилагането на своето национално законодателство. Освен това механизмът на ЕСПЧ е субсидиарен. Гражданите и юридическите лица са длъжни да се обърнат първо към националния си съд, който следва да установи твърдяното нарушение на съответното право, да нареди прекратяване на нарушението и евентуално да присъди справедливо обезщетение. В тази връзка вътрешното законодателство и проведените национални съдебни процедури са обект на задълбочена преценка от страна на Съда в случай, че казусът бъде повдигнат и пред него. Съдът анализира относимите вътрешни закони и ако прецени, че те не отговарят на стандартите, поставени в практиката му, би могъл да задължи държавата да ги промени. Производствата пред националните съдилища също се анализират внимателно от Съда и ако той прецени, че те не са защитили съответното право, то самият той поправя грешката като установява нарушение на Конвенцията и присъжда обезщетение. Казуси, свързани с нарушения на защитени от Конвенцията права, възникват във всички клонове на правото – гражданско, наказателно и административно.
- Като представител на България и Административния съд в Пазарджик сигурно сте имали сгодни случаи да им направите реклама?
- „Рекламата“ и сближаването между всичките 47 страни на „Голяма“ Европа е една от неофициалните цели на Съвета на Европа. Аз имах шанса по време на част от стажа ми именно нашата страна да председателства тази международна организация и съответно участвах в много от инициативите, представящи България. В по-тесен кръг - между командированите съдии в ЕСПЧ имахме регулярни срещи, на които освен обсъждането на професионални въпроси си разказвахме и интересни факти за миналото и настоящето на страните ни. Оказа се, че много колеги са посещавали България като туристи, останали са с много добри впечатления и се интересуваха от допълнителна информация за посетените от тях места, която аз с удоволствие и според познанията си им предоставях.
- Сещате ли се за някой любопитен случай?
- Спомням си, че предизвика голям интерес и се възприе като куриозен разказният от мен факт от съвременната ни история, а именно, че четири години управлението на републиката ни се осъществяваше от бившия ни цар Симеон Сакскобургготски в ролята на министър-председател.
- Имахте ли семинари, посещения на други съдилища или институции?
- Обучението беше важна част от стажа ми в Съда. То започна в самото начало на престоя ми там – в началото на септември 2015 г. Бях част от група новопостъпили служители - около 60 човека от различни страни, включително имаше колеги от Косово и от Китай. Преминахме така наречения Встъпителен курс, който продължи 6 месеца, като имахме ежедневни занятия, свързани с Конвенцията и с работата на Съда. Следващите 6 месеца също участвах в множество семинари и обучения, като вече имах право да избирам интересуващите ме теми. Обученията се провеждаха от висококвалифицирани дългогодишни служители на съда и наистина бяха изключително полезни за работа ми там, а безпорно и тук - в рамките на Административен съд - Пазарджик, където също имам задължението да прилагам Конвенцията, която както и останалите международни договори, по които сме страна, тъй като те имат приоритет пред вътрешното ни законодателство. Разбира се имаше и конференции, кръгли маси и обучения, провеждани от външни лектори. Имах изключителната възможност да присъствам на конференция, проведена в Съда, в която участваха и представители на съдилища по правата на човека от Африка и Латинска Америка. Заедно с командированите съдии по програмата на ЕМСО направихме двудневно посещение в Съда на Европейския съюз в Люксембург. Със съдействието на български колега, работещ в Съвета на Европа, имах възможността да присъствам на заседание на Съвета на Министрите. „По съседски“ посетих и заседание на Европейския парламент, докато заседаваше в Страсбург. Като цяло престоят ми в Съда беше много натоварен, но и изключително ценен за мен период, включващ непрекъсната работа и обучения.
- Защо като цяло делата от България, които стигат до Страсбург, по принцип завършват зле за държавата? Българите ли най-често потъпкваме Конвенцията за защита правата на човека?
- Действително срещу България има много дела в Страсбург, като се вземе предвид броя на населението й. За сравнение делата срещу Великобритания например са много по-малко, макар че населението й е 9 пъти по-голямо от нашето. Причината е, че в някои сфери страната ни има сериозни структурни проблеми. Например, в моята област - тази на административното право: недобрите условия в затворите и арестите, ниският размер на обезщетнията, присъждани при отчуждаване от държавата на земи за изграждане на магистрали, все още нерешените проблеми на реституцията на градски имоти и земеделски земи. В областта на гражданското право - това са например проблемите с фалитите на банките и неравностойните условия на кредитиране. Не на последно място в областта на наказателното право има проблеми с правата на задържаните под стража, липсата на гаранции за защита на личния живот при претърсвания и изземвания и т.н. Все пак впечатлението ми е, че особено в последно време в страната ни много се работи за отстраняване на проблемите. Практиката на ЕСПЧ и стандартите на Съвета на Европа се анализират и прилагат не само от съдилищата. На тях се гледа много сериозно и в Министерството на правосъдието и в различните държавни администрации. Освен това значителна допълнителна гаранция за спазването на основните права на българските граждани ни дава и обвързаността ни с Хартата на основните права на Европейския съюз и съответно - практиката на Съда в Люксембург, който също постановява много решения, свързани с правата на гражданите на Съюза.
- Къде прекарахте празниците в края на миналата година - в Страсбург или в Пазарджик?
- Коледно-новогодишните празници прекарахме със семейството ми в Страсбург. Съдът не работеше през празниците и имах около 10-дневна ваканция. Освен Страсбург, който има славата на един от десетте най-красиво украсявани за Коледа градове в света, посетихме и няколко по-малки, но също пълни с вълнуваща празнична атмосфера населени места в Елзас и в съседна Германия.
- След като отново сте в България, по-близо ли ви се струва Страсбург? И далечен ли изглежда той на българите, според Вас?
- Страсбург е интересен град. От една страна не е много голям и е много подходящ за семейства с деца. От друга - в него човек може да срещне и да се сприятели с хора от цял свят. Той остана в сърцата ни - моето, на съпругата ми и децата ни. Двете ни по-големи деца посещаваха там училище, създадоха приятелства и научиха доста добре френски. След завръщането ни в Пазарджик през септември 2016 г. посетихме Страсбург веднъж през ноември и сега отново сме планирали екскурзия до там през настоящия месец. Според мен днес Страсбург е по-близо до българите. Несъмнено в последните години все повече български граждани са насърчени да търсят правата си пред ЕСПЧ. Също така непрекъснато се засилва и ролята на Европейския парламент, чието официално седалище е Страсбург и който е институцията, доближаваща най-много Европейския съюз до неговите граждани. Не на последно място Страсбург и Елзас напоследък и физически се приближиха до България с откриването на нови линии на самолетните нискотарифни компании.
Тодор ГРОЗДЕВ
