ПАЗАРДЖИК. Във вчерашния брой съобщихме за започналия в зала “Маестро Георги Атанасов” тридневен национален форум на общинските експерти по образование в страната, организиран за четвърти път от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Представлява го Теодора Дачева, заместник-изпълнителна директорка на сдружението.
Г-жа Дачева бе любезна да отговори на въпроси на наша репортерка.
- Г-жо Дачева, защо избрахте Пазарджик за домакин на този образователен форум?
- По достойнство, сред сериозна конкуренция от градове в страната. Работещите в общинската администрация предоставиха най-добри условия за провеждане на срещата, но най-важни са добрите практики във вашите училища и детски градини за повишаване качеството на образование. Това е поредното гостуване във вашия град, винаги сме посрещнати топло и радушно, за което благодаря искрено.
- Първата пленарна сесия бе по темата “Нов закон - стари проблеми - 6 месеца след старта”. Това звучи доста притеснително.
- Има основание за тревога заради очакванията ни, че новият Закон за образованието, който влезе в сила от 1 август миналата година, ще направи очакваната промяна в образователната система. Още при дългото му обсъждане ние, общинарите, задавахме въпроси и не намирахме отговори за същинските промени, за съжаление.
Законът по никакъв начин не решава най-важния проблем в училищата - обхвата на децата за задължително обучение. В общините намаляват учениците, закриват се училища, обезлюдяват се села. Едни родители с отрочетата си тръгват на гурбет в чужбина, други търсят препитание в големите градове. Липсват точните механизми за задържане на младите хора в родните им места, а сред оставащите момичета и момчета някои, при това немалко, не ходят на училище.
Няма статистика колко деца влизат в клас, а нищо не научават. Освен това няма обективни обяснения за ниските резултати от изпитите на седмокласниците и от матурите. Истината научаваме с болка от изследването на МЕНСА, че сме доста надолу по скалата за образование в сравнение с други народи. А помним години, когато бяхме водеща нация по много научни постижения.
- Какво е важно за повишаване качеството на образованието, за което много се говори?
- Човешкият фактор във всичките му измерения. На първо място са учителите с изпълнението на образователната програма по отделните предмети. И не само. Те отварят очите на момичетата и момчетата към живота, те ги съветват при критична ситуация. Важни са и родителите, които с поведението и отношението си трябва да помагат на децата си да учат и да намерят добри перспективи на пазара на труда и в живота.
Не на последно място важни са и децата - какво ни казват, какво ги вълнува. А ние по-често трябва да ги чуваме. Длъжни сме да познаваме техните заложби, в каква насока искат да се развиват и да им помогнем. А не да ги обучаваме по един и същ начин.
Едната от целите днес е всяко българско дете да има достъп до качествено образование. Какви са механизмите това да се случи - не знаем. Залагаме повече на добрите намерения, призиви, пожелания и спираме дотук, без отговор как да стигнем до същността на проблемите. Затова настоявам пред централната власт да ни чуе, не че сме по-умни от тях. А отгоре да разберат, че има проблеми - на вид дребни, но не са.
- Новите наказателни мерки ще решат ли проблема с отсъствията?
- Те не са по-различни от досегашните и не работят ефективно. Вдигането на глобите на родителите, които не пускат децата си на училище, няма никакъв положителен ефект. Още повече, че събирането им няма как да се случи. Резултати ще има след обединяване усилията на образователното и социалното министерство. Защото образованието е вид социална дейност. Вярно е, че на родителите се спират детските, ако детето не влиза в клас, но тази мярка не е достатъчна. Другата социална мярка е работата с родителите като фактор да насърчават децата си да получат образование.
- Какви са правомощията на общините за практическото прилагане на образователния закон?
- Правомощията в закона са минимални, повече са ангажиментите. Общините са се превърнали в разплащателна каса, през която минават едни пари от централния бюджет, които в определения срок до лев трябва да се разпределят по учебните заведения и детските градини. Проблем за общините е, че те нямат никакви ефективни форми за контрол върху изразходване на финансите. Средствата са делегирани бюджети, директорите и педагогическите съвети сами решават как да се разпределят и харчат. Иначе общините носят цялата отговорност за получените държавни пари. Както и за материалната база на образованието, охраната, транспортните разходи на учителите, опазването живота и здравето на децата. Нещо много сложно и отговорно. В закона са записани формални пожелания, че общините контролират средствата, но това на практика не се случва. Това е фиктивна роля, която държавата е отредила на общините за контрол върху средствата.
- Достатъчни ли са средствата в образованието?
- Както във всички сфери на живота, те и в образованието не са достатъчни. Но реформа без финансиране не се прави. Не е проблемът само в парите. Когато не знаем накъде сме тръгнали, с колкото и средства да разполагаме, винаги ще отидем някъде другаде. До края на месеца, заедно с министерството, трябва да подготвим предложение за размера на стандартите за финансиране през следващата учебна година.
Пенка МИХАЙЛОВА
