И свръхестественото е помагало на легендарната ни лекоатлетка Йорданка Благоева
СОФИЯ. Доста се изписа за документалния филм „Отвъд скока”, чиято премиера е днес от 19 часа в Дома на киното в София. Малцина обаче знаят, че лентата, посветена на първата световна рекордьорка на България в скока на височина Йорданка Благоева, е дело на пазарджишката режисьорка Валентина Фиданова-Коларова, а втори оператор е септемвриецът Евгени Попов - първият човек зад камерата пък е Симеон Григоров. Йорданка Благоева вече отпразнува своята 70-годишнина на 19 януари, но нашите кинаджии ни уверяват, че тя не само по дух е млада, а и излъчва необяснима позитивна енергия. И може би затова
на помощ понякога са й идвали и свръхестествени сили
Главен сценарист на филма е съпругът на Валентина Фиданова-Коларова, проф. Златимир Коларов. Творбата проследява живота и кариерата на носителката на два олимпийски медала (сребърен и бронзов) и разкрива любопитни факти.
„Снимала съм доста хора, но Йорданка Благоева е уникална. Има отличен изказ, говори ясно, заразяващо и интересно. Снимките вървяха много бързо, за около два месеца, а
филмът все едно сам си се правеше, имаше една положителна енергия,
която витаеше непрекъснато във въздуха”, разказа пред „Знаме” д-р Валентина Фиданова-Коларова, която си обяснява това с чисто физичния закон, че каквото даваш, това и получаваш. „Иначе всичко започнало преди 3 години. Данчето отишла при съпруга ми, защото тя има две операции на коляното. Отишла на консултации за менискуса, но излъчването й впечатлило съпруга ми. „Данче, толкова си ведра! Има ли филм за теб?”, попитал я спонтанно той. Тя отговорила отрицателно, но отклонила идеята. Минава време, наближава 70-годишнината й и двамата в кабинета на професора решили, че все пак ще направят филм. На нея обаче й е неудобно. Нищо, че самата тя е дарителка, не иска да се събират пари за тази кауза, не иска да се тръби около нея. Времето си минава, но в един момент аз виждам, че на 19 януари тя има 70-годишен юбилей. И пришпорих работата. По принцип производственият процес на един документален филм трае около пет месеца, но тук снимките наистина станаха много бързо, естествено и гладко. Ходихме и до къщата й над язовир „Искър”, и до Горно Церовене, и до Монтана. Говорихме с кметове, близки, приятели, треньори.
Мога да ви кажа, че когато я видят, хората светват
А тя самата ми казва: „Нали няма да го направиш много надуто…”, смее се режисьорката и признава, че половината от нещата, които е научила за лекоатлетката, са останали извън тези 57 минути. Разказва за първия треньор на Благоева в Монтана, който й се разсърдил, когато я взели в „Левски”, защото започнала да разваля резултатите си от първите рекорди в гимназията.
„Много интересни съвпадения има в живота й. Тя е участвала на 4 олимпиади, които започват с буквата М от 1968-а до 1980-а - Мексико, Мюнхен, Монреал и Москва. Преди да стане световна шампионка, основната й конкурентка е унгарката Йоланда Балаш (олимпийска шампионка от Рим’60 и от Токио’64, б. р.). И треньорът й казва: „Ти ще си световната шампионка.
Твоите букви са същите като на унгарката - Й и Б
Данчето е много земен човек, зодия Козирог. Не гледа назад. Ще дам пример. В Мюнхен скача за злато, летвата й след 17 секунди се залюлява и пада. Предполага се, че е била бутната, но й присъждат среброто. И 20 дни по-късно става европейска шампионка в зала в Загреб, когато скача за световен рекорд 1,94 см с коремно претъркаляне. Вид висок скок, който впоследствие не се практикува - за него се искат по-силни физически и невисоки спортисти (при високия гръбен скок е точно обратното). И този рекорд си остава, а тогава тя става първата българка, подобрила световен рекорд в леката атлетика. А Данчето казва, че е сънувала този си успех! Но да се върнем на Мюнхен - години по-късно на един филм се вижда, че журналист бута летвата без да иска.
Нашата героиня така и не е гледала филма. Тя гледа напред.
Така е и с леката атлетика. Малцина знаят, че тя е основоположник на аеробиката у нас и че е съучредителка с японците на първото дружество в света за този спорт, че преди да оглави федерацията е била неин главен секретар от 1991 година”, задъхано изрежда Валентина Фиданова-Коларова. Във филма тя е уловила разказите на Данчето за срещата й с баба Ванга, за приятелството й с ясновидката Алена, за това, че „умира” за внучетата си и вече има пето, за внука й Борис, който върви по нейните стъпки. За това, че подарява фланелката си на една все още неизвестна тогава млада лекоатлетка на име Стефка Костадинова, защото е „видяла”, че тя ще бъде нейната наследничка. За любимото й цвете еделвайс…
Вторият оператор Евгени Попов знае тайният рай на еделвайсите
„Познавам тайните места в планината, включително и еделвайсите. Водя малцина, за които съм сигурен, че няма да скъсат и едно цвете. Две са такива големи места. В района на Старопланинското Конче и в района на Казаните в Пирин. Еделвайсите цъфтят в началото на август и в края на месеца вече са изсъхнали. За филма направих снимки край Казаните. Красивите планински цветя са скрити на малки полянки с диаметър едва десетина метра, но не си позволих да скъсам някое, за да го сложа на скалите или на друг подходящ интериор. Изкопах дупка, за да поставя камерата така, че да се получат хубави кадри, но цветето да не страда”, разказа Евгени Попов, който заедно с д-р Фиданова-Коларова е правил и филмите за поета Иван Динков и за велинградското читалище „Отец Паисий 1893”.
"Всяко едно състезание е било празник,
тогава не сме мислили какво ще получим, просто скачахме. В Ротердам през 1974 г. станах европейска шампионка в зала със световен рекорд и бях избрана за най-добра състезателка на първенството. Високият скок продължи от 9 до 15 часа, но ми направи впечатление, че нито един човек не напусна залата. На другия ден във вестниците се появиха заглавия "Българската роза победи холандските лалета". Това остава едно от най-хубавите състезания в живота ми", сподели самата Йорданка Благоева преди дни. И си спомни как на едно европейско първенство в Белград й се чупят шиповете на петата на шпайка и тя няма как да продължи да скача.
И тогава съперничката й Валентина Козир й отстъпва своя шпайк и двете го разменят, за да завършат състезанието
И с чуждия шпайк Йорданка Благоева печели сребро.
Това е олимпиадата.
Валентина Фиданова-Коларова пък разказва как в Мюнхен’72, след като съдиите са отчели фаул на падналата летва и са й присъдили среброто, немци уговарят Данчето за телевизионно интервю за следващия ден. Точно тогава става атентатът, при който загиват отвлечените израелски спортисти (писали сме и за обезоръжения терорист от земляка ни, олимпийският шампион по борба Георги Мърков, на същото състезание, б.р.). „На другия ден в олимпийското село
е въведено извънредно положение, идват военни, а Данчето е на оградата с журналистите, защото е обещала
По едно време през оградата влизат танкове и бетеери и тя им се извинява, че трябва да прекратят интервюто. „В древна Гърция заради олимпиади са спирали войните, а сега заради терористи и танкове ще спрат състезанията”… Данчето и сега иска да спира, но знам, че няма да го направи. Тя просто е такъв човек”, казва режисьорката, която също не знае спирка. „Отвъд скока” ще се завърти по киносалоните преди да отиде в БНТ.
В момента съгражданката ни работи върху два други проекта
- за д-р Стефан Черкезов, който в началото на 60-те спасява пътниците от горящ автобус и умира. И за известния художник Тодор Динов. В процеса на работата на тези филми също има любопитни моменти. Двете дъщери на Динов, на 60 и на 65 години, разказали на Валентина, че няколко дни преди баща им да умре, почти бълнувал „Бялото момче, бялото момче… библиотеката”. След смъртта му разровили цялата библиотека и намерили една тетрадка, която никой никога не бил виждал. И там имало скици и рисунки още от ученическите години. И едно сияещо бяло момче, което било автопортрет на известния аниматор.
Тодор ГРОЗДЕВ
