ПАЗАРДЖИК. В Регионалния исторически музей бе открита изложба, посветена на творчеството на проф.Иван Батаклиев. Експозицията съдържа над 500 оригинала, собственост на видния наш учен и дарени от неговия син инж.Тодор Батаклиев.
В Пазарджик пристигна дарителят, за да стане съпричастен към значимото за града събитие. Преди откриването на изложбата инж.Тодор Батаклиев отговори на въпроси на наша репортерка.
- Инж. Батаклиев, защо дарихте ценната документална колекция на Вашия баща на музея?
- Пазарджик е родното място на баща ми и той до последните си дни милееше за него, за старинната къща в Чиксалън на ул. “Никола Вапцаров”, за улиците и хората. Градът винаги е бил близко до сърцето му, изпитваше голяма привързаност към всичко тук. Голямата му мечта бе на стари години да се върне от столицата в бащиния си дом. Още като учител през 1919-а, след като се връща от фронта на Първата световна война, се захваща с изследване на историята и географските характеристики на града. Със събраните материали издава първия си значим труд - “Татар Пазарджик - историко-географско изследване”, съдържащ 446 страници. Рецензиран е от академик Анастас Иширков - географ, и от проф.Васил Златарски - историк. За времето си двамата са светила в областите, в които работят. Публикува и първата си научна статия в списание “Природознание” на тема “Оризовата култура в Татар-Пазарджишкото поле”.
Тук баща ми намери истинско признание за любовта си към града,
която личи и в научното му творчество. Ръководството на тогавашния Окръжен народен съвет издаде през 1979-а втората му книга - “Пазарджик и Пазарджишко”, замислена още през 20-те години на миналия век. Книгата е плод на труда му да обикаля на собствени разноски всички села и кътчета на региона и да ги опише със завидна точност, която се ползва и днес при определяне особеностите на населените места. Редактор на “Пазарджик и Пазарджишко” е известният публицист и писател Иван Сестримски. Издател е Христо Траянов - директор на “Профиздат”. Всичко това показва, че Иван Батаклиев духом и телом бе свързан с родния си град, който много обичаше.
Мой дълг пък бе да даря оригиналите от творчеството и от семейството на този град. И го направих с голямо удовлетворение и гордост. Щастлив съм, че изложбата, която ще бъде част от постоянната експозиция на музея, ще стане достояние на повече жители и гости на града.
- Какви материали съдържа дарението?
- Не съм ги броил, но са над 500. Музеят притежава всичко, което баща ми е кътал десетилетия, а моето семейство съхрани. В него включвам и ценните книги от библиотеката му, която дарихме по-рано. Една част от материалите пазехме непокътнати в работното му бюро, други, подредени в кутии, стояха в таванското помещение. Хубаво е, че всички са в перфектно състояние и стоят прекрасно, подредени във витрините на изложбената зала в музея. Затова благодаря на новото ръководство и работещите в културната институция.
- Кои са най-ценните документи и вещи в експозицията?
- Със сигурност отличията за научната и обществената дейност на проф.Иван Батаклиев. Сред тях са орденът “Св.св.Кирил и Методий” - първа степен, предложението за който направи Окръжният народен съвет. “Златна значка” за активна читалищна дейност, връчена му по повод 100-годишнината на читалище “Виделина” през 1962-а. Признание във вид на документи е получил като инициатор и главен секретар на Четвъртия конгрес на славянските географи и етнографи в София през 1936-а. Форумът събира над 100 учени от чужбина и 200 от България. Конгресът е широко отразен в наши и чужди медии - материалите от тях са част от експозицията. И своеобразно признание за труда му да организира това научно събитие. В негова чест, под покровителството на цар Борис III, е издадена серия пощенски марки. Този акт за онова време е бил истинско събитие.
Множество снимки от семейния албум
дават информация за живота на баща ми. Сред тях е и фотографията с майка ми Марийка. Тя е поставена във витрина заедно с джобния му часовник от реномираната марка “Зенит”, който все още точно отмерва времето. Ценна вещ е и фотоапаратът му, който е ползвал в младите си години и на фронта по време на Първата световна война като командир на батарея. Показана е и снимка на дядо ми по майчина линия, заточеник 5 години в Диарбекир заради участието му в Хасковския таен революционен комитет като касиер. Едновременно е бил и чиновник в Конака.
Завършил е Пловдивската гимназия на Найден Геров
Владеел френски, гръцки и турски език. Предател го издал за революционната му дейност и бил изпратен на заточение.
На други снимки се виждат наши родственици и приятели. Ножчето за разрязване на книги бе неизменна част от творческата дейност на Иван Батаклиев.
- Какъв баща бе той?
- Най-добрият, справедлив, грижовен, обичлив. Три деца сме в семейството - аз, сестра ми Славка - географка, и брат ми Любен - лекар. От малки ни съветваше да сме послушни и да се учим добре. И тримата изпълнихме желанието му – завършихме висше образование и намерихме верния път в живота си. Спомням си една любопитна история от живота му.
През 1923-а го канят за асистент в Софийския университет “Св.Климент Охридски”. Но той половин година е размислял дали да започне преподавателска си дейност. Първо, защото край Пазарджик вече имал бостан. Пък и дали ще свикне с трудностите на големия град. Все пак заминава за столицата сам. Там на площад “Възраждане” спи в общежитие за учители, какъвто е бил.
Но като разбират, че работи във висшето училище, го молят да напусне
Налага се доста време да нощува на канапе в Ректората. После се премества на таванския етаж у брата на майка ми на Руски паметник. През 1930-а взема кредит и си построява къща, която изплаща 15 години. Кредитор му е Велчо Т.Велчев от Пазарджик - известен журналист, редактор на списание “Ден”.
Семейството ни живееше много икономично, за което свидетелства и отглеждането на дини. В Пазарджик имахме 7 дка лозя и 7 дка овощна градина, за които се грижехме пак с цел да връзваме двата края. Защото университетската заплата на баща ми беше много ниска.
- Проф.Батаклиев имаше ли други интереси, освен научните?
- Категорично не. Единствената му цел бе да повишава квалификацията си. През 1928-а заминава на специализация в Берлин, Германия, през следващата година - във Виена, Австрия. През 1924-а оглавява катедрата по география, през 1930-а става доцент, през 1935-а - професор. Преподавателската му дейност в Университета продължава до 1957-а.
Щастлив съм, че чрез изложбата повече хора ще научат за живота и творчеството на проф.Иван Батаклиев. Още повече - надали има в България регион с такова историко-географско изследване. И това ме прави горд…
Пенка МИХАЙЛОВА
Визитка
Инж. Тодор Батаклиев е роден през 1930-а в София. Завършва Минногеоложкия институт в столицата по специалността “Геология и хидрология”.
В продължение на 36 години работи в института “Енергохидро проект”. Сред обектите, които е проучвал, са каскада “Белмекен-Сестримо”, ПАВЕЦ “Чаира”, както и водни обекти до Звъничево, Ковачево и на други места в областта.
