Най-малко билети са продадени в Пазарджик
ПАЗАРДЖИК. Драматично-кукленият театър “Константин Величков” отчита една по-добра 2016-а година, донесла на ръководството и на трупата удовлетворение от показаните вълнуващи спектакли и творчески търсения.
В петък сградата на театъра бе необичайно тиха. Току-що бе приключила репетицията на постановката с работно заглавие “Седем женски истории” под режисурата на Тамара Янков. Зрителите ще я видят още през този творчески сезон.
В последния ден на седмицата директорът на театъра Александър Жеков с колеги уточняваха последни щрихи от дейността на културната институция през миналата година и какво предстои. Г-н Жеков бе любезен да отдели от времето си, за да отговори на въпроси на наша репортерка.
- -Г-н Жеков, кои премиери белязаха новия творчески сезон?
- Понятията сезони напоследък малко се объркаха. Защото ритъмът на живот в театралната система се подчинява на календарната финансова година и двете понятия - сезон и година, се припокриват. 2016-а отчитаме в началото на 2017-а.
През миналата година театърът реализира седем постановки. На възрастните зрители предложихме два съвременни спектакъла - “Одисей пътува за Итака” на Константин Илиев и “Женска логика” по пиесата на руския писател Анатолий Крим. Третата премиера бе камерното представление “Не залагай на англичаните” на сръбския драматург Владимир Джурджевич. Безспорният хит - заглавието, което се радва на най-голям зрителски интерес, се казва “Жена ми се казва Борис”. За десет месеца спектакълът е игран повече от 60 пъти. За децата подготвихме “Часът на Пепеляшка”, “Па-па” и “Снежанка и седемте джуджета”.
Театралната продукция от седем постановки е достатъчно разнообразна и богата, повече от нормалното. Не си заслужава да поддържаме такъв голям театрален афиш.
- Имаше ли интерес към останалите постановки? Споменахте само “Жена ми се казва Борис”.
- Заради комедийния си характер тя е играна най-много, близка е до широката публика и това е обяснимо. Вкусът на посетителите в театралната зала е различен, надявам се те да са съпреживели най-доброто от всяка постановка.
Премиерата на “Одисей пътува за Итака ” на Константин Илиев се прие радушно. Оценявам го като един от солидните художествени успехи на театъра заради неговите художествени изразни средства. Спектакълът показа добро творческо здраве на трупата, изграден изцяло от нашия творчески екип. Всеки, който иска да усети какво е театърът за града, може да посети “Одисей пътува за Итака”, но на пазарджишка сцена спектакълът е игран само три пъти. Това, за съжаление, е максимумът, който може да поеме градът. Извън него постановката се приема добре. Иначе тази съвременна българска пиеса стана класика със солидна история, при това свързана с пазарджишкия театър. С гордост подчертавам, че най-значимият жив български драматург Константин Илиев е свързан служебно и професионално с нашия театър. “Одисей пътува за Итака” бе поставена тук преди около 30 години от големия Леон Даниел. Така че по-възрастните зрители имат поле за сравнение и нов прочит.
- Как ще обобщите постиженията от изминалата театрална година?
- Високи и обективни, ако се съди по зрителския интерес и показаната творческа продукция. Изнесените представления са над 250, посетени от над 62 хиляди зрители. Продадените билети са за 480 хиляди лева - два и половина пъти повече от предходната година. Ако цифрите говорят нещо някому, ще поясня, че през 2015-а представленията са с 50 по-малко, зрителите - с 22 хиляди по-малко.
В Пазарджик са продавани най-малко билети. Тъжно, но факт. Показателите са обективни и със сигурност нямат отношение към чистото художество, но за художеството трябва да се произнесат хора, които разбират от него. Не ми е работа сам да оценявам художествените качества на спектаклите.
- А кой ги оценява и номинира за театралните награди?
- Всички, които работим в системата, се надяваме да бъдем забелязани по някакъв начин и оценени. Това е дълг на критиците и журналистите, които следят какво се случва в българския театър. Но те са много назад в тази област.
Вярно е, че навремето комисия оценяваше представленията, но в тях участваха хора, които разбираха за какво става дума. Това вече не съществува, а да чакаме някога някой да дойде и да каже кое е на първо и на второ място - това е несериозно. И не бива да става, не съм привърженик на тази практика с комисиите. Трябва да се поддържа постоянен интерес към случващото се в театъра, а то се поддържа от тези, които създават общественото мнение. Повтарям - оперативната критика и журналистика.
Система за определяне на наградите не съществува. Иначе при годишните театрални награди “Икар” (27 март) и “Аскеер” (24 май) специално жури гледа постановки, канят се трупи в София, гледат ги и определят отличията. Това не е достатъчно да се поддържа творческа хигиена около ставащото в българския театър.
- Пазарджишкият театър ще продължи ли да гостува на сцени в страната? С цената на какво го правите?
- Тази тенденция ще продължи, въпреки неудобствата, които създава. Но за да може едно представление да бъде ефективно, да има смисъл от създаването му, то трябва да се играе поне 20-25 пъти. Ние имаме спектакли, които вече са показвани 50-60 пъти. Или минимум 20 пъти. Както вече казах, показването на едно представление на едно място, където е създадено - театърът, не е повече от три-четири пъти, за съжаление. То трябва да пътува много из България, за да има някаква ефективност. Независимо от разходите и неудобствата да играем навън, нямаме друг изход.
- С какво ще зарадвате почитателите на театралното изкуство през следващите месеци?
- Не зная колко ще се зарадват, но ние се готвим да покажем до края на сезона нови шест премиерни постановки за около три месеца. Съвременната българска комедия “Бихте ли слезли от жена ми” на автора Андрей Калудов ще бъде реализирана изцяло с външен творчески екип. Премиерата на “Италианки” по текстове на Дарио Фо и Франка Раме ще се състои в началото на март. На 27 и 28 март зрителите ще видят постановката “Скъпо съкровище” на известните френски писатели Жан-Жак Брикер и Морис Ласег. Пиесата е преведена от френски специално за пазарджишкия театър и за първи път ще се покаже на българска сцена. Репетициите по нея започнаха преди няколко дни. Предстоят репетициите на класическата пиеса “С любовта шега не бива” на Алфред дьо Мюсе. Режисьорът Петър Пашов ще постави “Умната стая” по Валери Петров. Колегата му Леонард Капон ще импровизира върху “Малкият Мук” на Вилхелм Хауф.
Всички спектакли ще видят бял свят до юни тази година. Подготвили сме програма и за това, което ще се случи в театъра през втората половина на годината, но засега толкова.
- Лошите зимни условия вредят ли на театъра?
- Със сигурност вредят, особено на пътуваща трупа като пазарджишката. В четвъртък вечер имахме представление в столицата, предишната вечер - във Варна, но оттам до Русе бе невъзможно да стигнем заради заснежените пътища. В неделя ще играем в Пловдив - продължаваме, въпреки лошите атмосферни условия. Проблемът с отоплението на нашата сграда остава, но без подмяна на остарялата отоплителна инсталация няма как да се реши. Затова трябва да се погрижи стопанинът на сградата - общината. Грипът също създаде дискомфорт в трупата, но всичко ще отмине и нещата ще си дойдат по местата.
Независимо от проблемите, аз съм оптимист заради добрите резултати, за които споменах - те показват добро творческо здраве на театъра. Нямаме основание да се притесняваме за утрешния ден, макар че в България много неща са несигурни и неясни. Добре е да сме умерени оптимисти, подчертава директорът Александър Жеков.
Пенка МИХАЙЛОВА
