Младата жена спечели национален конкурс и доведе „Войвода” при нас
ПАЗАРДЖИК. В сряда вечерта около 21 часа прожекцията на „Воевода” в Пазарджик е приключила. Сред зрителите, които си тръгват е и Лиляна Ублева. Младата танцьорка от пазарджишката танцова формация "Хорце", която преди дни получи награда от конкурса на издателство "Богара" и сдружение "Хайдути" за най-красив автентичен балкански костюм, е родом от Батак, а иначе живее в Главиница. Почти никой не знае, че тя е причината филмът на Зорница София да се завърти и в Пазарджик непосредствено след премиерата и не защото снимачният екип я покани лично на представянето в София заради първото й място. „Видях, че в списъка с населените места, в които ще се излъчва филмът, Пазарджик не фигурира, затова се обадих, за да ни вмъкнат. Не знам дали аз съм причината, но със сигурност съм допринесла”, скромничи Лиляна. „И не съжалявам. Отдавна не е правен подобен български филм! Не мигнах два часа и гледах със сърцето си! Ако искате да настръхнете, заповядайте!”. Самата Лиляна не успяла да се възползва от официалната покана за премиерата заради снежната обстановка, но от екипа са й обещали нова среща с актьорите и кинаджиите зад кадър.
Баташка носия, порти отваря, пардон - сърца
Историята за спечелването на конкурса е показателна, че когато българите се обединим около добра кауза, правим чудеса. Носията принадлежи на историческия музей в Батак и благодарение на разбирането на директорката Теодора Пейчинова и екипа й излязла временно от пределите на фонда. След свикването на специална комисия разрешението било дадено. За да оправдае експонатът наименованието си, което произлиза от глагола „нося”. Така пътуването на носията във външния свят станало пътуване на Лиляна назад във времето. Пътуване, което открило и пробудило родолюбивите чувства на мнозина българи, улисани в грижите на делника. Защото всъщност било пътуване към сърцата ни. С носията Лиляна участвала и на фестивала в Жеравна през тази година, а преди националния конкурс, който спечелила след като събрала най-много харесвания на снимката й, показвала гордо носията пред приятели, познати и непознати.
„Отдавна си мечтаех да облека носия от родния ми край
Не шопска, не тракийска, а баташка. Нашите носии са специфични, защото районът ни е изолиран. Женският костюм в Батак спада към сукманената носия. Тя е разпространена предимно в планинските краища- Родопите, Стара планина, Средногорието, Витоша, Рила. Ризата при баташката сукманена носия е от домашно тъкано ленено или памучно платно. Тя е с туникообразна кройка, по ръкавите и полите е украсена с бяла домашна дантела. Характерна е и бялата дантелена якичка, украсена с мъниста, обяснява момичето.
Сукманът е от черно „диметно”, както е наричан четворният вълнен плат
Той е с туникообразна кройка, със средищно разположени основни платове и странични клинове. Изрезът на пазвата е съвсем тесен и се закрива от „кършилъка”- парче червен или зелен вълнен плат и сукманът е напълно затворен. Той е с ръкави, стигащи до китката. По полите, краищата на ръкавите и около пазвата е обточен с черен, червен, жълт или зелен гайтан. От началото на ХХ век празничните сукмани на момите и младите жени се украсяват по полите и пазвата със сърмени кенета. Краеведът д-р Георги Станков споделяше, че преди Априлското въстание баташкият костюм е бил богато украсен, особено по полите и пазвите на ризата. Опростяването на украсата и потъмняването на цветовете се наблюдава и при женски носии от Източните Родопи, опустошени от турските войски през 1913 г.
Женският пояс е по-тесен от мъжкия, светлочервен, с втъкани бели нишки.
Най-голямото цветно петно в баташкия женски костюм е престилката
Тя е вълнена, червена или зелена, с втъкани бели нишки. Двата й плата са съединявани с цветни конци, а по-късно - с „бугасия”- цветна памучна дантела, плетена на една кука”. Радостта й била толкова голяма, че бабата на съпруга й, която е шивачка, направила кукла-макет с баташката носия, а мини фолклорния костюм е изцяло ръчна изработка - от плетката до бродерията.
За българските носии, танци и обичаи Лиляна може да говори много. Тя играе с „Хорце” из цялата страна вече от 6 години. Битов кът и механа има и в дома й в Главиница. Обича и българските шевици - най-новото й хоби е бродерията, защото решила, че трябва сама да си стане дизайнер и да украсява с български бодове дрехите си. „Искам
а вкарам шевиците и украсите от фолклорните костюми в облеклото си
и вярвам, че един ден ще успея”, казва младата жена. Вече е сложила началото с модел на официална рокля, която е по неин дизайн и се възприела много добре от околните.
Сватбата на Лиляна Ублева също минала по старите български обичаи.
„Точно предишната година бяхме на сватба на колежка от танците. С носии. С наричането, предаването на булката и всички останали ритуали. Много ми хареса и на моята сватба повторихме всичко това. Малко ми стана тъжно, защото и на двете сватби имаше хора, които не знаеха за какво става дума и явно не искаха и да разберат. Но единственото, за което съжалявам е, че тогава нямах носия”.
Сега Лиляна има носия, има множество награди от конкурса, но по-важното е, че има удовлетворение, че се е усетила българка, част от българска общност, която приема и предава гордостта от това, че си се родил именно на тази земя. Гордост не защото си длъжен да го правиш след като Божията воля и географията са ти дали гражданството, а защото именно от тази земя са произлезли принос след принос за световната цивилизация, за които други нации и народи биха убили, за да са в техните предели.
Истинска гордост е да си българин.
Носията само ни го напомня.
Тодор ГРОЗДЕВ
