Излязоха близо 120-страничните мотиви на Спецсъда, прокуратурата протестира
СОФИЯ. В случая не става дума за ОПГ, а за НОПГ. Не е организирана престъпна група, а за неорганизирана прокурорска група. Това заяви в пледоарията си по делото „Палките” адвокат Кръстьо Кърпаров от Пазарджишката адвокатска колегия, а думите му се потвърждаваха по време на цялото разследване. В брой 205 от миналата година „Знаме” писа за оправдателната присъда на Специализирания наказателен съд. Тя вече е протестирана от прокуратурата пред Апелативния специализиран наказателен съд. Но това рутинно действие не може да прикрие безхаберието, което се потвърждава и от наскоро публикуваните мотиви за решението на сайта на СНС. Те наброяват близо 120 страници и в тях явно личи умишленото или естествено присъщо неумение на обвинителите да „изкарат” делото.
Защото обществото вярваше, че Палките са виновни, напук на презумпцията за невинност в правораздаването,
но пък неорганизираната прокурорска група успя да разколебае голяма част от страничните наблюдатели по делото, аджеба, наистина ли пазарджишките магистрални ченгета са чисти и неопетнени. Макар че имаше данни и от скритите камери. Не го отрекоха и някои от защитниците в пледоариите си, подчертавайки, че някои от подсъдимите са виновни, но случаите са маловажни, но категорично не става дума по безсъмнен начин за ОПГ. Пък и да ставаше, доказателствата така са събрани, че със
същия успех (че и по-голям) можеха да подведат под отговорност националния ни отбор по футбол
И като прибавим към системните грешки и бездействието, което провлачи делото близо 6 години, напомнящи странно на друго едно дело, разследвано обаче от Софийската градска прокуратура (в началото и това дело бе разследвано от СГП, и дори от един и същ прокурор) - делото „Грозданов/Кожухаров”, човек си казва, че протакането може и да не е случайно. Ако не е плод на пазарлък, може да е вродено.
Всичко започна с фанфари след едномесечно разследване на “къртици” от дирекция “Вътрешна сигурност” и бе оповестено за установени над 1000 случая на изнудвания на български и чуждестранни шофьори. От МВР тогава съобщиха, че при извършените обиски и претърсвания пък у част от полицейските служители
бяха намерени вещи и предмети, доказващи съпричастността им към групата за рекет
Впоследствие случаите в обвинителния акт се оказаха сто пъти по-малко.
Подсъдимите Иван Араланов (39 г.), Стоян Илиев (43), Иво Даскалов (43), Илия Сотиров (48), Георги Георгиев (43), Петър Михайлов (45), Марин Енджов (43) и Петър Костадинов (48) бяха задържани в началото на юни 2011, когато бяха привикани на семинар в КАТ. Паралелно бяха хванати и колегите им от Пловдив Наско Ставрев, Здравко Тодоров и Илия Пърличков. Делото влезе в съда през септември 2013-а след двегодишно „събиране на доказателства”. После на три пъти бе връщано на спецпрокуратурата заради процесуални пропуски (наред с неколкократното отлагане заради отсъствието на адвокати).
„Никъде нямаше даже и помен от ОПГ, няма абсолютно никакви доказателства за това къде, кога, по какъв начин е създадена тази група и кои лица са участвали в нея. Полицаите са изпълнявали добросъвестно задълженията си. По време на разследването свидетели са разпитвани в разрез с изискванията на НПК, като им е обещавано да не им бъде търсена сметка, или пък са били притискани, манипулирани са и показанията им. Има даже случай, когато
човек от Бургас е вдигнат на разпит в София и след това е зарязан на улицата, да се оправя сам как ще се прибира обратно,
коментира друг от защитниците по делото, адвокат Иван Главчев.
Но да почнем със скритите камери, произвели 47 диска, от които 37 съдържат записи. Едната била монтирана в багажника на служебния автомобил, използван от служителите на група „Престъпления по пътищата” към дирекцията. От записите се установява как един, или двама полицаи стоят до отворения багажник. Обикновено полицаите са снимани в долната част на телата им, без да се виждат главите и лицата им. В много малко от записите се виждат тила и фуражката на някои от полицаите. На повечето записи се вижда как след явно извършено спиране на шофьор, багажникът се отваря от униформен служител (вижда се само част от него), чиито ръце държат вещи, приличащи на лични документи за самоличност. След като тези ръце записват нещо и работят с документите, ръцете с документите излизат от кадър. Малко след това на някои от записите се вижда
как в багажника „влизат“ чужди ръка, или ръце и оставят вещи, наподобяващи банкноти,
като на някои от записите може да се различи дори стойността на банкнотите - 10 и 20 лева. На други се вижда как след това в багажника отново „влизат“ униформени ръка, или ръце и прибират оставените вещи, наподобяващи банкноти. При това на едни от записите униформените ръце прибират тези банкноти в кутия от цигари, на други я сгъват в ръка и я слагат в джоба на панталона си. А на един от записите се вижда как униформените ръце отвиват дръжката на полицейската стоп палка, слагат сгъната банкнота там и отново завиват стоп палката. На един запис се вижда как шофьор отваря портфейла си пред полицай, нов момент, в който бърка вътре, но фуражка закрива камерата. Другото записващо устройство било монтирано някъде върху служебния автомобил и е уловило един или двама полицаи, които спират шофьори, водят разговори, но какво си приказват, не е ясно.
На почти всички записи няма звук
Другото общо за всички е, че в моментите, когато сниманите лица се намират до служебния автомобил, те са заснети от кръста нагоре. На практика не се виждат ръцете им. На нито един от тези записи не се вижда предаване на каквато и да било вещ, наподобяваща банкнота. Тоест, съдът трябва да осъди подсъдимите ченгета само по снимките на ръцете им.
От аудиозаписите пък единствено два от разговорите съдържат обсъждане на пломби на радари. Единият диалог е между един от подсъдимите и непознат мъж. Последният изразява безпокойство от това, че някой е открил, че радари нямат пломба. Същият казва, че той отговарял за радарите и че трябвало да напише докладна относно липсата на пломби. Казва, че по-притеснителното е да не ги отворят и да видят там нещо неизвестно. Полицаят го успокоява. По-нататък в разговора двамата изразяват догадки кога са паднали пломбите. А непознатият съжалява, че не са събрали по 2 лева, за да сложат печат. Другият такъв е разговор е между друг подсъдим с непознат мъж за липса на пломби на радари. От разговора става ясно, че по някакъв начин радарите са отваряни, и че единият е написал докладна, че пломбите са паднали между осми и осемнадесети. Подсъдимият подканя непознатият мъж да си „кажат“, че при тях са паднали. Казва се, че няма интервенция и манипулация на радара, само пломбите са паднали.
От 9 разпитани свидетели пък 6 въобще не са си спомнили подробности
от проверките, направени им на магистрала „Тракия”. Общото твърдение между почти всички в тези показания бе, че всеки един от тях е бил спиран от служител на КАТ заради шофиране с превишена скорост. На някои от тях е бил показан радар, на чийто дисплей е била отчетена тази скорост. На други това обстоятелство е било заявено от самия полицай. На нито един от свидетелите не е бил съставен акт. Имаше и такива, които отрекоха предишните си показания и не си спомняха да са били спирани въобще през живота си. Повечето твърдяха, че
полицаите не са им искали пари, но всеки един от свидетелите е оставил доброволно около 20 лева
- било в багажника на служебния автомобил, било лично на пътния полицай. Свидетелят В. П. чистосърдечно разказал в залата как си държал 20 лева в документите на автомобила „профилактично” и след като признал пред спрелия го полицай, че е шофирал с превишена скорост, му подал тези документи и му казал да подходи както намери за добре. И полицаят му върнал документите, а в тях, чудо, вече нямало 20 лева. Друг пък оставил 20 лева на задния капак на патрулката от благодарност, че го пуснали, след като им възразил, че нямало как да е карал със 150 км/ч, защото е на автопилот. Това добре, но
нито един от изброените свидетели не разпозна в съдебно заседание конкретен полицай,
По странното е, че такова разпознаване свидетелите не са извършили и в хода на досъдебното производство. Отделно от това, през февруари 2011 г., тоест преди инкриминирания период, по АМ “Тракия” са пътували и свидетелите В.Б. и Т.С. с още двама свои колеги. Единият бил спрян и му било заявено, че шофира със скорост 160 км/ч. Свидетелят не се съгласил, но му бил съставен акт. Свидетелите не разпознаха когото и да било от подсъдимите, но и те не са били викани за разпознаване на досъдебната фаза.
В съдебно заседание
свидетел със защитена самоличност също имаше бели петна в паметта
Бил спрян на магистралата и полицаят първо му се скарал, после се оказал „веселяк” и дружелюбен и му казал: „Трябва да оставиш някой лев.“ Той оставил, спрелият го полицай бил млад, гръмогласен, здрав мъж с червени бузи, но не успял да му види косата, тъй като бил с фуражка. Но разпозна в залата Петър Костадинов. На запис се чува как шофьорът и Костадинов водят диалог: „Дай да оправим работата“ - „Ама аз съм ги оправил“. След това се вижда, че водачът вади две банкноти от по 10 лева, а Костадинов казва: „Аз нали ти казах, че няма да те наказвам. Аз ако исках да те накажа, да съм те наказал”. След което се вижда само горната част на тялото на подсъдимия и как той се навежда, без да се вижда какво прави. След това Костадинов казва: „Айде, оставяй ги и карай внимателно“. Две секунди по-късно записът свършва. Но съдът не намери потвърждение на думите на свидетеля, че му е бил искан подкуп, и че му е бил показван радар.
Но пък взе под внимание показания на служител под прикритие
Той бил спрян на изхода на Първомай, по снимките разпознал подсъдимия пловдивначин Наско Ставрев, който взел от него 20 лева. Ставрев отрече да е вземал дар и заяви, че не е възможно колегата му да е извършил спирането на свидетеля, тъй като в този ден същият е стоял до служебния автомобил. Съдът обаче прие за достоверни показанията на полицая под прикритие. Но оправда и него, мотивирайки се, че въпреки че Ставрев е взел парите, той не ги е поискал, не е казал на свидетеля, че ще му съставя акт. А и банкнотите били дадени след като проверката, приключила без санкция, вече била факт.
Съдът намери и противоречия в обвинението
Едно от тях бе това дали полицаите са изтривали посредством бутона „Н“ отчетената конкретна скорост на радара непосредствено след започване на разговор с нарушителя или след тръгването на водача. В нито един от двата случая твърденият извършител не е бил в обективна възможност да натисне бутона „Н“ в посочените от прокурора 10-15 секунди, за да изтрие отчетената скорост.
По делото беше установено, че изследваните радари, използвани от подсъдимите в ежедневната им работа, са отваряни. Но от доказателствата по делото не се установи причината за това. Не бе доказано и, че в различни директории в паметта на своите мобилни телефони подсъдимите били въвели множество звукови файлове, наподобяващи свирене с уста, за да влияят на радарите. Нито, че постоянното телефониране от страна на подсъдимите до техни колеги от управлението било във връзка със следене на техните началници или относно това да са оставяли събраните за деня суми от „подкупи“ в цигарени кутии, които укривали в мантинелите, в кутиите на билбордовете и в други тайници. Само се установи, че част от подсъдимите са контактували по телефона със свои колеги.
Делото продължава в Апелативния съд, но както писахме и миналата година тази присъда показа предизвестения му край.
Тодор ГРОЗДЕВ
