От „Козия рог” никой не е правил нещо подобно, вече е в Пазарджик
Филмът „Воевода” на Зорница София вече е в Пазарджик (излъчват го от 13 януари) часове след атрактивната си премиера в столицата, но малцина знаят, че сред каскадьорите има двама наши земляци, поканени за снимките от авторите на лентата и от прабългарската школа за оцеляване „Багатур”. Петър Владов от Пазарджик и Стоил Георгиев от Мало Конаре участват в първия български филм за новата 2017 година. Поводът е специален и логично имаше и специална гала премиера. Във „Воевода” се разказва историята на Румена воевода - една българска майка, принудена да остави дете и дом през 19 век, за да стане предводител на чета и да налага правосъдие в завладяната от Османската империя България.
Лентата е по едноименния класически разказ на Николай Хайтов, както и по фрагменти от друг негов емблематичен разказ - „Мъжки времена”
В някои отношения филмът се родее с „Козият рог” който също показва как едно момиче израства буйно и силно, учи се да се бие, язди и стреля не по-зле от мъжете и каква висока цена плаща за своята независимост.Главната роля изпълнява режисьорката, а дъщеричката й играе малката Румена. Посветените в снимките твърдят, че идеята първоначално е била съвсем друга, но в движение „Румена” облякла воеводските одежди, за да поеме към трагичната си съдба.
Стоил е бивш инструктор по езда, а Петър Владов е изкушен от бойните изкуства
Двамата се появяват и като турци, и като черкези на лентата.
„Филмът е изключителен. Апелирам към всички българи да го гледат. После ще са ми благодарни. Нищо, че лицето ми не се вижда там”, с усмивка, но напълно сериозно убеждава Петър. „Историята е хубава, акцентите са сложени точно там, където трябва, а актьорите имат изключително присъствие. За разлика от филма „Левски” на Максим Генчев, където също снимах каскади, тук резултатът абсолютно оправдава очакванията. Има и нещо друго.
Това е първият филм в света, в който реквизитът е изцяло автентичен
Облекло, килими, оръжия, предмети на бита… Всичко бе надлежно извадено от скринове, ракли, музеи, частни колекции. Даже руснаците не са правили такъв филм”, ентусиазиран е Владов. В продължение на пет години авторите на филма търсели автентичните места, език, дрехи, бит, оръжия, бойни техники, песни… Турското облекло на Петър и Стоил било открито преди години в стари турски казарми, а черкезко-арнаутското било внесено от Кавказ, но също било старинно.
Премиерата в столичното кино Cinegrand пък бе не по-малко интригуваща от филма - събитието бе изцяло в унисон с хайдушката тематика и посрещна
над 800 гости по чипровски червен килим, вместо по класически червен килим и съпровод на гайди. Същия дрескод спазиха и повечето от участниците и се появиха в пищни народни носии и хайдутски облекла. Сред по-известните имена бяха ръководителят и творчески двигател на НФА „Българе“ Христо Димитров, актьорите Койна Русева, Любомир Нейков и естествено, главните действащи лица в лентата.
Филмът ни пренася в Осоговската планина през 19-и век, където Румена, любимият й Стоян Ковача (Валери Йорданов) и останалите герои вършат своите подвизи, за да възтържествува правдата и справедливостта.
Тя е красива и неуловима, народът я наричал Осоговската царица
„Снимахме в София и Жеравна. Беше неописуемо преживяване. Потъркаляхме се в началото на филма, после се търкаляхме и в края, ама нали сме лоши, ще ни бият”, философски е приел участта на каскадьор Владов. В лентата участват още Горан Гънчев – вечният белязан враг Амит ага, хайдутите Владимир Зомбори, Леарт Докле, Петър Генков, Димитър Селенски, а в ролята на малката Румена е Ники Амрита Николай. Типажите са подбрани изключително точно, запомнящи се са лицата и играта на актьорите, които изглеждат изключително автентични. Типични за снимките са изключително близките планове, което дава усещането на зрителя, че е сред самите герои, а заслугата е на операторът Крум Родригес и художниците на продукцията.
От филма извира и неземна музика - красив и богат български фолклор, изпълнен от групата “Kayno Yesno Slonce”, която издирва и обработва забравени автентични песни. За нуждите на продукцията те са дообработени от композитора Дарко Маркович.
Тодор ГРОЗДЕВ
