Как дълг от 50 лева може да набъбне до 1500 лева
ПАЗАРДЖИК. На второ четене в края на миналата седмица депутатите приеха арбитражът да бъде премахнат от потребителските спорове. Арбитражният съд продължава да съществува в двете си форми - постоянно действащ и за конкретни случаи (т. нар. ad hoc). От обхвата му обаче се извеждат делата, по които страна са потребителите.
За повече подробности, както и за това до какво ще доведе тази важна промяна, разговаряхме с Тинко Василев – пазарджишки адвокат и областен координатор на гражданско движение ДНЕС. Ето как отговори той на въпросите на „Знаме”:
- Откога арбитражните съдилища са толкова ангажирани с потребителски казуси, адвокат Василев?
- Защитавал съм потребители във връзка с такива дела още от 2010-а. Може би оттогава определени компании – фирми за бързи кредити, мобилни оператори, монополисти, започнаха да сезират арбитражните съдилища за спорове с разнородни потребителски задължения. През последните години обаче тази практика зачести, а миналата година сякаш беше бумът.
- Какви потребители най-често се сблъскваха с арбитражи?
- Например човек, който кандидатства за потребителски кредит от дадена фирма за бързи кредити, т. е. от небанкова институция. Кредитът му бива отпуснат, а в договора, някъде с дребен шрифт, е посочена арбитражна клауза. Тя постановява, че в случай на неплащане на една или две вноски, кредитът автоматично става предсрочно изискуем без уведомяване на потребителя. А още с подписа си на договора той дава своето съгласие да му бъде предявен иск пред арбитражен съд, ако се наложи. Обикновено хората го правеха, без да са прочели въпросния текст и без да си дават сметка какво точно означава той.
- И след това арбитражният съд може да те осъди много бързо?
- Точно така. Процедурата е много по-улеснена, а производството се развива в кратки срокове. Възможно за месец или за месец и половина потребителят да бъде осъден и то без въобще да разбере. Или да разбере от съдебният изпълнител, когато му връчи покана за доброволно изпълнение. (Т. е. осъден е, без дори да е изслушан – бел. авт.)
Още в арбитражната клауза е записано, че в рамките на няколко дни лицето трябва да бъде уведомено за започването на арбитражно производство, но арбитражните съдилища обикновено уведомяват потребителите чрез куриерски фирми. В практиката си имам многобройни случаи и в нито един от тях потребителите не са били уведомени коректно.
- Какви задължения най-често се гледаха от арбитражните съдилища?
- Наблюденията ми показват, че най-много са казусите, свързани с бързи кредити.
- А след като веднъж те е осъдил арбитражен съд, какви са вариантите пред теб?
- Единственият ред за защита на потребителя е чрез водене на исково производство пред Върховния касационен съд (ВКС) като първа инстанция за отмяна на арбитражното решение. А най-често ставаше така, че дори ВКС да отмени арбитражното решение, то се връщаше за ново разглеждане пред арбитражния съд, вече с указание лицето да бъде призовано по надлежен ред, за да участва реално в производството.
- Друга причина за недоволство бе начинът, по който се определяха арбитрите.
- Да, особено при споменатия вече „ad hoc” арбитраж, арбитър можеше да е лице, определено в арбитражната клауза. Обикновено се определяха действащи адвокати. И при възникването на спор те постановяваха решения и най-често осъждаха потребителя. Проблемът идваше оттам, че нямаше достатъчно конкретика дали лицето, определено за арбитър, притежава необходимата компетенция, за да разглежда подобни казуси. Не липсваха и съмнения за безпристрастността на арбитъра при разглеждане на производството и т. н.
-През последните години много от фирмите за изкупуване на вземания, т. нар. колекторски фирми, също се преориентираха от дела пред държавния съд към арбитража.
- Да и имаше случаи на хора, които са осъдени за задължения от 2000-а година. Такива задължения са погасени по давност, но за целта потребителите е трябвало да направят своите възражения пред съда. А как да го направят пред арбитражния съд, след като въобще не са били уведомени за производството, което се води срещу тях.
И при това положение постановеното от арбитража решение влиза веднага в сила, то е окончателно и единственият вариант за защита е дело за отмяна на решението пред ВКС, за което вече стана дума. Всичко това е свързано не само с нерви и трудности, но и с разходи, ако потребителят иска да защити качествено правата си.
- Колко се оскъпява дадено потребителско задължение след всичко това?
- Ако дължиш 50 лева, може да скочи на 1500 лева, като тук влизат лихвите, неустойките, таксите за водене на делото, възнаграждения на юрисконсултите, ангажирането на съдебен изпълнител и т. н.
- До какво ще доведат промените в законодателството, които депутатите гласуваха миналата седмица?
- Смятам, че това са сериозни промени, които определено ще облекчат потребителите. Нито една от двете форми на арбитражния съд (постоянен и ad hoc) няма вече да разглежда потребителски спорове. Ако такова дело е образувано, постановеното решение няма да има сила, т. е. ще бъде нищожно. Ако пък все още няма решение, а производството е висящо, следва незабавно да се прекрати.
Като последица лично аз очаквам да се увеличат рязко делата срещу потребители пред държавния съд, след като арбитражният няма да може да се произнася.
Мария ДЪБОВА
