ПАНАГЮРИЩЕ. Регионалният клуб “Традиция” е един от 32-та клуба към националното сдружение “Традиция”. Учреден е през 2001-а, а през 2016-а отбеляза 15-годишното си съществуване. В него участват 32-ма верни съмишленици на идеята да не се забравя героизмът и патриотизмът на българите във времето назад. Сред тях има зрели мъже и младежи по на 20-25 години, студенти, завършили висши училища, ученици. Всички заедно популяризират историята на българските въоръжени сили, битките, водени във войните за национална независимост на България - от Руско-турската до Втората световна.
Националното дружество “Традиция”, създадено през 1991-а в столицата, включва 32 регионални клуба в София, Пловдив, Добрич, Русе, Велико Търново, Плевен, Стара Загора, Шумен и в по-малки населени места като Панагюрище, селата Баня (Панагюрско), софийското Мирково и други.
За ролята на патриотичната организация у нас наша репортерка разговаря с Методи Навущанов, председател на регионалния клуб “Традиция,, носещ името на 27-ми Чепински пехотен полк.
- Г-н Навущанов, защо са нужни клубове като “Традиция” днес?
- С дейността си те призовават да се съхраняват и опазват българските национални традиции в областта на въоръжените сили и вътрешната сигурност и да ги популяризират сред обществото. И най-вече младите да научават за тях. Правим го с т.нар. исторически реконструкции на минали събития, възстановки, с открити уроци в училищата, с изложби в Историческия музей в града и интерактивни занимания за опознаване на видовете оръжие.
Защо е нужно това?
Защото никой друг, било то французин, англичанин, белгиец, австриец няма да дойде в България да учи обществото на българската история и да поддържа огъня от нейните славни бойни страници. Изпълнението на този дълг се пада на нас, българите. Затова в “Традиция” участват хора с различни професии и на различна възраст, но най-вече с любов към народа и родината си. В някои клубове в страната има университетски преподаватели, действащи и офицери и сержанти от запаса, войници от въоръжените ни сили и работещи във вътрешната сигурност, даже и депутати, като в клуба във Велико Търново. Всички те имат професионални или любителски предпочитания към темите на националното дружество.
В панагюрския клуб
участват бивши и действащи служители на националната полиция, студенти, ученици, музейни работници. Сред учредителите са Георги Керкеняков от Историческия музей и младият му колега Радослав Панчовски - уредник на къщата-музей “Райна Княгиня”, възпитаник на СУ “Св.Климент Охридски”.
- Какво е усещането да си участник във възстановка на историческо събитие?
- Вълнуващо, изпълнено с неповторими емоционални преживявания и силна тръпка, че си герой в историческа битка. Като се притурят носиите и снаряжението от минали епохи, адреналинът се повишава и се усещаш в друго измерение. Тези моменти привличат младите да участват в историческите възстановки.
Участвахме във възстановки на Шипка, Дряновския манастир, защитата на Самарското знаме в Стара Загора и по повод събитията, белязани от Априлското въстание в Панагюрище под наслов “Панагюрище - Април 1876 - мъжество и саможертва”. Имахме щастието да сме част от фестивалите, посветени на исторически събития в Русия, Украйна, Беларус и Чехия. Проявите продължават три дни, през които
живеем в автентични военно-полеви лагери
Използваме тогавашните прибори за бръснене, канчета и лъжици за хранене. Идеята е да няма никаква следа от съвременния начин на живот. Разиграват се сражения от Втората световна война между Червената армия на Съветския съюз и немската на Вермахта. Такива битки има и при нашите възстановки.
- Спомена за историческите битки пренасяте и в училищата. Защо го правите?
- Важно е учениците да научат повече за героизма на българите в минали битки за национално освобождение, за снаряжението на войниците и бита на фронта.
През ноември и декември в ползвано от нас помещение, предоставено ни безвъзмездно от общината, проведохме открити уроци по темата “История на въоръжените сили в България”. Участваха деветокласници и десетокласници от седем паралелки в двете гимназии - “Нешо Бончев” и техническата. Запознахме средношколците с времето от създаването на българската войска през 1878-а, Румелийската милиция до Втората световна война. Показахме военни униформи на опълченци, на участници в Руско-турската война, в Балканската, в Първата и Втората световна война. Учениците се запознаха с използваното от бойците оръжие, раници, паласки и друго снаряжение, задължително за войника.
Уроците се проведоха съвместно с военния отдел в общината по програма на образователното министерство.
- Учениците проявиха ли интерес към това, което чуха и видяха?
- Огромен. Вместо по 45 минути, те оставаха в залата много по-дълго. С вълнение обличаха военни униформи, докосваха стари оръжия и питаха за техническите им данни, къде са използвани, колко тежат. Никъде на друго място момичетата и момчетата нямат възможност да усетят атмосферата на едно отминало военно време. Това могат да видят само във витрина на исторически музей през стъкло. В случая важи максимата “По-добре веднъж да видиш и да пипнеш, отколкото 10 пъти да чуеш”. Иначе девизът на клуба е “Народ, който помни миналото си, има настояще и бъдеще”.
- Какви са бъдещите Ви проекти?
- Повечето прояви са посветени на 140-годишнината от Руско-турската освободителна война, която ще честваме догодина. Ако не беше войната, боят на Шипка и боят при Стара Загора, нямаше да я има и България. Навършват се и 140 години от боевете при Оборище за освобождаването на Панагюрския край от турско робство.
За успешната ни дейност благодарим на общинската администрация, на работещите в Историческия музей, на ръководствата на учебните заведения и на верните участници в клуба, допълни Методи Навущанов.
Пенка МИХАЙЛОВА
