Влязоха в клъстер със силните си посестрими, обединени ще работят по европрограми
ПАЗАРДЖИК. Европейски пари и по-добро бъдеще чакат осемте трудово-производителни кооперации в областта след като наскоро влязоха в регистрирания в края на лятото "Кооперативен клъстер". Тогава в юридическото лице с нестопанска цел влязоха КТ "Черноморка"-Бургас, ТПКИ "Родина"-Варна, ПКИ "Царевец"-В.Търново, ТПКИ "Първи май"-Смолян, "ДИБИКО" ЕООД-София, ТПКИ "Рила"-Благоевград, ТПК "Боян Чонос"-Видин, ТПК "Нов свят"-Благоевград, ТПКИ "Мир"-Трявна, ТПК "Септември"-Търговище, ТПКИ "Атанас Тешовски"-Гоце Делчев, УНСС и ръководството на Националния съюз на ТПК.
„С готовност се присъединихме към идеята за обединяване усилията на членовете на клъстера.
Дори използвахме „връзки”, за да влезем с доста по-ниски апортни вноски
от силните кооперации, защото аз съм наясно, че това е сигурен начин да се способства за динамичното им развитие и повишаване на тяхната конкурентоспособност, поясни пред „Знаме” председателят на Регионалния съюз на ТПК за Пазарджишка област Ангел Янков, който освен шеф на ТПК „Младост”-Пазарджик е и член на УС на Националния съюз. Той е убеден, че съвместната дейност и сътрудничество между членовете ще даде бърз резултат. Ако учредителите са внесли по 20 хиляди лева, кооперациите от наши регион са влезли със значително по-малки суми, но това им дава право да черпят дивиденти по европейски програми, на който ще стъпи „Кооперативен клъстер”.
„Този клъстер цели развитието на социалната икономика, а вие знаете, че
в нашите кооперации социалният признак е водещ
На заседанията на ръководството на Националния съюз се разискваше въпросът за обединението на широка кооперативна основа. В последните години в световен мащаб различни бизнес субекти се кооперират чрез клъстери. България обаче изостава от тази тенденция, независимо от подкрепата на оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г.”. С поред Асоциацията на бизнес клъстерите (АБК), в България са регистрирани повече от 270 клъстера, н по-малко от 10 процента от тях са реално функциониращи, да не говорим за ефективност. Причините за това са различни, например липсата на опит, на доверие между партньорите, на разнородността на организационните структури на отделните бизнес субекти, нашият клъстер обаче има нужните качества да се развие успешно”, смята Янков.
Положението на кооперативното дело в региона не е цветущо
Най-зле е пазарджишката ТПК „Пако 50”. В последните години председателката Теменужка Костуркова продължава да намира партньори за шиене на ишлеме, но това става все по-трудна задача. Не се хвалят с много поръчки и на другите места. В Пазарджик другата кооперация е „Младост” за бръснаро-фризьорски услуги (най-богатата кооперация „Възраждане” днес не съществува - в поредица статии „Знаме” описа
далаверите на тогавашната председателка Татяна Георгиева, която сама на себе си продаваше апетитни имоти,
а обикновените член-кооператори пиха голяма студена вода, за което днес я проклинат). В Панагюрище кооперация „Персийски килими” с председател Кръстю Шишков днес не тъче килими, а плете оградни мрежи, произвежда фибранови изтривалки и печели от наеми на обекти. ТПК „Оборище” пък предлага обущарски и фризьорски услуги. На услугите набляга и ТХК „Труд” в Стрелча с председател Вель Десков. Водените от Йордан Цолков кооператори от „Първи май” (Септември) правят бобинажни услуги, произвеждат метални врати и огради в метален цех. С дърводелски услуги се слави ракитовската „Мантарица” с председател Надка Харизанова, а пещерската „Петър Мишев”, оглавявана от Костадин Фолев, е събрала майстори сарачи и обущари.
„Кооперациите не са на умирачка,
те имат повече от един век история и са се доказали като устойчиви във времето. Може би основната им отличителна черта е, че могат да работят съвместно. Няма да изчезнат. Освен, че те са търсени от клиенти, и те самите търсят работници. Ето аз например имам точно сега две свободни места в ТПК „Младост” за фризьори и козметици, но съм отворен и за хора с увреждания. Нещата ще потръгват и няма място за песимизъм. Тепърва ще работим по-тясно с местните общински структури, за да сме си полезни едни други. В нашата дългогодишна история Регионалният съюз на ТПК в Пазарджик е развил социалната си значимост за града. Тук не говоря за задължителните сбирки в Пазарджик на управата на Националния съюз всеки февруари. По-важното е, че всеки кмет на община би искал да има на територията му една силна и стабилна ТПК, която да отваря нови работни места, да осъществява местно производство, да ангажира хора с увреждания, за да се адаптират те социално. Затова възприемаме като голяма отговорност това сътрудничество. То е крайъгълен камък за осигуряването на дългосрочна перспектива за развитие на кооперациите в нашата област, казва Янков. Той отчита, че
и кооперациите също трябва да се отворят и да са по-активни
И спрямо другите кооперации, и спрямо институциите, и спрямо потребителите. ТПК „Младост” например освен с дългогодишни традиции в бръснаро-фризьорството, се гордее с квалифицирани майстори, които са се доказали във времето и са печелили награди от национални форуми. Всъщност през цялото време на разговора ни Ангел Янков развива тезата, че развитието на социалната икономика не може без разкриването на нови работни места, иначе друг начин за преодоляване на напрежението все още не е измислен. Затова и клъстерът ни е голям, но ще се разраства още”, казва председателят на регионалния съюз. На въпрос за финансовата стабилност на клъстера към момента Янков се подсмихва. „Бюджетът му е съставен и от собствени приходи, реализирани чрез предоставяне на експертни становища и консултантски услуги, и от членски внос, и от гарантирани отчисления от печалбата на членовете. А това гарантира успешното развитие в краткосрочен и средносрочен план”.
Алексей СТАНКОВ
