От няколко дни БНР и “Музикаутор” са в конфликт, който засяга автори, журналисти и слушатели. Сдружението “Музикаутор” защитава правата на авторите, БНР се бори за по-евтина музика.
Бих искал да изразя личното си мнение относно създалата се ситуация.
Призванието ми е да създавам музика. За да е възможно това, са ми необходими огромно количество време, труд, оборудване, средства за звукозапис и, не на последно място, вяра в това, което правя. Вяра, че то е достойно за уважение, стойностно, смислено и красиво.
Създаването на един албум отнема от 8 до 12 месеца упорит и тежък труд:
написване на музика и текст за 10-12 песни, записването им в студио, продуцирането, смесването и издаването им и т.н. Всичко това отнема и средства, размерите на които съвсем не са за пренебрегване.
Тук трябва да спомена, че докато текат тези месеци, за мен е невъзможно да ходя "на работа" и да получавам заплата, защото не ми остава никакво време за това. Работата по един албум е доста по-тежка от всичко останало, което съм правил за пари. Та значи заплащам всички разходи по албума със спестяванията си. Да, работил съм и по сватби ,и по кораби, и по ресторанти, и по дискотеки, и по барове, и като учител по цигулка и китара, за да мога да си платя за създаването на авторска музика, под която с гордост да се подпиша. Музика, създадена "след работно време", но пък издадена в целия свят.
В момента, в който моят албум се появи на белия свят, той
ще бъде качен на десетки торент сайтове, които го разпространяват не само нелегално, но понякога и срещу заплащане
Да, истината е горчива - създаденият от мен с цената на много безсънни нощи, лишения и труд продукт се продава нелегално от хора, които нямат абсолютно нищо общо със създаването му. По този начин, моите фенове могат да си купят "така дългоочаквания и гениален" нов албум за смешните 10 цента, и то дори не от мен, а от нелегален сайт.
Пия една студена вода и пак влизам в магазина да си пазарувам, но плащам с парите, получени от сватбите, корабите, баровете, ресторантите и клубовете..... а не от възнагражденията, които би трябвало да ми се полагат за създадената авторска музика. Моя лична музика. Създадена с моя талант, с лишения, образование, труд, постоянство и вяра в това което правя. Тя не струва нищо.
В този момент аз трябва да реша дали не съм тотален идиот,
че правя това, което правя, след като винаги съм знаел какво ще се случи накрая... Аз съм Доктор по музикознание и музикални изкуства. Какво съм се захванал с писане на музика? Ами че аз отпреди 15 години можех да съм учител по музика - достойна професия с висока заплата във Финландия, където съм добре-дошъл гражданин.
Да, обаче не. Аз си се прибрах в България - страната, която обичам и на която дължа възпитанието и образованието си.
Страната, която също така би трябвало да обича мен, заради това, че винаги съм се гордеел с произхода си и че през далечната 1984 година, когато скромно се появих на Световния рок небосклон.
упорито коригирах журналистите, които ме пишеха румънец, унгарец и какво ли не
Не, българин бях и всички го разбраха.
Ще кажете "животът е труден", г-н Коцев. Ами труден е, но аз не съм единствен! Труден е и за хилядите други български създатели, които не получават възнаграждение за труда си, за безкрайните часове будуване и лишения. Лишения претърпени на драго сърце в името на съзиданието. Съзиданието, което в обичната ни България не струва нищо.
Авторското право е интелектуална собственост, за която създателят дава живота си в труд и лишения. Плодът на труда на създателя. Безценен и нищо неструващ.
За съжаление, много талантливи колеги не издържаха тези неправди и станаха продавачи, земеделци, бизнесмени и какво ли не. Печелят хората и си живеят живота.
Аз и тези като мен явно сме тотални идиоти.
