Пръстите на краката - барометър на чувството за студ
ПАЗАРДЖИК. Д-р Владимир Йотов е дългогодишен общопрактикуващ лекар и специалист по вътрешни болест. 14 години е обикалял по най-трудните участъци на Родопите, за да лекува своите пациенти. Автор е на книгите "Билките ме вдигнаха на крака" и "Атлас на билките в света".
Ето защо поговорихме с него за това как да се пазим и да бъдем здрави в големия студ. Не бягайте след тролеи и автобуси, когато температурите са много ниски, е първият съвет, който д-р Йотов дава.
- Нормално, възрастните правят по 16-20 дихателни движения за една минути, а децата - 40, обяснява той. - При учестеното вдишване и издишване на студен въздух обаче дихателните движения са над 20. Кръвоносните съдове на дихателната система се свиват, това влошава храненето на тъканите и
защитата на организма отслабва
Създават се благоприятни условия за развитието на патогенни микроорганизми и свързаните с тях простудни заболявания, включително пневмонията.
А учестено дишаме най-често, когато се опитваме да догоним автобуси, тролеи, трамваи, влакове. Както и когато бягаме по време на тренировки, при тежка физическа работа и т. н. Добре е да ограничим всички тези дейности, когато температурите паднат. Дишаме по-учестено и когато пием леденостудена вода или бира, когато ядем студени храни и т. н.
Щом температурите се понижат, не правете и повече от три дълбоки вдишвания едно след друго, препоръчва специалистът. Причината - прекаляването с тях води до възпалителни заболявания на дихателната система като
ангина, бронхит, пневмония
и други усложнения.
- По принцип, въздухът, който вдишваме и издишваме, е 500 мл, но при дълбоко вдишване и издишване поемаме и изхвърляме 1500 мл въздух. За да не се разболяваме, в студените зимни дни просто трябва да сме по-внимателни с вторите. Те не бива да надвишават три.
След няколко минути можем да повторим и по същия начин да потретим. Това е полезно - подобрява обмена на кислорода. Особено когато го правим сред природата на високо надморско равнище, когато сме на ски, където кислородът е по-малко, и прочие.
През зимата през повечето дни няма слънце, а само слънчеви лъчи, които преминават през облаците - обръща внимание д-р Йотов.
- Ето защо не трябва да сме облечени с дрехи в бяло. Те отблъскват ултравиолетовите лъчи, които са със затоплящ ефект. Добре е зимните ни връхни дрехи да са в черната, кафявата, синята или някоя друга от по-тъмните гами. Нека бельото да е памучно и свободно по тялото.
Осигурите си поне два чифта обувки и ги сменяйте всеки ден,
за да избегнете евентуалното овлажняване, което също е предпоставка за простудни заболявания. Проветряването на краката е много приятно по всяко време на годината. Да не забравяме и че пръстите на краката са най-слабо оросяваното място в човешкия организъм. Това ги превръща в истински барометър на чувството ни за студ.
През зимата студът и вятърът действат неблагоприятно на лицето, деколтето и шията. На помощ обаче идват шапката и шалът. Имайте предвид, че шапката понякога води до косопад, но за плешивите хора е твърдо препоръчителна.
Носенето на дънки, които са раздрани на коленете
и тийнейджърите много харесват, е неуместно в студените дни. Може да си навлечете заболяване на коленете - гонартроза или друго. Някои от тези болести се проявяват след години.
Д-р Йотов не е съгласен с едно от нещата, в които вярва почти всеки българин. А именно, че през зимата трябва да се страхуваме от течение.
- Хората се безпокоят прекалено много за неуплътнени прозорци, врати и т. н. Те обаче не знаят, че най-здравите хора в света -
белите самураи, живеят преднамерено на течение
Аз също го предпочитам.
В борбата със студа не е без значение и физическата гимнастика, убеден е специалистът с богат опит.
- Препоръчвам 2 пъти на ден по половин час аеробика, гимнастика с гири или други упражнения, когато сте в закрито помещение. Всекидневно здравите хора изминават пеш 5 километра, вместо да седят пред волана или пред монитора. Мъжете и жените със здравословни проблеми може да ходят 3 километра дневно.
Винаги се старайте също така да игнорирате стресовите ситуации. Това важи и за топлите, и за студените месеци. И
да не забравяме да се смеем
Накрая обаче д-р Йотов предупреждава:
- Студовете са причина за повечето заболявания през зимния период. Това показват и медицинските ми наблюдения, и житейският ми опит. Със студа шега не бива. Той може да бъде наистина много коварен. Когато човек е изложен по-продължително време на много ниски температури, водата в клетките на организма му замръзват, а солите изкристализират. Настъпва смърт от замръзване, така наречената "бяла смърт".
Силно понижените температури благоприятстват и бързото размножаване и разпространение на някои патогенни микроорганизми. Част от тях могат да предизвикват цели епидимии, а дори и пандемии. От грип през 1918-а са умрели 40 милиона души.
Дълг номер едно на всеки гражданин на планетата е да бди за своето здраве, да го опази и да бъде здрав. Това е каузата, на която трябва да служи всеки един от нас - припомня в заключение д-р Владимир Йотов.
Лидия КАДИЙСКА
