ПАЗАРДЖИК. Отец Петко Еленкин, председател на църковното настоятелство на пазарджишката църква “Свети Георги”, служи година и половина в едноименния български храм в Лос Анджелис, Калифорния, САЩ. Свещеникът е син на отец Стефан Еленкин.
За това какво е да си свещеник в българска църква зад Океана, наша репортерка разговаря с отец Еленкин.
- Отец Еленкин, как се озовахте в българската църква в Лос Анджелис?
- Поканата дойде от митрополита на епархията в САЩ, Канада и Австралия дядо Йосиф и от пловдивския митрополит дядо Николай - моят епархийски архиерей. Приех поканата и решението ми получи съгласието на Светия Синод. Само висшият клир дава съгласие за преместването на духовник от една епархия в друга. След надлежното одобрение, със съпругата ми - презвитера Светла и сина ми Стефан заминахме за САЩ. Тръгнахме, първо от любопитство, но с мисията да превърнем българската църква “Свети Георги” в средище на българския дух и вяра. Защото в мегаполиса живеят над 15 милиона души и сред тях - 60 хиляди наши сънародници. За година и половина направихме възможното да ги приобщим към храма. Американският начин на живот владее и българите, които, за да дойдат на служба, трябва да пътуват с часове.
- Кой Ви посрещна в “Свети Георги”?
- Десислава Митова, президентка на църковното настоятелство. Настаниха ни в църковния апартамент и на другия ден започнах богослужението в храма. Това стана на 20 юли, навръх Илинден.
Организацията на църковните дела там е по-различна от тази у нас. Тук православната религия е традиционна, по Конституция. В Америка църквите задължително се регистрират като корпорация - освен настоятелството, имат и борд на директорите. Другата регистрирана българска църква е “Свети Климент Охридски” и е към православната църква на Америка. “Свети Георги” е на подчинение на Светия синод на Българската православна църква.
Освен ангажиментите по свещенослужението, със съпругата ми имахме и други задължения от битов характер. Българи ни помогнаха да запишем сина си в училище, което си е проблем. Там учебната година започва в средата на август, а условието е детето да живее в района на учебното заведение. Често се случва твоето отроче да е единственото бяло дете там, но при нас не бе така. Не че има значение, но за Стефан това беше важно. Иначе нямаш никакъв друг избор - щом училището е в района, записваш го в него.
Записахме се в колеж за усъвършенстване на английския и нещата едно по едно си идваха по местата. Нямах право на допълнителна работа, освен свещеническата. Жена ми също не можеше да работи, освен да ми помага. Друг избор нямахме.
- Кога се провеждаше богослужението в “Свети Георги”?
- В неделния ден, но бяхме на разположение и в останалите дни, както казах - живеехме там. Българи се обаждаха по телефона с потребност да посетят храма. Обслужвали сме румънци, руснаци и православни християни от други народности. В неделя с литургии се отбелязват големите господски, богородични и светийски празници, независимо от това, че денят им е бил през седмицата. Много рядко се случва богомолец да чуе светата литургия извън неделния ден. В края на проповедта в неделя се споменава какви празници предстоят, за да ги отпразнуваме заедно идната неделя. Отделно служение имаше в деня на всички празници, придружено от пението на презвитера Светла. Защото не е канонично свещеник да служи без певец.
- Какви българи срещнахте в храма?
- Добри хора, православни християни. Сред тях има политически имигранти, избягали от България преди 60-70 години, те самите вече са по на 80-90 години. По-младите са отишли веднага след промените през 1990-а и се стигне до най-новите, напуснали родината си умни и интелигентни мъже и жени - цветът на българската нация, отишли в САЩ да търсят по-добра реализация. Сред проспериращите в далечната страна са специалистите по информационни технологии, медицина и други престижни професии. Много от присъстващите в храма ме търсеха за добра дума, за съвет, за изповед, за България. Имаше и поводи за тъжни ритуали, за съжаление.
Посещавах тежко болни в домовете им за изповед или причастие. Имах удоволствието да венчая две български двойки, направих и десетина кръщенки. Един от вълнуващите моменти бе, когато две млади жени от Иран приеха християнската вяра. Вълнуващо е да кръщаваш от една вяра в друга.
- Други свещеници служеха ли в “Свети Георги”?
- Бях единственият, който обслужва духовно храма. Служих и в българската църква “Свети Николай” в Сан Диего. С разрешение на сръбския епископ, отговарящ за Западните американски щати, служих в събота в сръбската църква там, посещавана от много българи. Имах служби и в друга сръбска църква в град Ървайн, която събира наши сънародници.
- Как българите в Щатите празнуват Коледа?
- В българските храмове Коледа си е Коледа - като Рождество Христово. Освен духовно, празникът се отбелязва с прояви на самодейни състави за песни и танци. Дядо Коледа раздава подаръци на малчуганите, хапват се и традиционни български ястия. Един от възрастните настоятели приготви кисело зеле и на първия ден на Коледа имаше тържествен обяд.
Освен за Коледа, църквата се пълни с хора и за Великден, и за Гергьовден.Иначе в града Коледа е бляскава, с много светлина и красота. Всяка къща е украсена подобаващо. Атмосферата е празнична, само на Рождество е единственият почивен коледен ден. Където и по света да има българи, Коледа се празнува по християнски, с нашенските традиции и обичаи.
Имам усещането, че в Америка Коледа е загубила християнския си дух и то от тези, които не са преживели християнството като религия. В празника има голяма доза комерсиалност - само да се купуват подаръци и да има по-пищни трапези. Иначе православието не е чуждо зад Океана. Потвърждават го изградените румънски, гръцки, сръбски, руски църкви. Има американски православни църкви, приели традициите на руската православна църква. В тях богослужението е като у нас.
- Разбирам, че българите по-рядко посещават храмовете си. Защо?
- Една от причините са големите разстояния, трудно преодолими за много миряни. Ангажираността в две и повече работи отнема много време, българите там здраво се трудят за оцеляването си. А Лос Анджелис е сред най-скъпите градове в Щатите, с над 15 милиона жители. Жизненият стандарт е висок, високи са и наемите, костващи на сънародниците ни само работа и работа. Наричат САЩ страната на неограничените възможности, но всичко там се постига с много усилия да покриеш нуждите си финансово.
- Какво отнесохте от Америка?
- Американците са любезни и усмихнати, готови да поздравят непознатия до тях. Показват желание да ти помогнат в магазина, на улицата, навсякъде. Там намерихме чудесни български и американски приятели, латиноамериканци, арменци, с които се чуваме и си пишем. Японецът Роджър, второ поколение американец, наскоро ми гостува и много хареса града, като го нарече практичен. Той обеща да помисли дали след пенсионирането си да не се премести да живее в България.
От страната на неограничените възможности научих как се спазват законите и редът в една държава, за разлика от тези в нашата. При проверка на пътя трябва да знаеш правилата: как да отговаряш на полицая и как да извадиш документите си за проверка. Защото при по-рязък жест може да те застрелят. В града е опасно да се движиш пеша, особено вечер, там шетат банди, известни с различни имена, които постоянно изтриваме от оградата на “Свети Георги”. Най-големият проблем са огромните задръствания, независимо от широките многолентови платна за сметка на тесните тротоари. Но сигурно с всичко се свиква.
- След година и половина не Ви ли се искаше да останете в далечната страна?
- Откровен съм да призная, че подобна мисъл е минавала през ума ми - че можем да се възползваме от възможността да служа в българската църква и да живеем със семейството ми в Лос Анджелис. Но всичко свърши в мислите ми, защото с всеки изминал ден все по-силно исках да се върна у дома, при корените си. Помислих и за сина си, който е на 14 години и трябва да знае своя род и родина. Както и за образованието му - в пъти по-ниско от българското, което не трябва непрекъснато да хулим.
- Кой от семейството бе най-доволен от завръщането в Пазарджик?
- Баща ми отец Стефан Еленкин. При изпращането ни за Америка бе притеснен. Последните му думи на изпроводяк бяха: “Искам един ден, когато и да е той, да се върнете в България. Невъзвращенци в нашето семейство не искам”. Ето, че този ден дойде и ние отново сме заедно. Днес с радост и надежда очакваме Рождество Христово и Новата 2017-а - по-мирна, по-богата и щастлива за всички българи, пожела отец Петко Еленкин.
И допълни, че той с чест и смирение е изпълнил духовната си мисия да служи на светата православна църква зад граница.
Пенка МИХАЙЛОВА
