Пазарджишката културна общественост познаваше и обичаше поета Атанас Иванов. Години наред той беше един от най-стойностните автори на страниците за поезия на приложението “Макове” (вестник “Септемврийско знаме”), а по-късно и във вестник “Знаме”. Бе добър поет, добър човек и добър приятел.
Беше носител на много литературни награди - местни и национални.
От всичко най-много обичаше своето родно Памидово.
От години насам Атанас Иванов живееше мизерно, но никога не се оплака от съдбата си. Преди години бе покосен от инсулт, който предизвика трайни увреждания на двигателния му апарат. Придвижваше се с проходилка, но продължаваше да пише, опитваше се да издава творбите си, търсеше художници за илюстрации. Обичаше да среща приятели и да си говори с тях за живота, за поезията, за хората и живота им.
Поклон пред светлата му памет!
“Знаме”
