Ако не се беше счупил компютърът, можеше и да не се върна в залата
ПАЗАРДЖИК. Спортист номер едно на общината за 2016-а Иван Стоев вчера бе рожденик, но това не му попречи да отдели време за читателите на „Знаме”. „Ще празнувам в събота. Навън ще бъде, но къде, още не съм сигурен. В последния момент решавам нещата, но при мен е така”, засмива се състезателят на „Кодокан 2008”. Тази година той спечели държавна титла по самбо, защитавайки миналогодишното си злато при мъжете (макар че е само на 21 години), записа престижното седмо място на световното в София за мъже, спечели и бронз от Световната купа в Молдова. Ванката е скромен, но борбен, не пуши, пие рядко и по малко, почти не ходи по дискотеки, даже в момента си няма приятелка, защото ще му пречи на концентрацията. Знае какво иска...
„Искам да спечеля световно и европейско първенство,
когато това стане, ще съм удовлетворен. Тогава един ден мога и да се откажа, защото нямам амбиции да се занимавам с треньорство. Искам след време, когато имам деца, да имат в лицето на баща си пример за подражание, вместо да виждат хора, които само пият ракия или бира, и псуват телевизора. Аз самият съм имал такъв пример. Баща ми Илия Стоев и чичо ми Стоян Стоев също бяха спортисти и победители. Заради тях започнах да тренирам”, казва Иван, чийто брат Димитър също е състезател на „Кодокан” (Митко е с 5 години по-малък от Иван и миналата година стана втори на балканиада). Когато Ванката започнал, бил в пети клас, но тренирал сравнително малко. Счупил ръка, след това бил за известно време извън Пазарджик и това го извадило за дълго от залата.
„Около две години бях все пред компютъра
Само игри и това е. Накрая компът се строши и добре, че стана така, за да се върна в залата. Но се върнах”.
„Ванката много бързо навлезе в материята и навакса пропуснатото, спомня си и треньорът му Георги Георгиев (писахме, че колегата му Альоша Стоянов, който приоритетно работи с Иван през последната година бе награден за треньор на 2016-а, б. р.). Има данни за шампион и успя да разгърне потенциала си. Направи пробив и при мъжете, но все още му липсва опит. Тази година подготовката му беше в оптимален вариант. Липсваше му само обиграване на международни състезания, но даденостите у нас са такива. Федерацията трудно приема нови лица, а и едва пет-шест човека ходиха на един турнир в Москва. Когато виждаш веднъж годишно конкуренти от световна класа и то само на световно, няма как да ги познаваш добре”, казва Георгиев. Седмото място на световното за Стоев е безспорен успех, но той не крие, че е можел да вземе медал.
„Можех да се преборя за бронз, но изтеглих гаден жребий
Но въпросът наистина не бе само в късмета, липсата на опит също си каза думата. Що се отнася до подготовката ми тази година, повече ми помагаше общината, от федерацията направиха един лагер на Белмекен и един двумесечен в София, но и там безпаричието не е тайна. Бях добре натрениран и за световното, и за Световната купа, стресиращо беше светкавичното сваляне на 10 килограма на три пъти - от 62 на 52 кг. Така беше и за държавното, и за преборването за световното, и за самото световно. Първите пет кила се свалят лесно, но останалите - с много бягане, с носене на „гума” (една специална дебела грейка, б.р.), с физически натоварвания… Изнервяща беше и тази несигурност преди участието ми в Молдова,
стартът наближаваше, а на мен ми казваха ту „Отиваш”, ту „Не отиваш”,
но важното е, че спечелих бронз”, не без самочувствие казва победителят в анкетата. С първия си медал се окичил като седмокласник. Сребро на национален турнир в София. Година по-късно дошло първото злато, даже дублирано на квадрат - за кадети и юноши.
„Медалите ми са доста. Ставах шампион в самбото всяка година. Имам шест титли, но немалко медали имам и в джудото. Самбото ми е по на сърце от джудото, признава той, защото е с по-свободни движения”. Не очаквал да спечели анкетата на журналистите. Казва, че наградите са хубаво нещо, но още по-радостна е тръпката от победата. Почти няма свободно време. Когато не е в залата, ходи на походи в планината, обича да слуша руска музика, Радио „Сити” и Радио „Фреш”, фен е и на руските филми, а покрай тях научил и малко руски. Даже руснаците, които идват на семинари в зала „Левски” се учудвали, че не е бил в Русия.
Годината беше добра за Ванката, за разлика от предходната,
когато контузията с изваденото рамо го спря за европейското
„Трудът ми тогава се обезсмисли, но важното е да не спираш. Сега се надявам да участвам на световно и на европейско. В Пазарджик подготовката ми е на ниво, имам 3-4 спаринг партньори, с които се тренира много добре… С Павката (Павлин Спасов, б.р.) сме най-добри приятели в залата. Що се отнася до конкуренцията, с тях сме в добри отношения”, споделя Иван Стоев. Тази година републиканското за мъже по самбо ще е в Пазарджик, а на него Стоев ще се срещне с добрия си познат, панагюрецът Иван Хърков. С трикратния спортист на община Панагюрище имат разменена по една победа - в самбото победител е Стоев, а в джудото - Хърков. През май ще е едно от най-големите изпитания - европейското, а Иван си желае да е здрав. А докато президентът на самбо федерацията Румен Стоилов подава оставка, а от спортното министерство залагат още по-малко пари за догодина, ние му стискаме палци.
Дочо ЧАНЕВ
