Огорчени и разочаровани се върнаха местните участници
СОФИЯ. С жива верига почти опасаха сградата на Народното събрание родители на деца с увреждания в сряда. Въпреки че националният протест успя да събере над 500 души и всички участници бяха твърдо решени да отстояват исканията си, нищо от желаното не се случи.
Поговорихме за това с председателката на пазарджишкото сдружение "Подай ръка и подкрепи" Кръстана Кълвачева. Тя бе и една от трите дами, които влязоха в парламента, в безуспешен опит да разговарят с депутати.
- Колко бяха участниците от Пазарджик, г-жо Кълвачева?
- Тръгнахме 25 души - членове на сдружение "Подай ръка и подкрепи", както и хора от Центъра за психично здраве "Човеколюбие", които ни подкрепиха. От Момин проход взехме още десетина души, а от Белово към нас се присъедини една жена. С нас бяха и четири деца с увреждания.
В тази връзка искам да благодаря сърдечно на кмета Тодор Попов, както и на г-жа Церовска и г-жа Забуртова от общинската администрация. И тримата се отзоваха много човешки на нашата молба за превоз. За пореден път ни протегнаха ръка. Осигурен бе цял автобус - нещо, което сами не бихме могли да си позволим. Може би щяхме да пътуваме с влак, ако не бяха кметът и двете дами.
- Как премина самият протест?
- Постарахме се да направим жива верига около сградата парламента. Не стигнаха обаче хора да го опашем изцяло. В интерес на истината протестът този път не беше толкова масов - вероятно заради зимната обстановка. Събрахме се между 500-600 души от различни населени места в страната. Нашата група беше най-многобройната.
Имаше изказвания, скандирания. Пяхаме химнът и патриотични песни за повдигане на духа. Част от майките бяха доста разгневени. Изсипаха се и обиди, но отчаянието е докарало тези жени до ръба на самоубийството. Казвам го без преувеличение. До такава степен вече им е невъзможно да живеят. Та грубостите, колкото и грозно да звучаха, излизаха дълбоко от сърцата им, за съжаление.
Нищо от това обаче не трогна депутати. Стояхме повече от час в кучешки студ. Никой, абсолютно никой, дори само от човещина, не дойде да ни каже поне едно: "Добър ден!". С изключение на г-н Байрактаров от групата на Патриотичния фронт. Той всъщност ни уреди пропуските, с които аз и още две майки влязохме в сградата на Народното събрание.
- И там обаче не сте постигнали успех?
- Да, парламентарните групи отказаха да ни приемат. Не ни допуснаха да нарушваме работния им процес. Абсолютно никой не прояви интерес. И г-н Барайкторов ходи да разговаря с представителите на парламентарните групи, но и неговите опити се оказаха безрезултатни.
- Каква е равносметката ви?
- Много сме разочаровани, огорчени и обезверени. Не срещнахме нито разбиране, нито заинтересованост. Явно в момента България се намира в някакво безвремие, обстановката е съвсем неясна. Текат политически игри, бистрят се схеми и системи и проблемите на хората с увреждания ни най-малко не са им на дневен ред на депутатите. Те всъщност никога не са. Но и ние не смятаме да се отказваме.
- Какво ви накара да излезете на протест?
- Искаме основно реформа на цялостната грижа - промени в социалната система, както в и здравеопазването, що се отнася до хората с увреждания, независимо от тяхната възраст. Забележете - ние не говорим само за деца, а за лица.
Настояваме за Закон за личната помощ, който да гарантира по-достоен живот на децата и възрастните с увреждания. България е единствената държава в Европейския съюз, в която за личен асистент се кандидатства всяка година. Искаме още създаване на подробен електронен регистър, както и повече възможности за интеграция в обществото.
Нищо не се случва и с Конвенцията за хората с увреждания на ООН, която е ратифицирана и приета у нас. Документите са подписани, но не се действа. Няма парламентарна група, която да заяви нещо конкретно, да го внесе по комисиите и да се работи. Не можем да си обясним каква е причината.
Лидия КАДИЙСКА
