ПАЗАРДЖИК-СОФИЯ. „Диана Експрес” извади нов албум преди Коледа. „40 години група „Диана Експрес” можете да намерите в бензиностанциите и хипермаркетите. Това бе повод да потърсим за среща барабанистът на групата Бисер Йосифов, който (както е известно) е от Пазарджик, също като вокалиста на групата Илия Ангелов. С Бисо говорим не само за работата по новия албум, но надникваме зад кулисите на легендарната българска рок група - експресът, който излезе от депото и в последните години отново набира завидна скорост, правейки турнета по света и у нас. Но и мисли за издаването на албум с нови авторски песни догодина, наред с нов албум с кавъри, познати ни от други изпълнители, но всъщност писани от Митко Щерев. Със сигурност един от тях ще е „Осъдени души”, а идеята за съживяването й е на Бисо Йосифов.
Пред „Знаме” дръмърът разкрива първата новина
На 29 януари догодина бандата лети за Канада и на 3 и 5 февруари забиват в Монреал и Торонто. Следват 11 града и 11 концерта в САЩ - Детройт, Бостън, Чикаго, Ню Йорк, Филаделфия, Маями, Тампа, Сан Франциско, Лас Вегас, Денвър и Сиатъл. „Отсега е ясно, че ще е фрашкано с публика. Българите там дават мило и драго за България, а ние сме нещо като посланици. Прегръщат ни, плачат… Миналата година на турнето в Канада беше така”, казва Йосифов. Сега българите зад Океана ще чуят добрите златни песни в нов аранжимент.
Десет са песните в новия албум, но емблематичната „Душа” отсъства
„Митко (Щерев, б.р.) е перфекционист и по отношение на авторските права, но за тези 7-8 месеца, докато правехме албума, не успя да направи връзка с Калин Донков въпреки многократните си опити. Затова не можахме да вземем разрешение за използването на текста. Нямаме „Душа”, но пък имаме „Усмивката”. Знаеш, че песента на „Трамвай номер 5” е писана от Митко, но сега я изпълнихме в реге-трактовка. Изсвирили сме и сме записали с истински качествен саунд и „Утре”, „Северина”…
Най-много се озорихме на „Молитва за дъжд”
Парчето и без това е много специално, речитативът, който преди беше дело на Максим (Горанов, б.р.), сега го направи един мениджър, Иван Иванов-Дядото, който направи концерта на „Сигнал” в „Арена Армеец”. Китаристът ни Наско Копчев като цяло знае партиите и солата, но още не бе достигнал кулминационна форма, затова всички сола в албума изсвири Цветан Недялков от „Ку-ку бенд”, пояснява Бисо. В албума са и „Молитва за дъжд”, „Наследство”, „Балада за Пловдив”, „Признание”, „Влюбено сърце”, „Нежно постоянство”…
Пазарджишки художник направил дизайна на албума,
както и този на плакатите и на билетите за предстоящите концерти. Павел Губеров от 7-годишен живее на Острова, работи там за няколко списания, и е приятел на сина на Бисер. Иначе рисунката на обложката е на 7-годишната Лора, която групарите така и не познават. Но Митко Щерев видял рисунката й на една изложба в провинцията и веднага я откупил.
В историята си „Диана Експрес” има два „беста” - през 1998-а и през 2005-а по повод 30-годишнината.
„Сегашният звук няма нищо общо с това, което е правено преди
Записвахме в столичното студио Vintage на един приятел музикант, Теодор. Барабанист е, завършил е музикално училище в Холандия и свири на концертите на Маргарита Хранова, Силвия и Теди Кацарови… Звучението му е доста радиофонично, липсва остротата на дисторшъна, барабаните също са обрани, не се впускат в брейкове, а вместо мощен заряд влизат в ролята на метроном и на места само загатват ритъма като многоточие… Но все пак сме мелъди рок група и Митко държеше именно на такъв саунд. Ако правя час по час брейкове като в „Наследство”, такова едно насичане ще бъде в разрез с цялата хармония. От друга страна, наблегнахме и на акустичните китари, например в „Утре” и в „Сутрин”, мисля, че резултатът е отличен”.
Като казва „акустични”, Бисер доверява, че
за януари групата има планове за турне със симфонични оркестри и „ънплъгд” сесия
„Имаме уговорка с пет филхармонии в страната - Варненската, Пловдивската, Русенската, Бургаската и Старозагорската като идеята е да свирим на всяко едно от тези места с тях наши песни в по-различен аранжимент, а по средата на всеки лайф да изпълним три песни с акустични китари… Мислим да правим и турне в Европа догодина. Мениджърката, с която работим, живее в Чикаго, а в момента „Сигнал” концертират в няколко европейски страни чрез нея. Имат 12 концерта, а точно сега са във Франция. Ние също ще направим това упражнение следващата есен. Имаме и покана за Израел, да свирим за 24 май в един Българо-израелски център, но още не сме потвърдили”.
Стане ли дума за турнета, Йосифов разказва спомени от миналогодишната дестинация на групата в Канада.
Там „Диана Експрес” се чувствали като световни звезди
И заради обичта на публиката, и заради отношението на промоутърите и всички лица, свързани с концертите.
„Там не мислиш за техника и озвучаване. Има си големи хангари, пълни с озвучителна техника, която наемаш. Във всеки град има такива халета, като хипермаркети са. Влизаш със списъка и не ти дават да пипнеш даже едно кабелче. Товарят всичко в камиони, разставят го в залата, настройват звука и на теб ти остава да отидеш само за саундчека. Мощността е чудовищна - около 100 киловата. А миналата година и в Лондон, и в Калгари, Ванкувър, Отава, Монреал и Торонто, навсякъде звукът беше убийствен. Такъв в България не можеш да постигнеш, въпреки че я има същата техника. Може би е въпрос на манталитет у нас винаги гласът да изпъква и да заглушава леко останалите инструменти… Чувствахме се наистина световни звезди - в гримьорната имаше от пиле мляко. А хората толкова ни се радваха.
Каниха ни в къщите си даже милионери
Тези хора пяха, смяха се, плакаха… В края на всеки концерт завършвахме с „Не плачи за мен, България” на Илия Ангелов. Не искахме да е „Моя страна”, защото това е очакван ход, нищо, че Митко е правил аранжимента на „Моя страна”. А като стана дума за милионерите, впечатли ни силно един от тях в Торонто. Съпругата му е бесарабска българка, имат двама сина, които показаха такава зрялост и мъдрост, че не е за вярване. Но всъщност децата на повечето българи, които ни посрещнаха в Канада, бяха такива. И въпреки че са съвсем млади и повечето от тях сигурно са родени там, обичат неистово България, имат невероятна тръпка към българското”, уверява майсторът на ударните инструменти. В много български къщи били рокаджиите, понякога след концерти затваряли цели заведения с по над 200 човека и там купонът продължавал със снимки, автографи и спомени за родината.
Цигарени истории
Иначе Бисо се чувства в свои води в чужбина, защото сам в продължение на години е свирил зад граница. Тогава обаче нямаше строги антитютюневи правила. Сега е по-специфично, затова предварително се зарежда с цигари.
„Като летяхме от София през Франкфурт за Ванкувър, това са 16 часа и половина без цигари. Натъпкан в самолета, който, заради лоукост-билетите има повече седящи места. Разгеле, за мой късмет във Франкфурт, точно на гейта за прехвърляне към Торонто, видях едно заградено място, от което излизаше пушек. Цигарен! Пощурях от кеф”, смее се Бисер Йосифов. В „Диана Експрес” само той и Наско Копчев са пушачи. Бисо си бил взел два стека български цигари, но лимитът бил само един, така че дал другия на басиста Живко Топалов. „Цигарите благополучно стигнаха Канада. Обаче в хотела гледам нещо Живко се кахъри, викам му, какво е станало? А той обяснява, че някой още на летището му откраднал два комплекта струни. И стека цигари. Както и да е, вече почти си бях изпушил моя стек, помолих колегите като излизат да ми купят цигари. И понеже съм сигурен в бялото „Боро”, поисках такова. После ми носят, даже не искаха да ми вземат десетте долара за кутията, аз го отварям нетърпеливо и като дръпнах… Ужас! Отврат! Невероятно скапани цигари!
Дадох сто долара за различни кутии цигари, че да намеря някои, дето стават
Напразно. Като отидохме в Монреал, едно семейство ни посреща и аз се оплаках. „О, не ги купувай тези, опитай това”, каза домакинът и ми подаде една цигара. Запалих и ми харесаха. „Какви са тия”, питам. „Индиански”, отговори човекът. И се оказа, че индианците са освободени от такси и си произвеждат и цигари, и пурети, и пури. И пуретите им много ми харесаха, имат с аромати на ванилия, ягода, малина… Колко струват, питам, а той: „Два долара и половина кутията”. Че като си купих 10 кутии цигари и 20 кутии пурети, си пуших на спокойствие, че и в България пуших и раздавах на приятели, смее се Бисо. Но сега знам, че
като отидем в Канада, мен индианците ще ме спасяват”
Барабанистът и колегите му напоследък често се изявяват в София и страната, но той не обича да стои на преден план. И разбира се, така може на спокойствие да си пуши. Така неотдавна, докато след концерт с удоволствие смукнал първата цигара и едно момиче му поискало автограф, Бисо дружески кимнал: „Само да си доизпуша цигарата”. Момичето започнало да чака, но за да благодари на барабаниста, направило комплимент: „Невероятни сте! За първи път чувам на живо група от миналия век!”. Бисо едва не се задавил с цигарата.
В Пазарджик не е ясно кога ще видим „Диана Експрес” на живо, но можем да ги гледаме в „Шоуто на Слави” след броени дни. Ще изсвирят две песни от новия албум с новите аранжименти - „Сутрин” и „Усмивката”. Междувременно вече са им сложили канадските визи и сега чакат интервю в американското посолство.
Тодор ГРОЗДЕВ
