Следващата ми цел е да си осигуря повече време за дъщеря ми Габи
Писахме за постижението на фризьорката Ваня Иванова, която вдигна 330 коси за 8 часа без нито един кичур да виси или да стърчи, с помощта на екип ентусиасти - хора в организацията и стотина модели-доброволки. Вчера русокосата фурия се чувстваше разглобена, но това явно беше само привидно. Когато мислено се върна в неделя, Ваня отново влезе в задъхания ритъм, в който ден по-рано наниза 7000 фиби, спонтанно и емоционално вдигаше децибелите или проливаше някоя и друга сълза.
- Ваня, ти смая всички с енергията си. Как си днес, имаш ли мускулна треска?
- О, цялото ми тяло е блокирано, ха-ха-ха. Палецът ми е пробит от фибите, а по едно време вчера си разраних и безименния пръст - ако развалените вдигнати веднъж коси ме улесняваха (изпръсках само два и половина флакона лак), фибите ме бавеха… Тялото ме боли, защото заради камерите трябваше да стоя в една и съща стойка, та сега не мога да си вдигна ръката и да си извия шията. Но пък се чувствам страхотно. Ох, макар че сега някои ми звънят да дойдат днес в студиото, даже и непознати, след като са чули какво е станало вчера. И трябва да им обясня, че и аз се нуждая от малко почивка…
- Как издържа бе, Ваня? В осмия час ти все едно едва започваше, даже си танцуваше. Само заради отпадането на психическото бреме с 304-те бройки ли беше това?
- Страхотно се кефих през цялото време. Мен накрая ми дойде големия „пауър”. Може би и заради психологическата бариера, но се чувствах така, че можех да работя още много. Можех да издържа в същото темпо още 4 часа. И после, като гледах записа, си викам, леле, как съм се засвяткала! Толкова бързо, че вдигах коса за 30 секунди вместо за 90. Бях машина, нали? Ха-ха-ха! Разплаках се, крещях…
- Беше машина. Всички бяхте машини.
- Нали? Екипът ми беше железен! Же-ле-зен! Искам да кажа ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ на толкова много хора! На Нели Овчарова, през главата на която мина цялата документация, а тя освен че държеше постоянна връзка с „Гинес”, превеждаше всичко! На дъщеря ми Габи! Тя милата сега ме гледа малко сърдито, защото само интервюта давам днес. Огромно благодаря на Иван за видеонаблюдението, ох, даже не му знам фамилията… На толкова хора не научих имената, а те толкова много помогнаха! Ние бяхме трима „ивановци”, защото и Иван фотографът свърши безценна работа! Благодаря и на Бисерка Трайкова за голямата помощ в организацията! На шефката на „Магама” Вили Боршукова, която същия ден правеше помен 1 година на майка си в София и имаше гости от Израел, но ги доведе и тях в Пазарджик! Започнах именно на състезания на „Магама” в началото… Едно голямо „Благодаря” и на г-жа Елена Кристиано, която наистина бе дошла в качеството си на приятелка, а не като шеф на „Christian of Roma”. Помня, че аз се разплаках, а също и тя. Помня, че я нацелувах… Можех наистина да продължавам още дълго, но исках г-жа Кристиано да е последната и с нея да завършат моделите. Но беше готино, нали? Крещях от кеф. Но можех и по-силно (смее се). Благодаря и на г-н Тодор Попов за подкрепата, и на всички хора, които дойдоха в залата и помагаха, гледаха и ме окуражаваха. Хора, благодаря ви!!!
- Аз ти казвах, че ще има такава реакция, защото повечето българи са добронамерени…
- Да, прав си, май доста хора наистина ликуват. Беше невероятно преживяване! Взривихме България! Фейсбукът ми гръмна! Пишат ми хора от всички кътчета, където има българи на планетата. Телефонът ми не спира да звъни. След десетото зареждане спрях да броя колко пъти включвам зарядното в контакта… Дори от фризьорския бранш колеги ми помагаха, имаше и едно момиче, което отскоро е започнало, дойде да помага, навиваше косите. А като говорим за екипа, този мой екип, ако искаш вярвай, се бе събирал два пъти за по половин час, но нямахме много ясна визия какво ще се прави, защото постоянно се променяха изискванията. Всичко изкристализира два-три дни преди събитието. Но в самия ден, в 6 часа сутринта, екипът сам си разпредели задачите - кой ще разваля фиби, кой ще навива коси… Иначе през лятото ме питаха „Како Ванче (повечето са малки), кога ще бъде денят за „Гинес”?”, но това ни беше стиковката.
- От „Гинес” кога ще те впишат официално в книгата?
- Не знам, ще ни уведомят. На главата на Нели пак ще се струпа цялата бумащина и превода на всички статии, отразявали събитието. Да ти кажа честно, сега не ме вълнува толкова дали ще впишат рекорда ми в „Гинес”, защото аз успях. Доказах на себе си, че мога да се справя. Доказах го и на хората. И много се радвам, че стана в Пазарджик, а не в София примерно. Вярвах в себе си, но и съм реалист.
- Оставям те да релаксираш, че аман от досадни журналисти.
- Ха-ха-ха. Знаеш ли, снощи твои колеги ме питаха каква ми е мечтата и аз казах, че искам здраве за семейството ми, но освен него, днес ми се оформи ясно една конкретна мечта, наред с общата. Ще я кажа първо на теб. Истината е, че се хвърлях през тези години само в работата, загърбвах дъщеря си в името на доказването. А сега просто искам да споделям с Габи много повече време. И двете сме тийнейджърки, диви и луди. Искам да отидем на спа. Искам да събера пари и да имам собствено жилище, а не да вкарвам парите, които печеля от салона, в наем и текущи разходи. Защото през тези години съм имала и много лишения, нищо, че хората отстрани са ме виждали по събития или на снимки от типа на „Хайлайф”. Искам точно това. А когато си наумя нещо, аз работя здраво по въпроса.
- Успех по пътя ти към следващата цел!
Тодор ГРОЗДЕВ
