Смъртта на обвинителния акт по делото е предизвестена отсега
СОФИЯ. Вчера Специализираният наказателен съд оправда подсъдимите по знаковото дело „Палките”. Пет години и половина след гръмкия им арест осмината пазарджишки полицаи и тримата им пловдивски колеги са оправдани и по двете обвинения - участие в организирана престъпна група и вземане на подкуп в условията на продължавано престъпление. Съдът не прие като доказателства сочените от прокуратурата скрити свидетели, видеозаписи и аудиозаписи на телефонни разговори, снети със специални разузнавателни средства (СРС).
Тази първа присъда не е окончателна, но до голяма степен
предопределя смъртта на обвинителния акт по знаковото дело,
което сякаш нарочно беше забатачено, както често се случва с така наречените „знакови” дела. Името на тази операция по задържането дойде след като стана ясно, че групата, патрулирала на автомагистрала „Тракия”, криела парите от подкупи в полицейски палки с винт. Разследването започна след подадени сигнали на рекетирани шофьори. За да бъде разкрита схемата, бяха използвани полицаи под прикритие и СРС-та. След едномесечно разследване на “къртици” от дирекция “Вътрешна сигурност” бе оповестено за установени над 1000 случая на изнудвания на български и чуждестранни шофьори. При извършените обиски и претърсвания пък у част от полицейските служители бяха намерени вещи и предмети, доказващи съпричастността им към групата за рекет, съобщиха тогава от МВР. Впоследствие случаите в обвинителния акт се оказаха сто пъти по-малко.
Че са очаквали точно такъв развой,
защото обвинението е нямало как да бъде доказано, заявиха вчера адвокатите Кръстьо Кърпаров, Иван Главчев и Иво Лулчев, които са част от защитата на уволнените полицаи. Те смятат да искат и възстановяването на клиентите им на работа в пазарджишката дирекция.
Подсъдимите Иван Араланов (39 г.), Стоян Илиев (43), Иво Даскалов (43), Илия Сотиров (48), Георги Георгиев (43), Петър Михайлов (45), Марин Енджов (43) и Петър Костадинов (48) бяха задържани в началото на юни 2011, когато бяха привикани на семинар в КАТ. Паралелно бяха хванати и колегите им от Пловдив Наско Ставрев, Здравко Тодоров и Илия Пърличков.
След двегодишно „събиране на доказателства”
през септември 2013 година делото влезе в Специализирания съд. След това на три пъти бе връщано на спецпрокуратурата заради процесуални пропуски (наред с неколкократното отлагане заради отсъствието на адвокати). Първият път се оказа се, че прокурорът от Софийската градска прокуратура, който е изготвил обвинителния акт, забравил да напише длъжността си и датата на изготвяне на документа. При второто връщане пък се оказа, че преписката била водена като секретна, а трябвало да е явна, а през юли 2014-а бе върнато заради нови-стари процесуални нарушения - защото обвинителният акт на спецпрокурора е
копи-пействан от стария акт на предходника му
Общо по делото трябваше да се снемат показанията на петима експерти и общо 54 свидетели, сред които бившият шеф на пазарджишката полиция комисар Стоян Зайков и началникът на Центъра към Академията на МВР комисар Стоян Стоянов, както и четирима със скрита самоличност, един анонимен и един служител под прикритие. Държавното обвинение бе описало 15 случаи на подкуп на магистралата край Пазарджик и три по пловдивските пътища, а подсъдимите така не се признаваха за виновни.
В хода на делото стана ясно, че има
некачествени СРС-та по делото
В съдебната зала се видя, че при по-голямата част от звукозаписите съдържанието е неясно, а в най-добрия случай се чуват откъслечни фрази. Що се отнася до видеофайловете, много от тях нямаха отношение към делото, защото часовете им на заснемане не съвпадаха с датите и часовете на извършените престъпления, описани по обвинителния акт. А самият обвинителен акт уж бе „железен”. Според прокуратурата, групата извършвала незаконна си дейност предимно през деня и в работното си време, като е обхващала участък от 30-40 км в отсечката от Калугерово до Пловдив. В зависимост от натовареността и климатичната обстановка,
нарядите получавали от „заработеното” от 20 до 1000 лева на автоконтрольор. Размерът на подкупа варирал от 20 до 50 лева и нагоре. Всички обвиняеми били актосъставители и давали наряди със служебни автомобили по пътната мрежа. Към началото на март 2011-а Илиев, Михайлов, Бодуров, Костадинов, Енджов, Даскалов, Георгиев и Сотиров участвали в организирана престъпна група. Ръководството упражнявал Илиев. При ръководенето той не се възползвал от йерархическата зависимост на останалите към него като към полицейски инспектор VI степен.
Основно ръководенето на организирана престъпна група се изразявало в съставянето на месечни графици
от Илиев, в които тенденциозно поставял участниците в група "Престъпления по пътищата" като дневни смени (наряди) на пътни участъци с интензивен трафик на автомобили (основно в района на АМ "Тракия"). Нарядите били утвърждавани от началника на групата Башкехайов и тогавашния зам.-директор Стоян Зайков, който именно подал сигнал във "Вътрешна сигурност" за съмнението за ОПГ. Илиев бил координатор на групата в периода март 2011-а - май 2011-а.
Група "Престъпления по пътищата" (тя е към отдел "Криминална полиция" към дирекцията, б.а. ) разполагала с два трафик-радара TR, калибрирани на всеки 12 месеца. При калибровката били настроени да не запаметяват веднага фиксираната при пътните проверки скорост на МПС (бутон на радарите позволява в порядъка на 10-12 секунди засечената скорост да бъде изчистена, преди да се въведе в електронната памет).
Бутонът бил използван за престъпления
(той по принцип се натиска, ако скоростта не може да се свърже с определен автомобил или неправилно е "засякъл" кола със специален режим на движение). Така с фискираната на дисплея на радара, но незапаметена скорост, плашели водачите, че ако не "почерпят", ще им бъде съставен акт. Повечето водачи охотно давали пари на ръка и след потеглянето им, полицаите изтривали цифрите на дисплея, които и без друго не били записани в софтуера. В случай, че водачът откажел, му съставяли акт и веднага след потеглянето му, се качвали в служебната "Астра", включвали радара, насочвали го срещу скоростната кутия на служебния автомобил, в който били, натискали газта и след достигане на желаната скорост, за която малко преди това съставили акта, фиксирали и запаметявали скоростта. После по най-бързия начин се връщали на мястото на наряда.
Магистрални свирки
Според обвинението, алтернативно Илиев, Бодуров, Костадинов, Даскалов, Георгиев и Сотиров имали и друг вариант за "замазване", като така спестявали време и отклоняване от поста. За привеждане на дигиталните показания на радара в съответствие с отбелязаната в акта превишена скорост, пазели в паметта на джиесемите си в различни директории множество мултимедийни файлове, най-често звукови, които наподобяват свирене с уста. При аудиовъзпроизвеждането им с телефона близо до радарен скоростомер, отделните записи генерирали свирене с различна звукова честота, която отговаряла на различна скорост от 60 до 200 км/ч. И ако шофьорът приемал да бъде санкциониран, вадели съответната свирка, докато докарат нужната скорост на нарушението. Тези, които се поддавали на рушвет, не се докладвали по радиостанциите и не се записвали в нарядните дневници и в задължително съставяната докладна записка на пътното дежурство. Нито в книгата за регистрация на спрени и осъществени контакти с чужди граждани на магистрала "Тракия".
От десетки спрени автомобили на ден се записвали само 3-4, казва прокуратурата, която сега ще протестира присъдата пред Апелативния спецсъд. След края на работния ден парите от подкупи се разпределяли от Илиев между членовете на групата, понякога още в служебните автомобили. За да се предпазят от проверки, "палките" и особено Илиев
получавали изпреварваща информация
Те всекидневно звънели на постовите полицаи, дежурни в сградата на дирекцията (изброени са петима свидетели), интересували се за местонахождението на ръководителите на дирекцията, маршрутите и с какви коли са навън. Дирекцията регулярно извършвала проверки на място, затова магистралните полицаи до края на нарядите криели мръсните пари в мантинели и по билбордове, поставени преди това в цигарени кутии и надлежно залепени в тези тайници, или скрити край пътя.
В обвинителния акт са описани 15 случаи на магистралата край Пазарджик и три по пловдивските пътища (за тях под отговорност са подведени пловдивските полицаи Ставрев, Пърличков и Тодоров).
Защо обаче обвинението все пак се разсъхна? Очаквайте подробности в „Знаме”.
Тодор ГРОЗДЕВ
