ПАЗАРДЖИК. Дванайстокласничката Таня Урумова и Кристиана Червенкова от 11-и клас на математическата гимназия “Константин Величков” спечелиха специалните награди в 24-ото издание на националния конкурс “Родолюбие”, посветен на 140-годишнината от Априлското въстание през 1876-а. Организатори на събитието са образователното министерство, фондация “Тангра”, Националният дворец на децата, Синдикатът на българските учители с председателка Янка Такева, която даде началото на церемонията по награждаването на победителите.
В конкурса участваха над 130 момичета и момчета от училища в страната, съобщи Ана Рабаджийска, преподавателка по история в Математиката. И поясни, че надпреварата е проведена в две възрастови групи - от пети до осми и от девети до дванайсти клас. Категориите на писане са есе, презентация и реферат. От трите училищни разработки са приети две - на Таня и на Кристиана. С рефератите си те представиха достойно гимназията и Пазарджик в националното историческо състезание, доволна е г-жа Рабаджийска.
Вчера наша репортерка разговаря с щастливите победителки. Те споделиха защо участваха в конкурса и обясниха посланието на рефератите си от едно отминало време, което не бива да се забравя.
Рефератът на Кристиана е “Асамблея “Знаме на мира” в Пазарджишки окръг”. Тя разказа:
- Поводът да се захвана с интересния материал е предаване за асамблеята по една от националните телевизии, което силно ме впечатли. След поканата от г-жа Рабаджийска да участвам в конкурса “Родолюбие” започнах да издирвам факти за участието на деца от областта в тази проява. Оказа се, че едно от тях е порасналата ми съседка Петя Грънчева, която сподели прекрасни спомени от срещите с нейни връстници от много страни, различните култури, с които се е запознала, и най-вече незабравимите приятелства. За събитията на асамблеята открих ценни материали във вестник “Септемврийско знаме”, съхранени в регионалната библиотека “Никола Фурнаджиев”. Ползвах и снимки от Държавния архив като илюстрация към реферата.
Националните срещи на асамблеята са пет, моята разработка обхваща три от тях с участието на представители от селища в областта. Една от тях е Гинка Балабанова, която със сестра си е пяла пред многобройна публика от деца, дошли от всички краища на света. Незабравими за нея са спомените и преживяванията - едни от най-хубавите моменти в живота й. Издирих и името на Деница Костова, също участвала в асамблеята, но сега живее в Австрия и не можах да чуя тя какво си спомня за отминалите години.
В края на първата среща на асамблеята
за първи път се чува звънът на камбаните
на монумента “Знаме на мира”. Камбаните носят символи на държавите, които са ги дарили. За съжаление, заради безстопанственост,
някои от стоте камбани са били откраднати
С удоволствие бих отишла да видя монумента край столицата, за да усетя атмосферата на тези, които са участвали в срещите там.
Жалко е, че асамблеята не продължи, защото тя е мястото за среща на деца от всички континенти, които опознават културата ни и ние тяхната. И най-вече се създават нови далечни приятелства.
Щастлива съм, че журито е оценило моята разработка. Благодаря на всички, които ми помогнаха да стигна до националния конкурс.
Таня Урумова разказва историята на рода си
и съдбата на прадядо си Алекси Яно Алексиев, роден през 1910-а в Карлово. През 1928-а постъпва на военна служба във Втора инженерна дружина, която от 1938-а е първата елитна бойна парашутна дружина в България. Обучават ги в Германия за борба с диверсионна и терористична дейност. Участва в Първа българска армия, командвана от ген.Владимир Стойчев. През 1952-а, заедно с видни български генерали, създават т.нар.
Горянски отряд от 120 души за борба срещу комунистическата власт,
установена след Девети септември 1944-а.
След предателство Алекси Алексиев е арестуван и Народният съд заменя първоначалната му смъртна присъда с 10 години затвор. Като опасен престъпник е в лагера в Белене.
От затвора излиза през 1962-а, а след няколко месеца проплаква първият му внук Стефан - бащата на Таня.
- През 1995-а прадядо ми напусна земния свят, надживял комунизма, казва младата математичка в реферата си. Живя като истински патриот-националист, влюбен в България. Отиде си спокоен, с документ за реабилитация и достойно изживени дни
Описах съдбата на прадядо си за младите, които трябва да знаят и помнят репресиите на народната власт, погубила елита на българската нация. Алекси Алексиев е пример за нашето семейство как трябва да се отстоява идеята за независимост и родолюбие. Теза, която достойно бе оценена в националния конкурс “Родолюбие”, допълни правнучката Таня Урумова, племенница на познатия на “Знаме” писател Александър Урумов от Брацигово.
Пенка МИХАЙЛОВА
