Единствената частна узаконена джамия в страната остава, ние плащаме масрафа
ПАЗАРДЖИК. Вчера сутринта започна премахването на оградата и на незаконните постройки и съоръжения в двора на джамията „Абу Бекир” в ромския квартал „Изток”. Под наблюдението на екип от РДНСК-Пазарджик бригада от работници започна процедурата по катурването на въпросните съоръжения на ул. „Огоста”, а до късния следобед вече почти беше свършила работата. Това е периферия, а ядката остава, което всъщност е и метафора. Като полусвалената ограда, през която с още по-голяма сила напират основно два въпроса. Единият е защо бе узаконено нещо, което би трябвало хем да е незаконно, хем да е прозрачно, но не е? А другият е какво прави през тези години държавата, за да защити гражданите си от разрушителните идеи за бездържавността, създаването на халифат, верската омраза към всеки, който не прегръща тези идеи… Това са въпроси с предизвестен отговор и нямаше да ги харесат в „Минута е много”. Знаменитото предаване обаче днес е само спомен. За разлика от будещата тревога и недоумение джамия „Абу Бекир”.
„Знаме” писа преди време за процедурата, стартирала със заповед за премахването на всички спомагателни сгради около молитвения дом от 7 ноември 2012 г., понеже са незаконни. Писахме и за това, че разрешителното за строеж на джамията в поземлен имот с идентификатор 55155.502.667, УПИ Х, кв. 221а по плана на Пазарджик
е дадено в разрез със закона, защото не е позволено на частни лица да градят религиозни храмове,
но това не попречи този „меджит” да бъде узаконен през 2011 г. Девет години след като започна да функционира (а това стана по времето на кметуването на д-р Иван Колчаков) от община Пазарджик е издадено удостоверение № 215/06.12.2011 г. за въвеждане в експлоатация на „Молитвен дом” с възложител Янко Димитров Мишев. Имотът се води официално на името на Мишев (Яшар Мустафа), който е секретар на настоятелството и е близък на подсъдимите за призоваване към война и пропагандиране на идеите на Ислямска държава начело с Ахмед Муса Ахмед. Така или иначе липсват документи за регистрация на конкретна дейност в молитвения дом и той се явява частна собственост, с провеждаща се в него религиозна дейност.
Това е единствената частна узаконена джамия в страната
Да припомним, че според обвинението по това дело, именно в тази джамия Ахмед проповядвал най-често. За разлика от узаконения незаконен имот, незаконните постройки, които ще бъдат съборени, са изградени по-късно и за тях строителни книжа няма. Почти две години след заповедта за премахване, на 18 август 2014 г. бе издадена заповед за обществената поръчка, а обявлението за търсене на фирма-изпълнител бе от 13 ноември 2015 г. До 30 декември същата година така и не бяха събрани оферти и се наложи процедурата да бъде удължавана. Според поръчката, изпълнителят ще трябва да събори масивна едноетажна сграда с 6 клетки, покрити с 10-сантиметрова бетонна плоча, циментова чешма с 4-метрово корито, което прави 4 кубика бетонни елементи и 16.54 кубични метри тухлени зидове, а освен това в задачата влизат и навес с три ограждащи стени, дървен навес, и масивна ограда с дължина 126 м с три метални врати, или общо още 29 кубика бетонни елементи.
Как бе построена джамията?
От Главното мюфтийство сега отричат да имат мешава в строежа, но още преди години „Знаме” писа, че има данни, че официалната религиозна институция на мюсюлманите в Република България „Мюсюлманско изповедание”-София е съдействало (чрез лице на име Николай Панков) да се предостави терен от община Пазарджик за изграждане на джамията. Впоследствие самият Панков ще заяви, че финансирането било поето от ислямската небезизвестна фондация „Тайба”, ръководена от Хюсеин Одех Абу-Калбайн. Както и фондация „Напредък”. Пред разследващите и самият Мишев ще потвърди това, както и че фондациите, които дали около 40 процента от сумата (останалите били дарения на циганската общност в махалата) била предадена в Пазарджик чрез Главно мюфтийство.
Джамията бе построена през 2002 г. и започна да функционира като религиозен храм и без разрешително за ползване
За имам бе назначен Иван Моллов-Баязид, а по същото време Ахмед Муса започнал да чете дерсове като завършил школата за имами в Сърница. Чел ги и в джамията, и в същото това кафене в двора, което сега ще бъде съборено. Мюсюлманите в махала „Токайто” твърдят, че в това кафене е имало само безобидни приказки - тълкуване на корана и беседи по въпроси, възникнали след задължителните молитви. Прокуратурата и шестима тайни свидетели твърдят друго. От това кафене охотата към лекциите на Ахмед нараснала и той започнал проповеди и в молитвените домове в Пловдив (кв. „Столипиново” на ул. „Грамос” № 4 и кв. „Шекер махала” на ул. Орехово № 2, както и в гр. Асеновград, в молитвения дом на ул. „Леле баир” № 17, без да броим лекциите по скайп в чужди държави). Макар че от името на „Мюсюлманско изповедание” в София главният секретар Мустафа Хаджи да заяви официално, че нито Ахмед, нито някой от останалите 13 подсъдими, има качество на проповедник, а институцията му не е финансирала изграждането на джамията „Абу Бекир”. И това, че Ахмед има карта за ваиз от 2003 г. нищо не значело, защото тя е издадена от председателя на Висшия мюсюлмански съвет вместо от Главния мюфтия. Естествено, признанието, че и мюфтийството не е осъществявало контрол над джамията, не доведе до затварянето й. Нито фактът, че от известно време
на минарето е написана ключовата фраза за пророка с шрифта на знамето на Ислямска държава
Името „Абу/Ебу Бекир” неслучайно съвпада с името на идеолога на „Ислямска държава” Абу Бекир ал-Багдати, а ник „Ебу” към измислени арабски имена си прикачиха във Фейсбук и подсъдимите по делото срещу 14-те роми. „Ебу Бекир” се е казвала и джамията във Виена, в която в края на 90-те младият Ахмед Муса и приятелят му Бранимир Змийчаров отседнали, докато търсели работа. Именно там дотогава непрегърналият исляма Ахмед, преоткрил религията. При завръщането си в Пазарджик превърнал дома на баща си в молитвен дом - месчит, на който дал името „Ебу Бекир”. И започнали постъпки да направят истинска голяма джамия, а той записал 6-месечните курсове за имами в Сърница… В Сърница се обучавал и обвиняемият по делото „Ислямска държава” Светослав Манчев. Да припомним, че самото училище бе закрито през 2007-а поради нелигитимност, а негов директор бе Саид Мехмед Мутлу, подсъдим по другото дело с участието на Ахмед - „Ал-Уакф ал ислами”, с 13-те подсъдими-имами. Училището в Сърница се помещава в сграда, собственост на Муафак Аласаад (сириецът с двойно гражданство бе свидетел по това дело и е семеен приятел на Ахмед Муса). Друг преподавател в училището бе настоящият районен мюфтия на Пазарджик Абдуллах Салих, също подсъдим по „Ал-Уакф ал ислами”… Много връзки с Главното мюфтийство (а покрай него и с други институции) на този узаконен храм прозираха в една полуразрушена незаконна ограда. Връзки изкривени или прекъснати като разкривената или срязана вчера арматура. „Лошо правят тези хора като бутат дувара и тези сгради. В тях не са вършени лоши неща”, мърмореха вчера роми с искрено съжаление. Ние пък, съвестните данъкоплатци, ще плащаме цената на събарянето. Само дано не е късно.
Върбан ВИЧЕВ
